Определение № 3805 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба с вх.№ 133335 от 10.11.2025г. от И. А. К. против разпореждане № 24194 от 29.09.2025г. по в.ч.гр.д. № 3590/2025г. на СГС, с което е върната негова частна касационна жалба против определение № 8542 от 30.04.2025г.на СГС. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: На 6.10.2022г. И. А. К. е подал до СРС „възражение-жалба- тъжба-иск-сигнал“ срещу Държавата, представлявана от министъра на правосъдието, ДСИ при СРС, МВР, СДВР, НАП ТД София и Прокуратурата за образуване на „незабавно административно, гражданско и наказателно производство“ без конкретно формулирано искане. Същото – с разпореждане № 123954 от 15.12.2022г.на СРС е оставено без движение с подробно дадени указания. За указанията на съда, молителят е уведомен лично на посочения от него адрес: [населено място],[жк], ул., бл.№, вх., ет., ап.. В предоставения срок е представил„възражение-жалба- тъжба-иск-сигнал- изпълнение на указания“ без необходимата конкретизация, но с искане за предоставяне на правна помощ по делото. Такава – под формата на процесуално представителство - му е била предоставена с определение № 11105 от 22.03.2023г. При постановяването му, съдът е приел, че „е налице необходимост от предоставяне на правна помощ на молителя“. Назначеният процесуален представител, обаче, е поискал да бъде освободен. Назначен е друг, който е поискал същото и съдът е удовлетворил и неговото искане за освобождаване от задълженията на служебен защитник в производството. Съдът е издал разпореждане № 77166 от 30.05.2024г., с което е указал постановеното разпореждане с № 123954 от 15.12.2022г. за оставяне без движение на исковата молба да бъде отново връчено лично на лицето, като му се предостави нов срок за изпълнение на вече дадените указания, като ищецът е предупреден, че при неизпълнението им – исковата му молба ще бъде върната. Това разпореждане не е връчено лично, а по реда на чл.41, ал.2 ГПК – приложено е по делото, след като адресът на ищеца е посетен на посочените от призовкаря три дати и той не е намерен и не се е явил съобразно оставените му съобщения без изпълнение на задължението за посочване на нов адрес. Неизпълнението на дадените указания в срок е станало причина с определение № 34388 от 26.08.2024г. производството да бъде прекратено и исковата молба върната. Така постановеното определение е потвърдено с въззивно определение № 8542 от 30.04.2025г.на СГС. Срещу същото е подадена частна касационна жалба с № 74927 от 18.06.2025г. С разпореждане № 15614 от 19.06.2025г. тя е оставена без движение, като са дадени указания за излагане на основания за касационно обжалване по чл.280 ГПК и за представяне на доказателства за юридическа правоспособност. Със сега обжалваното разпореждане № 24194 от 29.09.2025г. по в.ч.гр.д. № 3590/2025г., СГС е върнал така подадената частна касационна жалба със следните мотиви: За дадените с разпореждане № 15614 от 19.06.2025г. страната е била уведомена на 15.09.2025г., на основание чл.41, ал.2 ГПК, с прилагането на книжата по делото, защото жалбоподателят е получавал съобщения на адрес: [населено място],[жк], ул.111, бл.№ 9, вх.В, ет.1, ап.3, който призовкарят е посещавал многократно, в продължение на три месеца, но не е откривал никой, независимо че е предупреждавал предварително – в личен разговор по телефона – получателя за посещенията си. Жалбоподателят не е посочил нов адрес, съгласно задължението си по чл.41, ал.1 ГПК. Считано от 15.09.2025г., седем дневният срок за обжалване е изтекъл на 23.09.2025г. без дадените указания да са изпълнени. Така постановения акт е неправилен. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице надлежно уведомяване на страната за дадените от съда указания с разпореждане № 15614 от 19.06.2025г. поради липса на основание за прилагане на реда по чл.41, ал.2 ГПК на две основания. Първото е, че след като съдът веднъж е приел /с определение № 11105 от 22.03.2023г./, че за страната „е налице необходимост от предоставяне на правна помощ на молителя“, поради което му е предоставил такава – под формата на процесуално представителство, уведомяването на страната, не следва да е лично, а чрез процесуален представител. Второто е, че съгласно установената практика, редът по чл.41, ал.2 ГПК е приложим когато длъжностното лице - призовкар е удостоверило не само, че адресатът на съобщението не може да бъде намерен на адреса, но и че отсъства и е напуснал този адрес преди повече от един месец. Фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК не може да се приложи без надлежно удостоверяване на факта на отсъствие и напускане на адреса за повече от един месец, при това призовкарят следва да посочи въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация /например като посочи качеството на далото сведенията лице/. В случая – призовката, която е изпратена на посочения от ищеца адрес се е върнала с отбелязване:“Адресът е посещаван многократно и по различно време, но никой не отговаря. Потърсих лицето по телефона, който е оставен за връзка. След многократни уговорки ми каза, че ще получи съдебните книжа в Бюро „Призовки“, но до днес никой не се яви. На 3.09.2025г. и на 4.09.2025г.отново го потърсих по телефона, но е изключен“.Посочени са дати на посещения: 1.07.2025г., 19.07.2025г., 6.08.2025г., 22.08.2025г., 4.09.2025г.“ На 10.09.2025г. съдията-докладчик е разпоредил – да се посети адреса, еднократно, в неприсъствен ден и да се залепи уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. На 15.09.2025г. съдът е отменил това свое разпореждане от 10.09.2025г. и е постановил съобщението да се счита за връчено по чл.41, ал.2 ГПК – чрез прилагане на съобщението към делото, възприемайки датата 15.09.2025г.за дата на връчване. Така предприетите действия на съда са неправилни. С оглед гореописаното удостоверяване от длъжностното лице – призовкар, че многократно е посещавало адреса, но не е намерило лицето, редът на чл.41 ГПК за уведомяване е неприложим, поради липса на надлежно направено удостоверяване, че лицето отсъства и е напуснало адреса за повече от един месец. /Чл.41, ал.1 ГПК гласи: „Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес“/. Съответно, изводът на съдебният състав за наличие на редовно уведомление на 15.09.2025г. е неправилен. Това налага отмяна на постановения акт и връщане на делото за надлежно уведомяване, с предоставяне на седемдневен срок за изпълнение на дадените с разпореждане № 15614 от 19.06.2025г.указания.