Определение № 313 от 14.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2306/2019 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. М. срещу решение № 1846 от 10.07.2019г. по в. гр. дело № 4869/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3529 от 04.06.2018г. по гр. дело № 10340/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав в частта, с която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати следните суми: на Х. Б. Б. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата над 30 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Ц. Б., настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 06.01.2017г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2017г. до окончателното й плащане; по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 6 337,50 лв. – дължима държавна такса и съдебни разноски; на адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата 4 147,50 лв. – адвокатско възнаграждение.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобрази размера на минималната и средната работна заплата в страната, както и инфлационните процеси към момента на настъпване на увреждането? – противоречие с решение № 94/18.07.2019г. по т. д. № 3030/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 243/03.05.2018г. по т. д. № 198/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/13.11.2017г. по гр. д. № 60239/2016г. на ВКС, ГК, II г. о. и решение № 73/27.05.2014г. по т. д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, II т. о.

2. Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са наведени от страните в производството? – противоречие с решение № 189/09.07.2012г. по гр. д. № 107/2012г. на ВКС, ГК, II г. о., т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и решение № 113/31.07.2015г. по т. д. № 929/2014г. на ВКС, ТК, I т. о.

3. Годно доказателствено средство ли са свидетелските показания за установяване на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение? – противоречие с решение № 197/19.10.2017г. по гр. д. № 60238/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответницата Х. Б. Б. /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. М. И. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част, тъй като касаторът не е посочил в какво конкретно се изразява противоречието с практиката на ВКС, както и не е посочил и не е изложил конкретни съображения защо счита, че въззивният съд е разрешил съществени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Претендира присъждане на направените разноски и адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в инкорпорираното в нея изложение се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и мотивите на решението на СГС и е изложил и допълнителни доводи. Приел е, че вследствие на реализираното на 06.01.2017г. ПТП Д. Ц. Б. – майка на ищцата, е получила тежка съчетана гръдно – коремна травма, изразяваща се в травматично размачкване и контузия на белия дроб повече вдясно, наличие на кръв и въздух в гръдната кухина /пневмохемоторакс/, контузия на средостението, непълно разкъсване на аортата в областта на аортната дъга, травматична руптура на слезката с последвал кръвоизлив в коремната кухина със счупване на първо до дванадесето ребра вдясно и от първо до седмо /без четвърто/ вляво, счупване на костите на тазовия пръстен, охлузване с кръвонасядане и тъканен джоб по предната коремна стена в долната й трета вдясно и охлузване вляво над крилото на хълбочната кост. Въз основа на заключението на съдебно-медицинската експертиза е установил, че така получените телесни увреждания са довели до настъпване на смъртта на пострадалата, която е в пряка и непосредствена връзка с процесното ПТП.

Във връзка с установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдебният състав е обсъдил свидетелските показания на П. Ж. – съученичка и приятелка на ищцата и въз основа на тях е приел, че ищцата видимо се е променила след смъртта на майка й, била съкрушена от случилото се, усмивката на лицето й напълно изчезнала и непрекъснато повтаряла, че е загубила най-важния и най-значимия човек в своя живот. Свидетелката е посочила, че към момента на настъпване на процесното ПТП ищцата е била бременна и след смъртта на майка си се чувствала виновна, че ако майка й не е тръгнала за София, за да се видят, то трагичното събитие е нямало да се случи. Съдебният състав е приел, че след раждането на детето ищцата, вместо да се зарадва, станала още по зле - не можела да спи, а в случаите, когато заспивала сънувала кошмари, не могла да кърми, защото получила невралгия и трябвало да пие успокоителни – деанксит и ксанакс, които лично свидетелката й е закупувала с рецепта от аптеката. Въз основа на свидетелските показания е установил, че майката и дъщерята имали изключително силна връзка помежду си, която след смъртта прекъснала – обстоятелство, което допълнително утежнило положението на ищцата, тъй като загубила своята, майка, опора и най – добра приятелка. Приел е, че всеки ден ищцата споменавала своята майка и всяка седмица посещавала нейния гроб, откъдето се връщала винаги безкрайно съкрушена. Въззивният състав е кредитирал показанията свидетелката като обективни, предвид преките й и непосредствени впечатления, и липсата на противоречие с останалите доказателства по делото.

За да определи обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на смъртта на нейната майка в размер 150 000 лв., въззивната инстанция е съобразила горепосочените болки и страдания, установени със свидетелски показания, младата възраст на ищцата към момента на загубата – 19 г., обстоятелството, че самата ищца е чакала дете, което починалата не е могла да види, обстоятелството, че не са могли да се радват всички заедно на новия член на семейството, факта, че тази внезапна загуба е прекъснала завинаги връзката дете – родител, обстоятелството, че между майка и дъщеря са съществували изключително близки отношения, загубата не само на родител, но и на приятел в живота. Въззивният съд е посочил, че съобразява и психо-емоционалните преживявания, които съпътстват ищцата, интензитета на нейното страдание, мъката и тъгата от безвъзвратната загуба, които не стихват. Отчел е също обществено-икономическото развитие на страната към релевантния момент, включително в аспекта на нормативно-определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Предвид заплатеното в хода на съдебното производството обезщетение в размер на 70 000 лв., същото е приспаднато от определения размер на обезщетение, поради което ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищцовата страна обезщетение в размер 80 000 лв. Върху посочената сума е присъдена и мораторна лихва, считано от изтичане на срока, предвиден в чл. 496, ал. 1 ГПК, а именно - 22.07.2017г.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Процесуалноправните въпроси, посочени в т. 2 и т. 3 от изложението към касационната жалба, са релевантни за спора, тъй като са от значение за изхода на делото и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Настоящият съдебен състав приема за основателно искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на даденото от съда разрешение с константната практика на ВКС, обективирана в решение № 480/12 от 23.04.2013г. по гр. д. № 85/2012г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 9/02.02.2018 г. по гр. д. № 1144/2017г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение № 38/07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017г. на ВКС, ГК, IV г. о. /по посочения в т. 2 процесуалноправен въпрос/ и решение № 197/19.10.2017г. по гр. д. № 60238/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. /по посочения в т. 3 процесуалноправен въпрос/.

Посоченият в т. 1 от изложението на касационната жалба материалноправен въпрос също е релевантен за спора, тъй като е относим към прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поради това, че за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е отговорът на процесуалноправните въпроси, по които се допуска касационно обжалване на въззивното решение, преценката за дължимото обезщетение и в този смисъл съобразяване на обществено-икономическите отношения и инфлационните процеси в страната следва да бъде извършена при постановяване на решението от настоящата съдебна инстанция.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение