Определение № 963 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 1498/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 205 от 29.01.2016 год. по т.д.№ 1789/2015 год. на Софийски апелативен съд с което е отменено Решение № 268 от 16.02.2015 год. по т.д.№ 6329/2013 год. на Софийски градски съд в частта с която за начална дата на свръхзадължеността на [фирма] е приета датата 22.02.2012 год., като вместо нея за начална дата на свръхзадължеността е определена датата 31.12.2010 год. Постъпила е и насрещна касационна жалба от [фирма] срещу въззивното Решение № 205 от 29.01.2016 год. по т.д.№ 1789/2015 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърден първоинстанционния акт за отхвърляне искането му за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] поради неплатежоспособност – чл.625 вр.чл.608 ТЗ. В представения писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал.1 ГПК, ответниците по касация [фирма] и Л. В. П. изразяват становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно. Първоинстанционното производство е било образувано по молба от [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма]. Молителят е основал искането си с мотива, че ответникът е кредитополучател по договор за банков кредит № 185/22.10.2010 год. и договор за банков кредит № 43/30.03.2011 год., и двата предоговорени с анекси към тях. [фирма] не е обслужвал кредитните си задължения, след настъпилата им изискуемост, поради което е в състояние на неплатежоспособност, евентуално на свръхзадълженост. Посочил е като дата на свръхзадължеността 21.06.2013 год., настъпила след продажба по реда на ЗОЗ на заложени активи в полза на банката. По реда на чл. 629 ал.4 ТЗ насрещният касатор [фирма] също е встъпил в производството по несъстоятелност. По същия ред в производството са встъпили и [фирма] и Л. В. П., но те нямат качеството на жалбоподатели. Обстоятелството, че [фирма] има качеството на длъжник по отношение на молителите, е било безспорно пред инстанциите по същество. При проверката на състоянията на неплатежоспособност и свръхзадълженост, Софийски градски съд възприел експертното заключение, съгласно което към момента на отпускане на банковия кредит от 22.10.2010 год. [фирма] вече е бил в състояние на свръхзадълженост. След отпускане на кредитите ответникът е продължил дейността си. През целия анализиран период /2010 год.- 2013 год./ е бил в състояние на свръхзадълженост, като коефициентите му на платежоспособност са били под единица, но не е спирал плащанията през този период, поради което по отношение на него не са били налице предпоставките по чл.608 ТЗ за квалифицирането му, като неплатежоспособен. Според първоинстанционния съд състоянието на свръхзадълженост е основание за откриване на производство по несъстоятелност, само когато е настъпила и неплатежоспособност. Състоянието на платежоспособност се установява към момента, когато е настъпила изискуемост на задължение на ответника. Тъй като не се е установило неизпълнение на задължения на [фирма] преди 22.02.2012 год., то неплатежоспособността е настъпила към момента, в който е настъпила изкуемост по договор № 185/22.10.2010 год., а именно- 22.02.2012 год. Софийски градски съд е приел, че първопричина за настъпилата на 22.02.2012 год. неплатежоспособност е свръхзадължеността на ответника. Поради това тя е основанието, на което следва да се открие производство по несъстоятелност. Поради това, Софийски градски съд е приел за начална дата на свръхзадължеността 22.02.2012 год. (изискуемостта на задължението на молителя [фирма]), открил е производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] и е допуснал общ запор и възбрана върху всички вещи и права на дружеството. Решението на Софийски градски съд е обжалвано от кредиторите [фирма] и Л. В. П., както и от [фирма] в частта, с която за начална дата на свръхзадължеността е определена 22.02.2012 год. Депозирана е била и въззивна жалба от [фирма] в частта с която е било отхвърлено искането откриване на производството поради неплатежоспособност при предпоставките на чл.608 ТЗ, както и в частта за началната дата. С въззивното решение Софийски апелативен съд е определил за начална дата 31.12.2010 год. Съставът на САС е изхождал от легалното определение на свръхзадължеността, съдържащо се в чл. 742, ал.1 ТЗ, съгласно което дружеството е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Като под „имущество“ следва да се разбират имуществените му права или активите му. Следва активите да не могат да покрият паричните задължения на дружеството, като не е необходимо задълженията да са станали изискуеми. Приел е, че при преценката за свръхзадълженост следва да се отчитат реалните, а не балансово отразени стойности на активите на длъжника или да се изследва прогнозираната, очаквана сума, която би се получила при продажбата на съответните активи. Позовал се е на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 201 от 11.12.2014 год. по т.д.№ 659/2014 год. на ВКС, I т.о., съгласно което двете основания за откриване на производство по несъстоятелност - неплатежоспособност и свръхзадълженост - са самостоятелни и могат да се предявят кумулативно или евентуално, като е възможно откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Според касационното решение, когато свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението, като при наличието и двете предпоставки, следва да се съобрази по-ранната дата. Въззивният съд също се е позовал на изготвената експертиза, обхващаща периода 2010 - 2013 год., съгласно която активите на дружеството не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения, като още към 31.12.2010 год. тази констатация е налице. Софийски апелативен съд е възприел посоченото в екзпертизата мнение, че в годишния счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2010 год. са отразени стойности, според които паричните му задължения надхвърлят стойността на имуществото му. След тази дата също не е установена положителна промяна в посочените стойности, а е налице негативна прогноза за развитието на дружеството, с оглед на което въззивният съд е счел, че началната дата на свръхзадължеността е 31.12.2010 год., към която реално са установени предпоставките на чл. 742, ал.1 ТЗ като трайно, обективно и необратимо състояние на длъжника, поради което е отменил решението на Софийски градски съд в тази част. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] е формулирал три въпроса по следния начин: „1./ Релевантна за установяване на имущественото състояние на длъжника, с оглед покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, е съпоставката между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му, а не съпоставката между общата стойност на активите и общата стойност на пасивите?“. Тук касаторът се е позовал на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с Решение № 64 от 09.02.2005 г. по гр.д.№ 466/2004 г. на ВКС, ТК, I т.о. „2./ Факторите необратимост и трайност на влошеното финансово състояние на длъжника приложими ли са при изследване на свръхзадължеността?“. Касаторът счита, че по този въпрос липсва съдебна практика и той е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което обуславя хипотезата на чл. 280 ал.1, т.3 ГПК. „3./ За отхвърляне на предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност е необходимо да съществува поне един от критериите