Определение № 3672 от 24.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1631/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Л. Т. срещу решение № 474 от 16.04.2025г. по в.гр.д. № 571/2025г. на Апелативен съд - София в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 02.01.2025г. по гр.д. № 4779/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗД „Бул инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ над размера от 25 000 лева до пълните претендирани 40 000 лева, със законна лихва за забава от 01.11.2021г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 15.10.2021г. по причина на водача на лек автомобил “Рено“, модел „Еспейс“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество. Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Въззивният съд не е взел предвид всички обективно съществуващи факти – високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение. В тази връзка от касатора са посочени конкретно причинените на В. Л. Т. травматични увреждания, които са в пряка причинна връзка с претърпяното ПТП. Налице, според страната, са невъзстановени увреди. Били са извършени прегледи при лекари – специалисти, домашно и медикаментозно лечение, МРТ на шиен и горен гръден отдел, физиотерапия. При касатора е имало ограничена физическа активност. В. Л. Т. е загубила професионална реализация – от готвач е станала мияч на съдове. Налице е ясно изразена връзка между физическите увреждания и настъпилото емоционално и психическо страдание. Уврежданията са свързани с обостряне след травмата на предходна дегенеративна и дискова болест. Възникналото усложнение е довело до увеличаване на обичайния възстановителен период. Отделно от това не са били съобразени лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната към момента на настъпване на деликта. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия? Според касатора въззивното решение в обжалваната част е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с определение № 50564 от 17.10.2022г. по т.д. № 14/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. 2.) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси? Във връзка с въпроса касаторът сочи решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна по жалбата ЗД „Бул Инс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба на В. Л. Т. е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да постанови решението си, с което въззивната жалба на В. Л. Т. е била оставена без уважение, съставът на Апелативен съд - София е приел, че към 15.10.2021г. ЗД „Бул Инс“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Рено“, модел „Еспейс“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 08.30ч., на Второкласен път 81, км. 24+500, е настъпило пътнотранспортно произшествие. При управление на лекия автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата (неупражнен достатъчен контрол върху автомобила, съгласно изискването на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП), В. Б. В. е изгубил управление, автомобилът се отклонил, напуснал пътното платно вдясно и е реализирал удар в крайпътно дърво. От автомобила изпаднала В. Л. Т., на 58 години, пътник на предната дясна седалка. Поради ротацията на автомобила, напускането на пътното платна, удара му в дървото и изпадането на В. Л. Т. на терена, тя е получила телесни увреждания. Виновното противоправно поведение на водача В. Б. В. е било прието за установено от въззивния съд въз основа на заключението на изслушана пред Софийски градски съд съдебна автотехническа експертиза, както и на разпита пред този съд на водача като свидетел. Образуваното срещу него наказателно производство (досъдебно производство № 177/2021г. по описа на РУ-Годеч, пр.пр. № 977/2021г. по описа на РП-Костинброд) е било прекратено на основание чл. 348б от НК, тъй като В. и В. живеели на семейни начала, при което деянието е било от частен характер – наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия пред съответния съд. За уврежданията на В. Л. Т. и проведеното лечение в първоинстанционното производство са били изслушани съдебно-медицинска експертиза, изготвена от неврохирург, комплексна съдебно-медицинска експертиза (изготвена от неврохирург и специалист по образна диагностика), както и повторна експертиза, изготвена от специалист по нервни болести и съдебен лекар. Приети са били множество медицински докумени, както и е бил изслушан като свидетел И. В. Т. – син на ищцата. Въз основа на всички тези доказателства въззивният съд е направил извод, че в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата е получила телесни увреждания с травматичен характер: контузия на врата, предизвикала ограничения на движенията на шийния отдел на гръбначния стълб за срок от 20 дни; контузия в поясната област, предизвикала болки и затруднени движения за срок 10-14 дни; повърхностна травма на окосмената част на главата, предизвикала болки за срок до 7-10 дни; травма на гръдния кош с фрактура на ребро вдясно, без данни за увреда на вътрегръдни органи, предизвикало болки и страдания за срок до 30 дни; травма на гръдния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в нискостепенно снишаване на кранио-каудалния размер по вентралната повърхност на телата на Тх1, Тх3 (първи, трети шийни прешлени) с локален необширен костномозъчен оток (стабилни фрактури), без данни за стеснение на гръбначния канал и без полифрагментна фрактура на телата на прешлените. Последното травматично увреждане е предизвикало трайно затруднение на движението на снагата за период до 6 месеца (при обичайно по-кратък период). Интензивни болки са били изпитвани първите 30 дни, умерени до три месеца, а в останалия период – по-леки. Травмата на шийния и на гръдния отдел на гръбначния стълб е настъпила и протекла на фона на дегенеративна ставна и дискова болест от спондилозен и остеохондрозен тип. След пътния инцидент ищцата е била прегледана от екип на ЦСМП и транспортирана в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са били извършени консултативни прегледи от ортопед-травматолог, хирург, неврохирург и образен специалист. Не е била отчетена нужда от болнично лечение, а лечението е продължило в амбулаторни условия под наблюдение на личен лекар. Допълнително е било извършено магнитно-резонансно образно-диагностично изследване на шиен отдел на гръбначен стълб (на 22.10.2021г.), след което е била направена консултация с неврохирург. Назначеното лечение с медикаменти и физиотерапия е било за установените дегенеративни промени с многоетажни дискови хернии. Първоначалната съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че по-бавното възстановяване при ищцата от травматичните увреждания (травмата на гръдния отдел на гръбначния стълб) е било резултат на съпътстващите дегенеративни промени на гръбначния стълб. Допълнително е било заключено, че съобщаваните от ищцата оплаквания от непостоянен световъртеж и търпими болки във врата се дължат на дегенеративните промени в шийния отдел на гръбначния стълб, на придружаващи заболявания (артериална хипертония, хронична бъбречна недостатъчност), но и на получените травмени увреждания. Последното обстоятелство е било изцяло отчетено от вещите лица по комплексната и повторната съдебно-медицинска експертиза. Те са заключили, че не се намират невъзстановени увреди от претърпените травматични наранявания при процесното ПТП. Дълготрайната прогноза е благоприятна. С оглед уврежданията на В. Л. Т., резултат на пътния инцидент, техните последици, както и периода и степента на възстановяването, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева. Тази сума, според съда, възмездява адекватно ищцата за преживените болки и страдания. Към момента на ПТП ответното застрахователно дружество е обезпечавало деликтната отговорност на водача на автомобила „Рено“ при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при което за определеното обезщетение е било прието, че е дължимо от дружеството. Също съгласно възприетото от въззивния съд при определянето на заместващото обезщетение съдът следва да вземе предвид и икономическата обстановка в страната към момента на ПТП. Направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване (непоставен обезопасителен колан) е било счетено от въззивния съд за неоснователно. За дължима е била приета лихва за забава от 01.11.2021г. до окончателното плащане. При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора В. Л. Т. въпроси отговаря на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Той е част от правния спор и е обусловящ изхода на делото (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Въпросът е във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД, по което се е произнесъл въззивният съд, и е основан на оплакванията в касационната жалба за подценяване на претърпените от касатора болки и страдания – причинените й травматични увреждания, проведеното лечение и болките и страданията, които увредената търпи и ще търпи в бъдеще. Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд. На въпросите е даден принципен отговор в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно постановлението при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на вредите. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства. По-конкретно съдът се е съобразил, че се е касаело за няколко травматични увреждания, но които не са много тежки и от които за сравнително кратък период (до 6 месеца) В. Л. Т. изцяло се е възстановила. Не е имало медицински (оперативни) интервенции при възстановяването й. Непосредствено след ПТП са били извършвани изследвания и прегледи в болнично заведение, но ищцата се е лекувала в дома си, без да е имала нужда от чужда помощ при обслужването си в периода на възстановяване. Не е имало остатъчни последици. Дегенеративните промени на гръбначния стълб и другите й придружаващи заболявания са съществували преди ПТП. Те са забавили възстановяването (съобразено от апелативния съд), но не са били предизвикани от ПТП, нито състоянието на ищцата се е влошило. Не е имало обостряне на предходната дегенеративна и дискова болест след ПТП. Всъщност с извършеното магнитно-резонансно образно-диагностично изследване са били потвърдени тези заболявания в гръбначния стълб. Назначеното лечение с медикаменти и физиотерапия са били във връзка с тях. Противно на оплакванията на касатора, не са били установени интензивни психически и физически болки и страдания, резултат на уврежданията при ПТП. Не е била установена неработоспособност по причина на ПТП или наложителна смяна на упражняваната от касатора професия. Не се е касаело и за невъзстановени увреди. Посоченото от касатора определение на състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 14/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. не е практика по чл. 290 от ГПК, при което само по себе си не би могло да обоснове допускане на касационно обжалване. Вторият въпрос на касатора във връзка със задължението на съда при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие и икономическата конюнктура в страната, е значим за изхода на делото, но по отношение на него също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Транспонирана е Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика, включително посочените от касатора решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В случая въззивният съд се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, както и фактически ги е съобразил. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - София. Воден от горното съдът