Определение № 100 от 20.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 750/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от Й. Ф. – кмет, срещу постановеното от Софийски градски съд, Административно отделение – ІІІ-„в” състав, решение по гр.д.№ 13145/2010 г., с което след частична отмяна на решение от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 45749/2009 г. на Софийски районен съд, 58 състав, Столична община е осъдена да заплати на [фирма], на основание чл.213, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД сумата 10 911.38 лв.- изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както и 761.61. – лихва върху главницата за периода от 14.03.2009 г. до 06.10.2009 г. и 1500 лв. разноски по делото. В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Не се споделя разбирането на съда относно правната природа на протокола за ПТП, съставен само по данни на водача на увредения автомобил. Счита се, че този протокол не представлява официален документ за механизма на ПТП, както неправилно е приел въззивния съд. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърли исковата претенция, ведно със законните последици. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни въпроси относно формалната и материална доказателствена сила на протокола за ПТП за механизма на ПТП и настъпилите увреждания на автомобила, който протокол е съставен единствено по данни на водача на автомобила, както и по въпроса с каква доказателствена стойност се ползва протокол за ПТП, в който не са попълнени всички данни, имащи значение за настъпване на произшествието. Допълнително поддържаното основание за достъп до касация по първия въпрос е по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на влезли в сила решения на Софийски градски съд: решение по гр.д.№ 15037/2010 г., ІV „г” състав, решение по гр.д.№ 6491/2010 г. на ІІ-„д” състав и решение по гр.д.№ 1807/2010 г. на ІV-„в” състав. По въпроса за доказателствената стойност на протокола за ПТП се поддържа, че произнасянето от страна на ВКС ще е от значение за точното приложение на закона. Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си представител, счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са развити в писмен отговор, с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд, след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а протоколът за ПТП, съставен при спазване изискванията на чл.9 от Наредба № І-167 от 24.10.2002 г. представлява официален документ досежно удостоверените от длъжностното лице в кръга на неговата компетентност обстоятелства – времето и мястото на настъпване на ПТП и неговия механизъм и се ползва с обвързваща съда материална и формална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Направен е извод, че увреждането на автомобила е настъпило в резултат на необозначен и необезопасен хлътнал участък от пътя/дупка/, за което на основание чл.50 ЗЗД отговорността е на Столична община. Относно размера на обезщетението решаващият състав е счел, че то е равно на изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл са и констатациите на съдебно-техническата експертиза. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Поставените правни въпроси, свързани с вида и доказателствената сила на протокола за ПТП, съставен единствено по данни на водача на увредения автомобил, следва да се приемат за обуславящи изхода на спора, с оглед решаващите изводи на въззивната инстанция. Доказана е и допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ЗЗД по първия правен въпрос, с оглед представените влезли в сила въззивни решения, в които е прието, че протокол за ПТП, съставен изцяло по данни на водача на МПС съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления от водача, но не и за връзката между щетите по застрахования автомобил и механизма на произшествието. По поддържаното допълнително основание за допускане на касационно разглеждане на делото по втория процесуалноправен въпрос, следва да се вземе предвид, че по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК точното прилагане на закона и развитието на правото не са самостоятелни основания, а формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване. В тази насока е тълкувателната практика на ВКС, обективирана в т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия. В случая касаторът поддържа само част от това основание, а именно, че произнасянето от ВКС е от значение за точното прилагане на закона, което е достатъчно, за да обоснове извод за недопускане на обжалването на това основание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение