Определение № 473 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1973/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ ООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 1019 от 02.05.2019 г. по в. т. д. № 5388/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 4805/16.07.2018 г. по т. д. № 1313/2017 г. на СГС, ГО, I-7 състав, като вместо него е постановено друго такова за отхвърляне на предявения от касатора срещу П. Ж. Ж. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 30 578.92 лв. – обезщетение за настъпили вреди в резултат на издадено кредитно известие № [ЕГН] от 03.02.3012 г. за разпореждане с вземане на МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ ООД от 154 303.25 лв., което обезщетение се съизмерява със законната лихва за забава върху сумата по кредитното известие в периода от 30.01.2014 г. до 11.01.2016 г., като в полза на ответника по иска са присъдени и сторените от него разноски. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на въззивното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора, въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл.84 ал.3 ЗЗД, за което се излагат подробни съображения. Оспорват се като необосновани и изводите на съда за липса на причинна връзка между извършения от ответника деликт и настъпилите вреди, в размер на закъснителната лихва, а като неправилни – мотивите, че ищецът не може да предяви самостоятелно претенцията си за обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на разноските по делото. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се формулират въпроси, които според касатора имат значение за изхода по делото и са разрешени при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: 1/ Искът за компенсаторни лихви върху вземането от непозволено увреждане самостоятелен ли е и може ли да се разглежда като отделна искова претенция, без да се разглежда претенцията по главния иск, макар в мотивите на съдебния си акт съдът да приема, че ответникът е осъществил фактическият състав на деликта по чл.45 ЗЗД; 2/ Какъв е фактическият състав на претенцията за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на задължение, произтичащо от деликт; Следва ли и по отношение на тази претенция да е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане или е достатъчно да е изпълнен фактическият състав на забавата. По първия въпрос се твърди противоречие с решенията по гр.д.№ 61/2008 г. на ВКС, II г.о., гр.д.№ 1022/2000 г. на ВКС, IV г.о. и гр.д.№ 455/2012 г. на ОС – Ямбол, влязло в зконна сила, а по втория – с решенията по гр.д.№ 746/1999 г. на ВКС, V г.о., т.д.№ 4117/2013 г. на ВКС, II т.о. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирал писмен отговор за липса на основания за допускане на решението до касационно обжалване, по подробно развити съображения, като моли искането в този смисъл да не се уважава. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока за обжалване по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е приел от фактическа страна, че ответникът е бил съдружник и управител, заедно с Ангел Таманов, в периода от учредяване на ищцовото дружество до изключването му като съдружник и освобождаването му като управител с решение на ОС от 06.01.2012 г. Промените са били вписани в ТР на 18.08.2015 г., след като е влязло в сила решението по иска по чл.74 ТЗ, с което горните решения на ОС са били атакувани. През 2011 г. ищецът е бил в търговски отношения с румънското дружество ФИЛДАС ТРЕЙДИНГ, по договор за продажба на биоразградими торбички и печатни материали. На 03.02.2012 г. ответникът издава от името на ищцовото дружество кредитно известие за сумата 154 303.25 лв. /78 894 евро/ с получател ФИЛДАС ТРЕЙДИНГ и основание – промоционална отстъпка лоялен клиент по фактури от 2011 г., като сумата по кредитното известие представлява цялата уговорена и дължима продажна цена по издадените фактури в периода от 05.01.2011 г. до 01.11.2011 г. На същата дата между румънското и ищцовото дружество, представлявано от ответника, е подписано и търговско споразумение относно отстъпката, предмет на ДКИ. Другият управител е уведомил писмено румънското дружество, че МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ ООД не е обвързано от кредитното известие, т.к. липсва решение на общото събрание за разпореждане с вземания на дружеството и е налице действие против интересите на дружеството. ФИЛДАС ТРЕЙДИНГ изпраща отговор в смисъл, че счита задълженията за уредени, доколкото от справка в ТР е видно, че П. Ж. продължава да е управител на ищцовото дружество. На 07.12.2015 г. ищецът, чрез управителя Ангел Таманов, издава дебитно известие № [ЕГН] с получател – румънското дружество, с което се отменя кредитното известие, а на 16.01.2016 г. ФИЛДАС ТРЕЙДИНГ заплаща сумата от 78 894 евро, с основание – описаното по-горе дебитно известие, с което се погасяват задълженията по фактурите, посочени в кредитното известие. При тези факти въззивният съд е направил изводи, че не се доказва съставът на чл.45 ЗЗД и липсва основание за ангажиране отговорността на ответника, т.к. не е установено настъпването на вреда в размер на лихвата за забава върху сумата по ДКИ, както и причинно-следствената връзка между деянието и търпяната вреда. Съдът е посочил, че ищцовото дружество не е уведомило румънското дружество за освобождаването на П. Ж. като управител и за изключването му като съдружник с решение на ОС от 06.01.2012 г., не е анулирало издаденото кредитно известие в продължение на 4 години, не е предявило по съдебен ред претенциите си по отношение на купувача. Последният е бил уведомен от управителя Таманов, че липсва съгласие от страна на МЕДЕКО ТРЕЙДИНГ ООД за издаване на кредитното известие, за опрощаване на дълг или предоставяне на търговска отстъпка след датата на доставка на стоките. В писмото липсва уведомяване за липса на представителна власт у ответника, въпреки вписванията в ТР. Това е сторено с второ писмо, което няма дата на издаване и получаване и липсват данни за достигането му до адресата, а и от съдържанието му следва, че е изпратено след завеждане на настоящия иск. До уведомяването му за настъпилите промени в представителството, румънското дружество има качеството на трето добросъвестно лице и се ползва от вписаните обстоятелства – чл.140 ал.4 ТЗ, поради което договарянето на търговската отстъпка и съответното й осчетоводяване е обвързващо за страните, т.е. ищецът не е имал вземане за цена в размер на 78 894 евро. На следващо място въззивният съд е намерил, че като е действал от името на ищеца, въпреки освобождаването му като управител, и е подписал споразумението за търговска отстъпка и намаляване на продажната цена с посочената сума, ответникът е действал противоправно и увреждащо спрямо дружеството. Но вредата се изразява в сумата, с която е намалена цената, съответно – вземането на ищеца, т.к. само между поведението на ответника и тази вреда е налице пряка причинна връзка. Липсва причинно-следствена връзка с осъществената забава. Румънското дружесто е заплатило доброволно сумата след анулирането на процесното ДКИ, макар че липсва основание за издаването на последващото ДДИ. За да се приеме, че ищецът е претърпял причинени от ответника вреди в резултат на по-късното плащане от страна на третото лице, следва да се установи забава и от страна на ФИЛДАС ТРЕЙДИНГ, каквато по делото не е налице. Ако бе установено, че румънското дружество е надлежно уведомено за освобождаването на ответника като управител и че същият е действал без представителна власт при сключване на споразумението, то тогава би била налице забава на купувача, респективно в патримониума на ищеца би съществувало вземане за обезщетение за забава. Съдът е заключил, че противоправното поведение на ответника е довело до намаляване на активите на дружеството със 154 303.25 лв., но доколкото ищецът не претендира обезщетение за вреди в този размер и основание, а предендира като вреда лихвата за забава върху посочената сума, то искът по чл.45 ЗЗД трябва да се отхвърли. Ищецът има вземане в размер на законната лихва само като акцесорно вземане – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД върху дължимото обезщетение по чл.45 ЗЗД в размер на 154 303.25 лв. за периода от деликта до плащането на сумата, но не и като самостоятелно вземане за главница, на основание чл.45 ЗЗД. За да се произнесе в посочения смисъл, съставът на въззивния съд е взел предвид изложеното в исковата молба, а именно, че причинените от поведението на бившия управител вреди се изразяват в пропуснатите от ищеца ползи от забавеното изпълнение на ФИЛДАС ТРЕЙДИНГ – Румъния в размер на законната лихва върху сумата 154 303.25 лв., за периода от увреждането – 03.02.2012 г. до датата на извършване на плащането на опростената от ответника сума от страна на третото задължено лице – 11.06.2016 г., като е формирал извод, че такава забава не е налице, тъй като румънското дружество не е платило със закъснение, а е било действително освободено от задължението, предвид добросъвестността му като трето за вътрешните отношения в ищцовото дружество лице. В допълнение е приел, че вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва не представлява главно и самостоятелно, а акцесорно вземане, а ищецът не е твърдял вредоносният резултат да се изразява в сумата, върху която лихвата следва да се начислява. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице релевираните основания по чл.280 ал.1 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не се намира в противоречие с приетото от въззивния съд, нито съответства на решаващите му изводи, а именно за липса на забава, която е посочена като основание на така предявената претенция, както и за липса на пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претендираното увреждане. Формулираните от касатора въпроси сами по себе си също не кореспондират с правната воля на съда, довела до отхвърлянето на иска. Въззивният съд не е възприел исковата претенция като иск за компенсаторни лихви върху вземането от непозволено увреждане, нито като иск за обезщетение за забавено изпълнение на задължение, произтичащо от деликт, а като такава за обезщетяване на самостоятелно възникнали вреди. Следователно формулираните от касатора въпроси не удовлетворяват общия и/или допълнителните селективни критерии на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и исканият достъп до касация следва да бъде отказан. Съобразно направеното искане и представените доказателства за сторените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция, в нейна полза следва са се присъди сумата от 700 лв. – надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение