Определение № 2244 от 14.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 545/2025 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД против решение №1229/29.11.2024г. по в.гр.д.№318/24г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение №260982/19.07.2023г. по гр.д.№338/20г. на Софийски градски съд, дружеството е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на П. В. И. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2019г., сума в размер на 7000 лв. /представляваща разликата над присъдените от първата инстанция 8000 лв. до 15 000 лв./ и на сума в размер на 117 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва и разноски по делото. Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваните му части с отхвърляне на предявените срещу дружеството искове над посочените размери е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа,че в нарушение на процесуалните норми въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и не е изложил свои такива; че не се е съобразил с указанията, съдържащи се в задължителната практика на касационната инстанция относно критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди при деликт; че неправилно е уважил претенцията на ищеца за имуществени вреди, представляващи заплатена такса за участие в маратон, тъй като тя не се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторът моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната му част и исковете отхвърлени. Претендира разноски за всички инстанции,съобразно отхвърлената част от исковете. В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по значимите за изхода на делото въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, особено когато те съдържат различни изводи от тези на въззивния съд? /противоречие с решенията по т.д.№823/10г. на ІІ т.о. на ВКС и гр.д.№964/12г. на ІV г.о. на ВКС/; 2.Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определянето на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС №4/68г., както и с икономическата конюнктура в страната? /противоречие с ППВС №4/68г. и решенията по т.д.№157/11г. на І т.о. на ВКС, т.д.№44/12г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№1203/13г. на ІІ т.о. на ВКС; 3. При настъпили имуществени вреди, които се покриват от застрахователя по „Гражданска отговорност“, следва ли да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване ,че тези вреди са в причинна връзка с ПТП? /противоречие с ППВС №4/68г., ППВС №7/78г. и решенията по т.д.№869/12г. на ІІ т.о. на ВКС, гр.д.№526/10г. на ІV г.о. на ВКС и гр.д.№1553/10г. на ІV г.о. на ВКС/. Наред с това касаторът се позовава и на основанието за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди,че възззивното решение е очевидно неправилно в обжалваната от него част по съображенията, изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба П. В. И., в представен в законоустановения срок писмен отговор, е оспорил както наличието на обосновани, според изискванията на закона, предпоставки за извършване на селекцията на жалбата на ответника, така и сочените от него основания за касиране на въззивното решение. Претендира да бъде присъдено по реда на чл.38 ЗА възнаграждение на процесуалния му представител адв.Р. М.. Върховен касационен съд Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е недопустима на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК в частта, с която се обжалва въззивното решение, постановено по иска за обезщетение за имуществени вреди, тъй като цената му е под предвидения минимален праг на обжалваемост. Поради това производството в тази му част следва да бъде прекратено. В останалата й част касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от П. В. И. срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“АД преки искове по чл.432 ал.1 КЗ, с които е претендирал от ответника, в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на В. Димитров Р., който с управляваното от него МПС е реализирал на 05.08.2019г. с участието на ищеца ПТП, застрахователно обезщетение за причинените му в резултат на произшествието имуществени и неимуществени вреди / за последните - в размер на 50 000 лв./. Първоинстанционният съд е приел за установено по делото,че непосредствена и единствена причина за настъпването на ПТП е поведението на водача на МПС, който при неправилна преценка на пътната ситуация е предприел маневра ляв завой, като не е пропуснал насрещно движещия се мотоциклет, управляван от ищеца, при което е настъпил удар в лентата за движение на последния; че в резултат на ПТП ищецът е получил закрита руптура /прекъсване/ на вътрешния коремчест мускул на лява подбедрица, частична лезия /разкъсване/ на вътрешната колатерална връзка на дясното коляно и срединна лезия на задния рог на вътрешния мениск; че временно е бил имобилизиран с гипсова шина за срок от 30 дни, през който се е придвижвал с патерици, а впоследствие е рехабилитиран с общ оздравителен период от 2 месеца, през който е търпял болки, като най-интензивни са били те през първите две седмици и около 2 седмици по време на рехабилитацията; че към момента е напълно възстановен /макар с краткотрайни и спорадични болки в дясното коляно и с намалена спортна активност/, със самостоятелно придвижване и нормална походка; че не са установени болестни нарушения на психиката. Въз основа на тези обстоятелства съдът е определил като справедлив размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди сумата 8000 лв., до който е уважен и предявеният иск. Сезиран с въззивна жалба от ищеца срещу частта от решението, с което искът му е отхвърлен за сумата над 8000 лв. до 20 000 лв., Софийски апелативен съд е намерил съдебния акт на Софийски градски съд за частично неправилен – в частта, с която претенцията е отхвърлена за сума до размер на 15 000 лв., като по отношение на приетите за установени с писмените, гласни и експертни доказателства обстоятелства, имащи отношение към преценката за вредите по правилото на чл.52 ЗЗД /причинени на ищеца физически травми, предприето медицинско лечение, протеклия възстановителен процес, настоящото здравословно състояние на ищеца, медицинската перспектива на уврежданията/ съставът е препратил към мотивите на първата инстанция. Посочил е,че тези обстоятелства, обосновават определяне на обезщетение в по-висок размер от 15 000 лв. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че така постановеното въззивно решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на ТР №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в приложението към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Третият от поставените от касатора-ответник въпроси е относим към частта от въззивното решение, постановена по отношение на иска за имуществени вреди, чието касационно обжалване е недопустимо. Поради това във връзка с него настоящият състав не дължи произнасяне. Настоящият състав намира,че поставените в изложението на касатора втори и трети от въпросите обосновават приложимост на общото основание за достъп на чл.280 ал.1 ГПК. Първият от въпросите, от процесуалноправен характер, е свързан с дейността на въззивния съд като инстанция по същество и възможността да се възползва от разпоредбата на чл.272 ГПК. Този въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания в Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ и ТР 1/2013 г. на ОСГТК за характера на въззивното производство, както и със съдебната практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 310/4.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г. на IV г. о., решение № 265/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 703/2011 г. на IV г. о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г. о., решение № 420/16.02.2016 г. по гр. д. № 1633/2015 г. на IV г. о., решение № 209/10.08.2015 г. по гр. д. № 2796/2013 г. на IV г. о., решение № 110/25.07.2016 г. по гр. д. № 5119/2015 г. на IV г. о., според която съдът може да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК когато потвърждава първоинстанционното решение, като при това не се освобождава от задължението да изложи свои мотиви по съществото на спора. Вторият от въпросите е по приложението на чл.52 ЗЗД, във връзка с което е постановена както задължителна за съдилищата, така и съдебна практика по чл.290 ГПК– не само сочените от касатора ППВС №4/68г. и решения по дела на ВКС, но и обективирана в друга, служебно известна на настоящия съдебен състав такава - решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др.,според която понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени от съда като отделни критерии, на базата на които се формира изводът за съответстващ на понесените неимуществени вреди размер на обезщетение. В обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение съдът е препратил изцяло към мотивите на първата инстанция,въпреки че е изменил постановения резултат, като при това не е изложил конкретни мотиви кои факти и обстоятелства, преценени като критерии за определяне справедлив размер на обезщетението, обуславят по-висок от определения от първоинстанционния съд такъв, което обосновава извод за осъществен с първия и втория от въпросите допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради това достъпът до касация се явява обоснован с посочените два въпроса. На касатора следва да се укаже на основание чл.18 ал.2 т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, да внесе по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 140 лв. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение