Определение № 1442 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1401/2023 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца А. С., с адрес в [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат В. С. С. срещу решение № 411 от 31.03.2023 г. по в. гр. дело № 112/2023 г. на Окръжен съд - Варна, V състав, с което е потвърдено решение № 3061 от 12.10.2022 г. по гр. дело № 10199/2021 г. на Районен съд – Варна, 20 състав и А. С. е осъден да заплати на Р. В. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 1 050 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от А. С. срещу Р. В. А. обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 195, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 193, ал. 1 ЗЗД за намаляване на цената на продадени дружествени дялове от капитала на „План Р“ ЕООД, уговорена по договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2021 г. от 7 500 лв. на 500 лв., и с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер 2 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие сключването с ответника на договор за прехвърляне на дружествени дялове от 13.04.2021 г., и А. С. е осъден да заплати на Р. В. А. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер 1 050 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като моли същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК поради очевидна неправилност. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че ищецът е знаел за липсата на активи на процесното дружество, че е бил запознат с ГФО на дружеството за 2021 г. преди сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове, както и че не е доказана липсата на средства в касата на дружеството. Излага доводи, че съдебният състав не е съобразил, че представените решения на стария едноличен собственик на капитала за разпределяне на дивиденти и съответстващите им РКО са частни документи и доколкото съдържат изгодни за издателя им факти не се ползват с материална доказателствена сила и подлежат на преценка във връзка с всички доказателства по делото, както и не е обсъдил в детайли представените от ответника РКО. Поддържа становище за неправилност на преценката за недоказване на твърденията за претърпени неимуществени вреди. Ответникът Р. В. А. не излага становище по касационната жалба. Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в едномесечния преклузивен срок съгласно чл. 283 ГПК, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд е приел, че след подадена от ответника обява за продажба на работещ бизнес между страните на 13.04.2021 г. е сключен договор, по силата на който ответникът в качеството си на продавач е прехвърлил на ищеца като купувач собствените си 10 дружествени дяла, всеки с номинална стойност 10 лв., представляващи 100 % от капитала на дружеството „План Р“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], при продажна цена от 7 500 лв. Промяната на собствеността по партидата на дружеството е отразена в търговския регистър на 19.04.2021 г. Съдебният състав е констатирал, че в приемо-предавателен протокол към договор за наем от 26.09.2019 г. за кафене на две нива на [улица] [населено място] са описани настилка на имота, обзавеждане и инвентар, като не е посочено изрично чия собственост са. Установил е, че на 09.07.2021 г. на процесуалния представител на ищеца – адвокат В. С., са предадени счетоводните документи на „План Р“ ЕООД за периода от 2019 г. до м. май 2021 г., като част от документацията е представена по делото. Въз основа на счетоводния баланс на „План Р“ ЕООД към 31.12.2020 г. въззивната инстанция е констатирала, че за текущата година дружеството е реализирало печалба в размер 13 000 лв., в счетоводния баланс са отразени касова наличност 15 000 лв., данъчни задължения 1 000 лв., както и че дружеството не разполага с активи. Въззивният съд е приел, че на основание протокол от 09.04.2021 г. на едноличния собственик на капитала на „План Р“ ЕООД за разпределение на неразпределена печалба на ответника е изплатен дивидент в общ размер 2 538,68 лв. с два броя РКО от 09.04.2021 г., съответно за 2 411,75 лв. и 126,93 лв., а на основание протокол от 01.04.2021 г. е разпределена и печалба за минали години в размер 12 537,68 лв. Съдебният състав е изложил съображения, че размерът на задълженията и имуществото, собственост на дружеството, са от съществено значение за определяне на чистото имущество, с което се съизмерява дружественият дял съобразно чл. 127 ТЗ, както и че премълчаването на тези обстоятелства представлява скрити недостатъци на вещта. С оглед разпределената доказателствена тежест въззивната инстанция е приела, че ищецът не е доказал твърденията си за наличието на скрити недостатъци, изразяващи се в задължения на дружеството и липса на касова наличност, обуславящи намаляване на продажната цена на дружествените дялове. Посочила е, че по делото не е доказано, че ищецът не е знаел и не е разбирал, че е подписал договора със съдържанието по чл. 5, както и че са останали недоказани твърденията, че ищецът е узнал за задълженията след подписване на договора, твърденията за наличие на задължения за счетоводно обслужване и обстоятелството, че към датата на сключване на договора ищецът не е знаел за липсата на активи. За да направи извод, че счетоводният баланс на „План Р“ ЕООД към 31.12.2020 г. е предоставен на ищеца преди сключването на процесния договор, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че ищецът се е позовал в една част на този баланс - за наличие на касова наличност в размер 15 000 лв., което според него било станало наред със знанието му за наличното имущество – оборудване на кафе бар, посочено в обявата, основание за сключване на договора. Изложил е и съображения, че в обявата не е посочено дружеството да разполага с конкретно оборудване за кафе-бара и какво конкретно се продава от него, което опровергава твърденията на ищеца, че бил заблуден по отношение на оборудването, респ. че не бил информиран, че такова се включвало в активите на дружеството. По отношение на доказателствата за извършено разпределение на неразпределената печалба под формата на дивиденти и за изплащането на същите от касата на дружеството преди сключване на процесния договор съдебният състав е посочил, че същите не са оспорени своевременно от ищеца, поради което ги цени като доказателства по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В конкретния случай в касационната жалба и изложението не се навеждат предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК и не е формулиран конкретен правен въпрос. Касаторът се позовава единствено на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидната неправилност на решението на Окръжен съд – Варна. Въведеното с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт „очевидна неправилност“ не изисква обосноваване на общата и допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил несъществуваща или отменена правна норма, когато е приложил закон в неговия противоположен смисъл, когато явно е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си при грубо нарушение на правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Варна. С оглед изхода на спора, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение