Определение № 4 от 04.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3520/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника "Варчев Финанс" ЕООД срещу решение № 5246 от 01. 08. 2018г., постановено по в. гр. дело № 1620/2018г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д състав, с което е отменено решение № 217108 от 19. 09. 2017г. по гр. дело № 4016/2014г. на СРС, ГО, 71 състав и вместо него е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т 1 КТ уволнението на ищеца В. Г. М., извършено със заповед № 20 от 28. 11. 2013г. на управителя на [фирма], на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ; ищецът е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „икономически анализатор“ при "Варчев Финанс" ЕООД и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ сумата 5 590 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Касаторът счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли да е мотивирана заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, или е достатъчно еднозначното позоваване на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, цифрово и текстово, и връчване на нова длъжностна характеристика с измененията?; 2. „Има ли правно значение към законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ връчването на длъжностна характеристика на работника, представляваща предварително уведомление за основанието за уволнение?“; 3. „Кои са отличителните признаци на основанията за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и какво е съотношението между тях?“ и 4. „Ако при сключване на трудовия договор служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а в последствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?“. По първия материалноправен въпрос сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 476/04.04.2012г. по гр.д.№ 1413/2010г. на Четвърто г.о.; решение № 346/23.07.2010г. по гр.д.№ 468/2009г. на Четвърто г.о. и решение № 215/08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г. на Четвърто г.о.. По втория въпрос навежда хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да посочва обстоятелства от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона, а по трети и четвърти въпроси поддържа наличие на противоречива практика на ВКС, заради която е образувано тълкувателно дело № 5/2017г. на ОСГК на ВКС. Касаторът релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК –очевидна неправилност поради това, че процесната уволнителна заповед е законна, съдържа основание, на ищеца са представени новите изисквания за длъжността, за които той е бил уведомен своевременно и не е отговарял на тях, поради което не е налице незаконно уволнение. Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - В. Г. М. подава писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на направените в настоящото касационно производство разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, но не са налице релевираните основания на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел за установено по исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, че ищецът е работил при ответника по трудов договор от 16. 04. 2013г. със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, трансформиран в безсрочен трудов договор, на длъжност „икономически анализатор“, прекратен на 06. 12. 2013г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ с процесната заповед за уволнение поради това, че са променени изискванията за изпълнение на длъжността и служителят не отговаря на тях. Посочил е, че за процесната длъжност „икономически анализатор“ на ищеца не му е връчвана длъжностна характеристика както при първоначалното заемане на длъжността, така и при промяната на изискванията за заемането й от 17. 10. 2013г., свързана с необходимост от притежаване на сертификат за инвестиционен консултант от Комисията за финансов надзор и от владеене на отлично или много добро ниво, писмено и говоримо, на втори чужд език, наред с английски език. Анализирайки обстоятелството, че в заповедта за уволнение е посочена само нормата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и е изписан текста „прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работодателя при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността и служителят не отговаря на тях“, решаващият съд е счел уволнителната заповед за немотивирана. Последният извод е базиран на разбирането, изведено от практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, че за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е необходимо мотивиране на заповедта за уволнение по начин, даващ възможност на работника или служителя да разбере на кое от новоустановените от работодателя изисквания за заеманата длъжност не отговаря. За целта работодателят дължи освен цифрово позоваване на законовата норма и текстово възпроизвеждане на съдържанието й, посочване и на конкретните променени изисквания за заеманата длъжност, на които работникът или служителят не отговаря. Последното не е необходимо единствено, когато преди уволнението работодателят е довел до знанието на уволнявания точното основание на уволнението – конкретните променени изисквания за заемане на длъжността, на които той не отговаря, каквото обстоятелство не е установено по делото. СГС е посочил, че в процесната уволнителна заповед не са посочени конкретните нови изисквания за заемане на процесната длъжност, на които ищецът не отговаря. Дори да се приеме за връчена на ищеца новата длъжностна характеристика за длъжността, в нея са посочени повече от едно нови изисквания всравнение със старата длъжностна характеристика: притежаване на сертификат за инвестиционен консултант от Комисията за финансов надзор и владеене на отлично или много добро ниво, писмено и говоримо, на втори чужд език, наред с английски език, поради което за служителя не става ясно на кое точно изискване не отговаря, респективно кое е послужило като основание за уволнението. Непосочването на конкретни фактически основания в уволнителната заповед, несъдържаща препратки към други документи, и неузнаването на такива от ищеца преди уволнението, според въззивния съд, нарушава правото му на защита в настоящото производство и е достатъчно основание за приемане на уволнението за незаконосъобразно. По първия поставен от касатора правен въпрос за мотивираността на заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ като предпоставка за законността на уволнението е осъществено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Даденото от въззивния съд разрешение на този правен въпрос обаче е в съответствие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, вкл. цитираната в касационната жалба: решение № 476/04.04.2012г. по гр.д.№ 1413/2010г. на Четвърто г.о.; решение № 346/23.07.2010г. по гр.д.№ 468/2009г. на Четвърто г.о. и решение № 215/08.07.2010г. по гр.д. № 166/2009г. на Четвърто г.о. – обстоятелство, изключващо наличието и на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според практиката на ВКС във всички случаи на прекратяване на трудово правоотношение, на работника или служителя следва да са ясни фактическите основания на уволнението. Ако те не са посочени в уволнителната заповед, тя е законна, когато предварително, преди уволнението, са сведени до знанието на работника или служителя, той своевременно се е запознал с тях с оглед организиране на своевременната си защита. Когато уволнителната заповед предполага различни фактически основания, както е в процесния случай /променени повече от едно изисквания за заемане на длъжността/, не е достатъчно за да се приеме за законно уволнението, ако в нея единствено е цитирана нормата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и е изписано текстово съдържанието на последната. В последната хипотеза, каквато е осъществена по процесното правоотношение, уволнението може да се приеме за законно само ако работодателят, в резултат на сериозна предварителна подготовка, е довел своевременно до знанието на служителя, точното основание на уволнението и последният е бил наясно, при връчване на уволнителната заповед, за конкретните обстоятелства, причинили уволнението, което обстоятелство не е установено в процеса от носещия тежестта за доказване законността на уволнението работодател /в този смисъл и решение № 4 от 27. 01. 2014г. по гр. д. № 4608/2013г. на ІV г.о. на ВКС/. По втория въпрос, обединяващ втори и трети въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за правното значение за законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ на връчването на новата длъжностна характеристика на работника или служителя е налична практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която фактът на връчването на длъжностната характеристика е ирелевантен към законността на уволнението. Освен това този въпрос не е включен в решаващите мотиви на въззивния съд от обжалваното решение, според които и при връчена нова длъжностна характеристика на ищеца, не може да бъде направен извод, че служителят е узнал за конкретните основания за уволнението, тъй като променените изисквания за заемане на длъжността са две и не е ясно на кое от тях служителят не отговаря, при което е осъществена хипотезата на немотивирана уволнителна заповед, обуславяща извод за незаконност на процесното уволнение. Не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като вторият въпрос не е от значение за крайния изход на делото. Трети и четвърти въпроси на касатора не са включени в предмета на конкретния спор от никоя от страните, поради което не са въобще обсъждани от въззивния съд в мотивите на обжалвания съдебен акт и не са от значение да обусловят решаващите за изхода на делото правни разрешения. Следователно те не удовлетворят общото основания за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост. Наведените от касатора пороци на въззивното решение не са от категорията на горепосочените квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт, поради което не е осъществено релевираното основание за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по служебен почин на съда в хипотеза на вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение. С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 750 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен съгласно договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на касационната жалба. На основание изложеното, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение