Определение № 182 от 05.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1410/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. Г. и И. М. Г. срещу решение № 192/08.03.2021 г. по в.гр.д. № 3803/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4833/10.08.2020г. по гр.д. № 11035/2018г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касаторите против ЗАД“Армеец“АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на по 60 000 лева - обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на баба им, в резултат на ПТП от 18.12.2017г. Касаторите поддържта, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът ЗАД“Армеец“АД е подал отговор на касационната жалба, в който оспорва същата. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ от касаторите против застрахователното дружество за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на по 60 000 лв. Апелативният съд е намерил за установено от доказателствата по делото и за безспорно между страните, че касаторите са внуци на починалата при ПТП от 18.12.2017г. Н. Г. и смъртта й е в пряка причинно – следствена връзка с виновното противоправно поведение на застрахован при ответника водач на МПС. Съобразно показанията на изслушания свидетел САС е счел, че ищците не са доказали да са изградили с починалата особено близка и трайна житейска връзка. Изложил е съображения, че създадените фактически отношения между тях са съответни на родствената връзка и не се отличават от традиционната за българското семейство сърдечна, близка връзка между внуци и баба. Отглеждането на ищците от баба им, докато са били малки, не е заместило родителската грижа, а е било в нейна помощ. Към момента на смъртта на баба си ищците са били съответно на 32 години и 30 години и не са имали общ бит и ежедневие с починалата. Не се доказва, че касаторите са търпели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Емоционалната им реакция от загубата на баба им е била нормалната в подобна ситуация, а за продължителността й няма данни по делото. Поради което и е счел исковете за неоснователни. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите формулират следните правни въпроси: 1/ В какво се изразява проявлението на дълбоката, трайна и силна емоционална привързаност между починалия и неговите внуци, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, търпени следствие смъртта на починалия?; 2/ Полагането на грижи и отглеждането на деца от тяхната баба/ дядо, обуславя ли наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между отглеждания и отглеждащия, съответно поражда ли право на репарация за вреди, търпени следствие смъртта на оглеждащия? Позовават се на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС съобрази, че в задължителната за съдилищата практика, обективирана в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. ВКС прави извод, че с посоченото ТР са дадени критериите, които следва да се обсъдят от решаващия съд, за да се прецени настъпили са неимуществени вреди за внуци поради смъртта на техните баба/дядо – само като минимум е необходимо да се установи наличие на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, като израз на традиционните за българското общество родствени отношения. Едновременно с това е необходимо създадената връзка да надхвърля това традиционно за нашето общество разбиране, т.е. съдът изследва налице ли са проявления на особено близка житейска връзка – трайна и дълбоко емоционална и претърпени поради това изключителни като интензитет и продължителност страдания от настъпилата на смърт на родственика. В случая САС не се е отклонил от задължителната практика и е обсъдил всички събрани доказателства, както и доказаните въз основа на тях обстоятелства относно основните отличителни белези на връзката между касаторите и тяхната баба. Въпрос на оценка на доказателствата и установеност на доказаните с тях факти е приетото от съда, че оказаната от бабата помощ на родителите по отглеждане на малките деца не е заместваща родителската грижа и е в духа на сложилите се традиции в нашето общество. Разгледани са всички изложени от касаторите доводи за различни аспекти на съществуващата връзка и е направен извод, че тази конкретика не предполага условия за създаване на изключителна близост, а реакцията на ищците след смъртта на тяхната баба е обичайна за загуба на роднина с такава степен на близост и не е основание да се направи заключение за връзка между тях по-силна от обичайната. В случая касторите оспорват крайния извод на въззивната инстанция по отношение естеството на тази връзка, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационно основание по чл.281, т.3 ГПК за необоснованост на въззивното решение. Във фазата по чл.288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по спора и приетите за установени въз основа на тях факти. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. В полза на ответника по касацията следва да се приасъдят разноски в размер на 100лв., на осн.чл.78, ал.8 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд