Определение № 215 от 06.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1324/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. С. Г. и В. Г. Г. срещу протоколно определение от 13.11.2014 г. по гр. д. № 3670/2014 г. на Софийски градски съд, с което се постановява да се изпрати препис на страните от разпореждане от 12.11.2014 г. за връщане на въззивна жалба от 19.11.2013 г. срещу решение от 01.11.2013 г. по гр. д. № 60695/2012 г. на Софийски районен съд. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на разпореждането от 12.11.2014 г., с което е върната въззивна жалба, тъй като неправилно съобщението за определение от 28.03.2014 г. на СГС за оставяне жалбата без движение и указание за довнасяне на държавна такса е връчено на адв. М. М.. Частните жалбоподатели смятат, че препис от определението е следвало да получат лично, тъй като процесуалният им представител по делото не е имал правомощия да отстрани констатираната нередовност по въззивната жалба. За да се произнесе по основателността на частната жалба Върховният касационен съд съобрази следното: Г. С. Г. и В. Г. Г. подават въззивна жалба от 19.11.2013 г. срещу решение от 01.11.2013 г. по гр. д. № 60695/2012 г. на Софийски районен съд. В изпълнение на правомощията си по чл. 267 ГПК Софийски градски съд установява, че следва да се довнесат 18.15 лв. държавна такса за въззивното производство, като с определение от 28.09.2014 г. оставя без движение въззивната жалба с указание до жалбоподателите да отстранят констатираната нередовност. На 11.04.2014 г. определението е връчено на процесуалния представител на въззивниците адв. М. М.. С разпореждане от 12.11.2014 г. съдът констатира, че указанията не са изпълнени и връща въззивната жалба. Предмет на обжалване е това определение, тъй като с него е върната въззивната жалба и то подлежи на обжалване по чл.274, ал.2 ГПК, а не определението, с което е разпоредено връчване на преписи от разпореждането. Разпореждането е правилно. В Глава шеста, раздел I от ГПК е уреден редът за връчване на съобщенията по делото. Съгласно чл. 37 ГПК адресат е лицето, за което е предназначено съобщението, като законът урежда изрично хипотезите, когато връчването може да се извърши и на представител на адресата. Така чл. 39, ал. 1, предл. 2- ро ГПК дава възможност когато страната има процесуален представител, съобщенията по делото да се връчват на него, като това има за последица надлежно уведомяване. След като определението за без движение е надлежно връчено на адвоката на жалбоподателите и те не са внесли в срок остатъка от държавната такса, то правилно се явява и разпореждането за връщане на въззивната жалба. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение