Определение № 126 от 20.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 208/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Пи маркет“ ЕООД срещу разпореждане №5179 от 08.11.2022 г. по в.гр.д.№1125/2022 г. на ОС Варна, с което е върната касационната жалба на „Пи маркет“ ЕООД срещу постановеното по делото решение №1015 от 26.07.2022 г. В частната жалба се посочва, че обжалваното разпореждане е неправилно, като се поддържа, че предявеният в производството иск е неоценяем, същият не е осъдителен и решението по този иск няма да има никакъв материалноправен ефект, поради и което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Ответникът по частната жалба „Интейк“ ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В обжалваното разпореждане е прието, че въззивното решение е постановено по 16 бр. обективно кумулативно съединени установителни искове между търговци, всеки с цена под 20 000 лв. /а и общата цена на всички вземания също е под 20 000 лв./, поради което и съобразно императивната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. В случая са предявени 16 бр. обективно кумулативно съединени искове за установяване принадлежността на вземания, всяко от които е цедирано с отделни договори за цесия последователно от праводателя цедент на различни търговски дружества /вкл. и на страните по настоящето дело - на ищеца „Интейк“ ЕООД и на ответника „Пи маркет“ ЕООД/, като всяко от вземанията, а и техният сбор, е на стойност под 20 000 лв. Предметното съдържание на спора насочва към изводи, че той е функционално обвързан с търговското качество на страните и със сключените от тях в това качество сделки, което му придава белезите на търговски и предполага квалифициране на делото като търговско. От друга страна предявените искове са оценяеми – претендира се установяване съществуване в патримониума на ищеца на имуществени права /вземания с конкретен размер/, респективно предметът на делото има парична оценка /доводите на жалбоподателя, че оценяеми са само осъдителните искове, не намират опора в закона/ и тъй като размерът на цената на всеки от исковете е под 20 000 лв., касационната жалба се явява недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, както е приел и окръжният съд с обжалваното разпореждане. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение