Определение № 60569 от 15.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 889/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата И. С. Д., чрез адв. Л. Г. срещу решение № 5210/31.08.2020 г. по гр.дело № 6883/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 110774/04.05.2017 г. по гр.дело № 38930/2016 г. на Софийски районен съд и вместо това е определен на основание чл.128 СК следния режим на лични отношения на Д. Е. Д. с внука й Н. Н. Р. както следва: първоначално понеделник, сряда и петък по два часа на територията на Д”СП” – „Връбница” и в присъствието на социален работник от тази социална служба – между 10 часа и 12 часа ако детето е на училище следобедна смяна и от 14 часа до 16 часа ако детето е сутрешна смяна – двадесет и четири такива срещи, а след това Д. Е. Д. има право да вижда и взема детето Н. Н. Р. всяка последна неделя на месеца от 9 часа до 18 часа и десет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката И. С. Д. и определения режим на лични контакти на бащата Н. К. Р. с детето му Н. Н. Р.. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което да се определи режим на лични отношения на Д. Е. Д. с внука й Н. Н. Р. само през съботни или неделни дни в присъствието на жалбоподателката. В изложението са формулирани въпросите: 1. Съобразен ли е интересът на детето с оглед решаващите изводи на въззивния съд за определения режим на лични контакти на детето с бабата по бащина линия, решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК. Ответницата по касационната жалба Д. Е. Д. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след постановено решение № 117/21.05.2019 г. по гр.дело № 4723/2018 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК, с което е отменено решение № 3063/14.05.2018 г. по гр. дело № 11430/2017 г. на Софийски градски съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прието е, че Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 128 от Семейния кодекс (СК), предявен от Д. Е. Д. – баба на Н. Н. Р.. Посочено е, че в исковата молба са изложени твърдения, че от 01.08.2012 г. ищцата не е имала никакви контакти с внука й, включително и по телефона, по причина на майката И. Д., че поради това се обърнала на 01.08.2012 г. за помощ и посредничество към ДАЗД. Години след това отново се обърнала за съдействие до ДАЗД, с молба от 23.02.2016 г., и до МТСП – на 17.05.2016 г. На ищцата станало известно, че майката и детето живеели на друг адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но не й казали новия им адрес. Сочила е, че ситуацията не се е променила и не можели баба и внук да общуват. Искането е за постановяване на съдебно решение, с което да бъде определен режим на контакти с внука й Н. Н. Р., съгласно СК. Приел е за установено от приложеното от първоинстанционния съд удостоверение за раждане, че ищцата Д. Е. Д. е майка на бащата на детето Н. Н. Р., [дата на раждане] – ответника Н. К. Р.. Майка на детето е ответницата И. С. Д.. Посочено е, че действащият понастоящем режим на лични отношения на бащата Н. К. Р. с детето Н. Н. Р. е този, съгласно приетото като доказателство от първата инстанция определение от 21.02.2012 г. по гр. дело № 4915 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд както следва: всяка първа и трета събота на месеца, от 9 00 часа до 18 00 часа, както и 20 дни през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката, като до 01.06.2012 г. режимът на лични контакти между бащата и детето ще се осъществява в присъствието на майката, а след тази дата – без нейно присъствие. Прието е, че в хода на производството не е установено този режим на бащата с детето да е променен. Приел е за безспорно по делото, че детето Н. живее с майката и тя полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, както и, че отношенията между родителите на детето са влошени. Въз основа на приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства е прието за установено наличието на целенасочени усилия на бабата Д. Д. за контакти с нейния внук Н., поради отказите на майката И. Д. бащата Н. Р. и неговата майка – бабата Д. Д. да контактуват с детето, както и възпрепятстването на тези контакти и поради нежеланието на майката да поддържа емоционалната връзка на детето с неговите роднини по бащина линия. Прието е, че Д. Д. е търсела и съдействието на компетентните институции, за да се предприемат необходимите мерки от тях и тя да може да осъществи контакти с внука й Н.. Съдът е посочил, че пред въззивната инстанция са изготвени и предоставени социални доклади от компетентната Д”СП” – ”С.” от 06.04.2020 г. /относно бабата Д. Д./ и от компетентната Д”СП” – ”Връбница” от 15.07.2020 г. /относно детето/, с които установената фактическа обстановка в първата инстанция според съда следва да се допълни. Приел е, че при изготвянето на актуалния социален доклад от Д”СП” – ”С.” в социалното проучване е бил проведена среща с бабата по бащина линия Д. Д. и са отразени данни от посещение в нейното жилище, намиращо се в [населено място],[жк], което се състои от хол, кухня, стая, дрешник, коридор и отделени баня и тоалетна. Приел е още, че бабата Д. е споделила, че от 2012 г. до момента не е имала никакви контакти, дори и по телефон, с внука й Н. Р.. Според социалния доклад като причина за неосъществените контакти тя е сочила възпрепятстване от страна на майката И. Д. и бабата по майчина линия. Прието е, че данните в социалния доклад сочат, че в жилището на Д. Д. хигиенно-битовите условия са много добри и са подходящи за отглеждане на дете, като за детето Н. е подсигурена самостоятелна стая за времето на контакт с нея. Жилището е обзаведено и оборудвано с всички необходими за едно домакинство мебели и електроуреди и бабата живее сама в жилището. Съгласно социалния доклад бабата е сътрудничила на О”ЗД” при Д”СП” – ”С.”. Посочено е заключението в доклада, според което в интерес на детето е да поддържа връзка с разширеното семейство, в случая с бабата по бащина линия Д. Д., че тя има възможност да полага грижи за внука й, като за времето на контакт може да му подсигури самостоятелна стая в нейното собствено жилище. Същата има възможност в достатъчна степен да покрие нейните потребности и в случай на гостуване - и тези на внука й. Прието е, че в социалното проучване е посочено, че въпреки, че Д. Д. е лице с намалена работоспособност вследствие на ”Полиатроза”, здравословното й състояние позволява да се грижи за детето пълноценно, като то няма да окаже влияние върху качеството на полаганата грижа. Съдът е приел, че при изготвянето на актуалния социален доклад на Д”СП” – ”Връбница” са проведени срещи с майката И. Д. и детето Н. Р.. Майката е споделила, че бащата от дълги години не поддържал връзка с детето, представлявал риск за детето и според нея е добре тя да присъства на срещите му с него. Майката е на мнение, че синът й не може да ходи самостоятелно при бабата и е необходимо тя да го придружава. Детето не е виждало баба си от дълги години и почти не я познавало. Детето Н. ежедневно общувал с роднини по майчина линия и не общувал с роднини по бащина линия. Прието е, че в заключението е отразено, че майката има съпротиви за това детето да поддържа контакт с бабата, тъй като твърдяла, че то не я познава. Консултирана е за правото на детето да има контакти с роднините му по бащина линия. Майката желае да присъства на срещите на бабата с детето Н.. Приел е, че Д”СП” – ”Връбница” е дала становище, според което в интерес на непълнолетния Н. Р. да бъде изслушан от съда, и да изрази мнение, касаещо неговия интерес, за което е бил подготвен от социален работник. Съдът е посочил становището на страните, изслушани от въззивната инстанция както следва: Ответницата И. Д. заявила, че няма против контактите между бабата и детето, но желае бабата да вижда сина й в нейно присъствие поне до навършване на 18 години. Посочила, че това нейно желание е породено от това, че бабата праща детето в приемно семейство, защото тя иска издръжка от бащата. Ищцата Д. Д. заявила категорично възражение срещу искането на майката да осъществява контакти с внука си Н. в присъствието на майката, тъй като тя е конфликтна. Посочила, че няма контакт с детето от 2012 г., живее сама в двустаен апартамент в[жк]и не е необходимо някой да я подпомага, за да се грижи за детето и взаимно да се радват. Заявила желание да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Ответникът Н. Р. заявил, че не възразява срещу първоинстанционното решение и е съгласен майка му да контактува със сина му. Самият той живее в [населено място],[жк], като от 11 години не е контактувал със сина му. Посочено е, че пред въззивната инстанция е изслушано непълнолетното дете Н. Р., в отсъствие на страните и само в присъствието на социален работник от Д”СП” – ”Връбница”, в съответствие с разпоредбата на чл. 15 ЗЗДт. Детето заявило, че живее във ”Връбница” с майка си и баба си по майчина линия, че не иска да отиде при баба му по бащина линия Д. Д. в[жк], но не посочило причината за това. Заявило, че има чувството, че баба му Д. няма да се грижи добре за него, ако е при нея. За последно контактувал с баба му преди няколко години. По мнение на детето това дело започнало малко късно – когато бил на 10 години, а трябвало по-рано. Детето не заявило какви конкретни грижи очаква от баба си, а очаквало тя да прекарва време с него. Споделило, че почувствало дискомфорт, когато видял баба му Д. сега в съда. Н. посочил, че бил леко обиден от едно нещо, което баба му написала и дори носел този лист. Написаното било в смисъл, че ако майка му не се грижела достатъчно добре за него, баба му можела да го даде на приемно семейство. В тази връзка детето споделило, че така му казала майка му, че това е писано от баба му, която не би трябвало така да се изразява, ако е писано от нея. Детето казало, че се е обидило, че го притеснява идеята да отива при баба му и да я вижда, защото не я е виждал от толкова време и не е израснал с нея. Детето Н. заявило, че би искал да вижда баба си по бащина линия за по-кратко време на публично място, тъй като не е общувал с нея и не я е виждал, а е свикнал с баба му по майчина линия. Проблем е това, че се променя начинът, по който е свикнал да живее. Като е обсъдил събраните по делото доказателства, заявеното от страните при изслушването им от въззивния съд, становищата в социалните доклади във въззивната инстанция и заявеното от детето Н. при неговото изслушване съдът е приел, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено. Прието е, че следва да бъде постановен първоначален адаптационен режим, щадящ психиката на детето и даващ възможност на ищцата Д. Д., която от 2012 г. и досега е била лишена от възможността да общува с внука й, да се опознаят и детето да преодолее притесненията от баба му по бащина линия и постепенно да се възстанови липсващата емоционална връзка, причинена от влошените отношения от една страна между родителите на детето Н., и от друга страна – от недобрите отношения между ответницата и ищцата /майката и бабата на детето по бащина линия/, които също са източник на конфликти и притесняват детето. Посочено е, че в своя смисъл този първоначален адаптационен период представлява защитни мерки, по чл. 59, ал. 8 СК. Съдът се е позовал на чл. 128, ал. 1 СК, според който бабата и дядото имат право да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Приел е, че според законовите разпоредби на първо място съдът следи за интереса на детето и, ако исканите мерки за лични контакти с баба и дядо, са в негов интерес, следва да постанови такива. Посочил е, че поддържането на близки отношения между бабата и дядото и внуците е традиция и социална норма в българското общество. Прието е, че преченето или възпрепятстването за осъществяване на личен контакт от страна на ответниците /родителите/ или в случая на единия от тях /майката/, е първата необходима предпоставка, за основателността на иска по чл. 128, ал. 1 СК. Прието е още, че в случая от доказателствената съвкупност по делото категорично е установено наличието на сочената предпоставка – ответницата И. Д. се противопоставя на контактите на детето с ищцата Д. Д. – баба по бащина линия на ненавършилото пълнолетие дете Н. Р., като изявленията на майката са еднопосочни за това, че разрешава такива контакти само в свое присъствие. Приел е за безспорно по делото, че баба и внук нямат срещи и контакти повече от 8 години, което е резултат от отчуждителното отношение на майката. Преценено е, че не е необходимо подробно да се обсъждат твърденията за липса на осъществявани контакти между бащата и детето от години, въпреки постановени такива от съд през 2012 г., които не са в предмета на настоящото производство. Посочил е, че това обстоятелство следва да се съобрази, доколкото бабата по бащина линия не е могла и не осъществява контакти с внука й дори и в режима на бащата, като двамата живеят и в отделни жилища в [населено място]. Съдът е приел, че втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 128, ал. 1 СК е осъществяването на тези контакти да е в най - добър интерес на детето. Приел е още, че ответницата И. Д., чиято е доказателствената тежест за това, не е установила, че контактите между бабата по бащина линия и вече непълнолетния й внук Н. Р. са в противоречие с интересите му и, че регламентирането на контактите им би могло да нанесе каквато и да било вреда на детето. Прието е за установено от доказателствата, становищата в социалните доклади, изслушването на страните пред въззивната инстанция и заявеното от детето при неговото изслушване от съда, че непълнолетното дете Н. очаква да прекарва време с баба му Д. Д. – не таи страх или негативизъм към нея, но източник на неговите притеснения и неувереност са внушенията на майка му, че баба му щяла да го даде в приемно семейство, че поради това е малко обиден и се притеснява той да отива при баба му и да я вижда. Според съда, поради тези притеснения и това, че не я е виждал отдавна и не е израснал с нея детето желае да вижда баба му по бащина линия за по-кратко време и на публично място. Приел е за установено, че майката не е в добри отношения и, че липсва каквото и да е разбирателство между нея и бабата по бащина линия. Според въззивния съд не са налични по делото никакви данни, които да бъдат опора на извод за опасност от рисково общуване между бабата Д. Д. и нейния непълнолетен внук, че в този смисъл е и становището на компетентната Д“СП“ – “С.“, според което ищцата Д. е в състояние да полага адекватни грижи за детето през времето, което ще прекарват заедно, че има подходящи битови условия и от срещите им няма да произтекат каквито и да било вредности за детето, че според заключението в интерес на детето е да поддържа връзка с разширеното семейство, в случая с бабата по бащина линия Д. Д., която е споделила, че през времето, когато е имала контакт с детето, са били в много добри взаимоотношения и са имали изградена емоционална връзка. Посочено е, че ищцата е мотивирана да осъществява пълноценни контакти със своя внук, да се грижи за него и взаимно да се радват, че по делото са установени нейните усилия да търси възможност за контакти с внука й, за което е искала съдействие от компетентните служби, именно поради невъзможността да се вижда с внука й. Съдът е приел, че интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност, че всяко дете трябва да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа и от членовете на разширеното си семейство. Прието е, че най - добър интерес на детето означава, че следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето и особеностите на конкретния случай, през който детето да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Прието е, че в случая е установено, че емоционалната връзка между бабата и внука й е прекъсната и самата ищца осъзнава, че първоначално е необходимо контактите им да се осъществяват в нечие присъствие. Приел е, че с оглед искането на ответницата контактите между бабата и внука да бъдат осъществявани само в нейно присъствие съдът е посочил, че това няма да е в интерес на детето, което не следва да става свидетел на конфликти. Прието е, че се касае за едно голямо непълнолетно дете и не е необходимо присъствието на майка му, за да може то спокойно да изрази своето мнение и чувства към баба му по бащина линия и да могат да се изпълнят с необходимото съдържание тези контакти. Съдът е съобразил и обстоятелството, че непълнолетното дете има установен режим на обучение и почивка, като живее при майката, която полага непосредствените грижи за него, че бабата следва да има право първоначално за възстановяване на връзката с нейния внук да го вижда през адаптационния период на територията на Д“СП“ – “Връбница“ в присъствието на социален работник от тази социална служба, а след този период същата следва да има право за самостоятелни контакти с внука й в обема на постановените лични контакти от първоинстанционния съд, които е приел за адекватни и в интерес на непълнолетното дете. При тези съображения въззивният съд е приел, че следва да се определи следния режим на лични контакти: първоначално понеделник, сряда и петък по два часа на територията на Д“СП“ – “Връбница“ и в присъствието на социален работник от тази социална служба – между 10 00 часа и 12 00 часа, ако детето е на училище следобедна смяна, и от 14 00 часа до 16 00 часа, ако дете е сутрешна смяна – двадесет и четири такива срещи. След което бабата има право да вижда и взема внука й Н. Р. всяка последна неделя на месеца, от 9 00 часа до 18 00 часа и десет дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката и определения режим на лични контакти на бащата с детето му. Прието е, че с промяна на приетия от първоинстанционния съд режим не се влошава положението на ответницата И. Д., тъй като новоопределеният режим на лични контакти включва в себе си защитна мярка за осигуряване на неговото изпълнение и е съобразен с най – добрия интерес на детето, дефиниран с критериите от нормата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДт. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С решение № 249/06.01.2020 г. по гр.дело № 351/2019 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК съдебният състав се е позовал на чл. 128, ал. 1 СК, според който мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Приел е, че интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. Възприета е практика на ВКС / решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о/, според която понятието, интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. Съдебният състав е приел, че при определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Посочено е, че разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о., че в това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.). В същата насока е разрешението на правния въпрос в цитираните от жалбоподателката решение № 672/18.10.2010 г. по гр.дело № 914/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Посоченото от жалбоподателката определение № 689/16.09.2019 г. по гр.дело № 865/2019 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.288 ГПК съдът не обсъжда, тъй като е извън обхвата на понятието практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. В настоящият случай при определяне на конкретния режим на лични отношения на детето Н. Р. с бабата по бащина линия Дмитрина Д., при преценка на най-добрия интерес на детето въззивният съд е взел предвид възрастта на последното, нивото на физическото и емоционално развитие на детето, отношението му към бабата по бащина линия, нейните качества да го отглежда и възпитава, влиянието, което тя може да окаже за развитието на неговата личност, установения режим на обучение и почивка на детето, включително и с родителя на когото е предоставено упражняването на родителските права. Съобразявайки всички установени по делото обстоятелства от значение за интереса на детето съдът е определил и период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот. Решаващите правни изводи на съда са в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по посочения правен въпрос. В изложението на жалбоподателката са изложени доводи за наличие на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание съдът преценява, че не е установено по делото. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение на Софийски градски съд, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение