Определение № 720 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Ст. П. като процесуален представител на Акционерно дружество „Ж.-1” срещу решение № 803/26.04.2011 год., постановено по гр.д. № 903/2010 год. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав и решение №1263/06.07.2011 год. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение.. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Я. Т. Д. от [населено място], не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Досежно допустимостта на касационното обжалване на решение № 803/26.04.2011 год. по гр.д. № 903/2010 год.: С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване на това решение, касаторът формулира следния правен въпрос: „Дали постъпването на дължимите суми по сметката на съдебния изпълнител представлява погасяване на задължението на длъжника по смисъла на чл. 75,ал.3 ЗЗД?” Счита, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, а именно: С въззивното решение се приема, че задължението на длъжника не е погасено към момента на постъпване на сумите по сметката на съдия – изпълнителя – 13.04.1999 год., а едва когато така постъпилите суми са платени на взискателя. На това основание за този период от време на ищеца е присъдено обезщетение под формата на законна лихва в размер на 17 098 лв. Посочено е, че по идентични спорове други съдилища са приели, че с постъпването на дължимите суми по сметката на съдия изпълнителя на осн. чл. 75,ал.3 ЗЗД във вр. чл. 455,ал.1 ГПК задължението на длъжника е погасено и не може да се ангажира неговата отговорност под формата на законна лихва. В тази връзка се позовава и представя копия от решение № 713/21.05.2010 год. на Окръжен съд [населено място] по гр.д. № 563/2010 год., решение № 280/24.02.2010 год. на ОС, [населено място] по гр.д. №340/2010 год. ГО, 9-ти състав и решение от 15.01.2009 год. на ОС, [населено място] по гр.д. № 475/2008 год. С оглед на това счита, че по поставения въпрос е изпълнен критерия на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК за допустимост до касационното обжалване. Формулиран е и следния правен въпрос: „ Дали разпоредбата на чл. 403,ал.1 ГПК може да намери приложение, когато е предявен иск по чл. 254 ГПК / отм./ за защита срещу изпълнение по издаден изпълнителен лист, по някой от актовете предвидени в чл. 237 ГПК /отм./”.Касаторът сочи, че по този въпрос съдът е дал положителен отговор като е присъдил обезщетение в размер на 57 801,63 лв. Счита, че така формулираният въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото – основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. И двата формулирани правни въпроса са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция по посочения начин и тяхното разрешаване от въззивният съд е обусловило изхода на делото. С оглед на това същите имат характер на правни въпроси по см. на чл. 280,ал.1 ГПК. Визираните от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване обаче, не са налице. Представените с Изложението съдебни решения, на които касаторът се позовава за да обоснове основанието / критерият/ по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не сочат на противоречива съдебна практика по формулирания въпрос №1, доколкото не касаят хипотеза, в която плащането на преведени по сметката на съдебния изпълнител суми не е осъществено поради наложени обезпечителни мерки. В. във връзка със втория правен въпрос критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обоснован и мотивиран от касатора. Отговорът, който е даден в обжалваното решение като на осн. чл. 403 ГПК е присъдено обезщетение за допуснато обезпечение на иск, който в последствие е бил отхвърлен, съответства на закона и на съдебната практика. Без значение в случая е, че обезпечението е било допуснато по иск, който е бил регламентиран от ГПК / отм./. По изложените съображения и доколкото не са налице комулативно предвидените от закона предпоставки, касационно обжалване на въззивно решение № 803/26.04.2011 год., не следва да се допусне. Досежно допустимостта на касационното обжалване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка №1263/06.07.2011 год. В представеното с касационната жалба срещу това решение изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, се поставя процесуално правния въпрос :”Допустимо ли е да се постанови поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение само в частта относно единния граждански номер на лицето, в чиято полза са присъдени сумите в осъдителния диспозитив. Иска се касационното обжалване по въпроса да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Това касационно основание в случая не е налице доколкото съществува обилна съдебна практика, която дава положителен отговор на поставения от касатора въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.