Решение № 2752 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3954/2025 г.

ВАСШесто отделение12.03.2026 г.докладчик Десислава Стоева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2739/26.01.2025 г., постановено по адм. дело № 3069/2024 по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА Националния иновационен фонд със седалище в гр. София, да заплати на "Маус - ПС" ЕООД сумата от 2 045,00 (две хиляди и четиридесет и пет) евро разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи адвокатски хонорар. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния иновационен фонд, правоприемник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, против Решение № 2739/26.01.2025 г., постановено по адм. дело № 3069/2024 г. по описа на Административен съд София- град. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно не е отнесъл в съвкупност и ценил в обща взаимовръзка нормите на Правилата за управление на средствата на Националния иновационен фонд /ПУСНИФ/. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Маус - ПС" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Р. Славов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София- град е било Решение №13ИФ-02-8-31 от 07.03.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия /ИАНМСП/, с което е потвърдено Протоколно решение, рег. № 13ИФ-02-8-13 от 25.01.2024 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП, относно редукция на отчетените разходи за персонал за размера над 28 913,68 лв. до 283 226,65 лв., по проект с наименование „Иновативни светещи фасадни щори тип „капандури“ за хотели и административни сгради – нова архитектурна реалност в градската среда“, съгласно Договор за финансиране №ИФ-02-8 от 07.12.2022г. с бенефициер „Маус-ПС“ ЕООД. От фактическа страна по делото е установено, че след класиране на проектни предложения, подадени по 13-та конкурсна сесия на Националния иновационен фонд /НИФ/ за съфинансирането на изпълнението на научноизследователските и развойни проекти по НИФ в рамките на схемата „Подпомагане на научноизследователската и развойна дейност на предприятията и организациите за научни изследвания и разпространение на знания“, между страните по делото е бил сключен Договор за финансиране № ИФ-02-8 от 07.12.2022 г. на проект с наименование „Иновативни светещи фасадни щори тип „капандури“ за хотели и административни сгради – нова архитектурна реалност в градската среда“. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, финансиращата институция предоставя на бенефициера/координатора безвъзмездна финансова помощ в размер на 488 699,79лв. за осъществяването на научноизследователски развоен проект с краен резултат съгласно одобреното проектно предложение и бюджет на научноизследователски и развоен проект, срещу което бенефициерът/координаторът се е задължил да реализира проекта и да изпълни целите, предвидени в него и в съответствие с условията на договора. Предвидени са били три отчетни периода за проекта, като първият е от 07.12.2022 г. до 07.06.2023 г. вкл. В проектното предложение е бил определен екип, който следва да реализира проекта, включващ: ръководител на проекта - П. А. С.; ръководител фаза - С. Б. Т.; изследователи – В. Б. И., Т. Е. М., З. С. А., А. С. Х., Т. И. М.; технически персонал – А. Г. Г., В. Д. Ш., Я. П. П., Р. З. Д., Д. Н. У., като някои от членовете на екипа са сменяни с последващи заповеди и искания за изменение на договора. Към момента на подписване на договора членовете на екипа вече са били в трудови правоотношения с бенефициера. С допълнителни споразумения от 03.01.2023 г. към трудовите договори, сключени на основание чл.119 КТ, се променят основните трудови възнаграждения на членовете на екипа за периода на участие в проекта и изрично им с възлагат дейности по него, които следва да се изпълняват в рамките на установеното работно време по основния трудов договор. Посочено е, че средствата, с които се увеличава досегашното им основно възнаграждение се осигуряват за сметка на бюджета на проекта. Допълнителните споразумения не са регистрирани в НАП, съгласно чл.62, ал.3 от КТ. След извършена проверка за изпълнение на проекта на представения финансов отчет за първия отчетен период е изготвен доклад, в който е указано е да се прецизират, като се посочат отделно в споразуменията и отчетите за отработеното време, работното време и възнагражденията за работа на проекта и по основното трудово възнаграждение. По горното искане за пояснение, в писмо от 05.01.2024 г., „Маус-ПС“ ЕООД е посочил, че екипът по проекта е ангажиран изцяло и единствено с дейности и задачи по него, като дружеството разполага с достатъчно персонал /извън ангажираните по проекта/, които да обезпечат обичайната му дейност. В заключение на независим експерт, определен със Заповед №14-245/14.09.2022 г., като са взети предвид месечните отчети за извършена работа на координатора по чл.64, ал.1, т.1 /Приложение 22/ от Процедурата за административно и финансово отчитане на проекти по Национален иновационен фонд /ПАФОП/ и допълнително изисканите и представени месечни протоколи, се дава становище за съответствие на планираните разходи за персонал с отчетените, като е отчетена пълна или почти пълна 8-часова заетост по проекта на членовете на екипа. Посочено е, че заетостта в цялост съответства на планираната продължителност съгласно представените заповеди и проекта; налице е съответствие на предвидените разходи спрямо заложените дейности и очаквани резултати по проекта както е одобрен. С оглед становище на юриск. при отдел „ИРП“, дирекция „РМСП“, по доклад на Звеното за контрол на НИФ, 13-сесия от 15.01.2024 г., от отчетените за първи отчетен период разходи по проекта в размер на 274 213,98 лв., от Звеното за контрол са одобрени 28 913, 68 лв. За законосъобразни и допустими по проекта са приети разходите за персонал само на ръководител проект П. А. С.. По отношение на редукцията на отчетените разходи е прието, че със сключените „Споразумения за вменяване на задължения“ по чл.119 от КТ са сменени длъжностите и срока на договора на лицата, полагащи труд по проекта, същите не са декларирани съгласно чл.3, ал.1, б.“б“ от Наредба №5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ, според която разпоредба, уведомлението се подава в случай на промяна на длъжността и/или срока на договора в тридневен срок от изменение на трудовия договор. Новите длъжности и срокове по действащите трудови договори не са обявени в НАП. Счетен е за нарушен чл.63, ал.6 от ПАФОП. С оглед изложеното и съгласно чл.61, ал.3, т.1 от ПАФОП е прието, че редуцираните разходи по договора не са законосъобразни, което ги прави недопустими. По повод постъпило възражение с рег. №13ИФ-02-8-19/08.02.2024 г. от „Маус-ПС“ ЕООД срещу горното протоколно решение, в доклад от екип на ЗОУФ, определен със Заповед №РД-128-3/15.02.2024 г., е прието, че при всички случаи на изменение на длъжността по основания трудов договор, както и при работа на допълнителен трудов договор при същия работодател на друга длъжност, различаваща се от тази по основния трудов договор, следва тези изменения да бъдат вписани в регистъра. Прието е за неоснователно възражението на бенефициера, че няма промяна в длъжностите на служителите, ангажирани като част от екипа по проекта. Посочено е, че от представените споразумения не се установява каква е продължителността на работното време по проекта, като от друга страна в отчетите за отработено време е отчетена продължителност на работното време по проекта в размер на 8 часа дневно, а във ведомостта за работна заплата са начислени суми за изпълнение на задължения по основното трудово възнаграждение за осем часа дневно и суми за изпълнение на задълженията по проекта отново за осем часа дневно, което сумарно възлиза на 16 часа дневно -грубо нарушение на КТ. Отбелязано е и, че в допълнителните споразумения към трудовите договори не са посочени НКПК на съответните длъжности, за които са сключени те. С Решение №13ИФ-02-8-31 от 07.03.2024 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия е прието за неоснователно възражение с рег. № 13ИФ-02-8-19/08.02.2024 г. на „Маус-ПС“ ЕООД и е потвърдено протоколно Решение, рег. № 13ИФ-02-8-13 от 25.01.2024 г. на изпълнителния директор на ИАНМСП по проект НИФ-13-а сесияДдоговор № ИФ-02-8 от 07.12.2022 г. с бенефициер „Маус-ПС“ ЕООД, с което е утвърден докладът на ръководителя на ЗОУФ с предложение за одобряване на предоставения от бенефициера „Маус-ПС“ ЕООД отчетен доклад по отношение на постигнатите резултати по първи отчетен период по проект с наименование „Иновативни светещи фасадни щори тип „капандури“ за хотели и административни сгради – нова архитектурна реалност в градската среда“ и сключен Договор за финансиране № ИФ-02-8 от 07.12.2022 г. В проведеното съдебно производство е разпитан свидетелят С. Т., от чиито показания се установява, че членовете на екипа по проекта в рамките на осемчасовия си работен ден са работили основно по него, като задълженията им в тази връзка са били вменени с допълнителни споразумения от м.януари 2023 г. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че размерът на направените разходи от жалбоподателя за персонала, зает с изпълнението на Договор №ИФ-02-8/07.12.2022 г. – за заплати и осигуровки, за периода м.декември 2022 г. - м.май 2023 г., е 270 392,07 лв. Налице е документална обоснованост на разходите за персонал. Основният и спомагателният персонал е работил 8 часа на ден, пълен брой допустими работни дни в рамките на месеца. Не е налице промяна на длъжностите на основен и спомагателен персонал, участващ в екипа на проекта, в сравнение с длъжностите им по основния трудов договор. Първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, зам.изпълнителният директор на ИАНМСП, действащ при условията на заместване на изп.директор, съгласно негова Заповед №РД-13-33/01.03.2024 г., в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на акта, но в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е същото е незаконосъобразно. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че доколкото дейността по проекта съвпада с основния предмет на дейност на дружеството, задълженията по проекта, възложени със съответните допълнителни споразумения, се припокриват със задълженията по основните трудови договори, поради което не е налице изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, съответно не е следвало да се изпраща уведомление съгласно чл.62, ал.3 КТ, във вр. с чл.3, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредба №5/29.12.2022 г. Относно отчитането на разходите от счетоводен аспект, съответно на изискванията на проекта, са налице фишове и месечни отчети, документирали дейността на всеки участник в проекта, което е проверено от независим експерт, представил положително заключение. С допълнителните споразумения на практика е уговорено лицата, ангажирани в екипа, да изпълняват задълженията си по основния трудов договор по отношение само на предмета на проекта. Изплащайки уговореното възнаграждение по основния договор, заедно с предвиденото възнаграждение за работа по проекта не е в нарушение на закона. Решението е допустимо, валидно и правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция и не следва да се преповтарят. Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Неправилно е отчетено изискването на разпоредбата на чл.27, ал.1, т.1 от ПУСНИФ, според което основният персонал по проекта включва длъжности, които попадат в категорията изследователи и/или технически персонал, включително и ръководни длъжности – ръководител на фаза и ръководител на проекта/екипа. Както е посочено в разпоредбата, за да е допустим разходът за персонал, то не е необходимо включените по проекта длъжности да попадат само в категорията „изследователи“. Те могат да бъдат както изследователи и технически персонал, така и само технически персонал. Неправилно е твърдението на касатора, че по проекта следва да са включени длъжности, които попадат в категорията „изследователи“. Правилата на ПУСНИФ не определят такова задължение за участника по проекта, а напротив. Съгласно чл.27, ал.5 ПУСНИФ, разходите за основен персонал се планират по отделни позиции с посочени в бюджета проекта имена и длъжности, които обаче според чл.63, ал.6 от ПАФОП може да не съответстват буквално като наименование на длъжността в основния или допълнителен трудов договор или допълнителното споразумение на назначените за изпълнението на проекта служители, но следва кръгът от изпълняваните дейности да бъде идентичен. Виждането на касатора, че дружеството бенефициер не е уредило правоотношенията си с персонала на основата на чл.66 от КТ също е неправилно. В чл.63, ал.9 ПАФОП е посочено, че трудовият договор и съответните допълнителни споразумения, допълнителните трудови договори, задължително се представят с всички попълнени реквизити по чл.66 от КТ, подписани от двете страни. Съгласно ал.10, при отчитане на разходите за персонал в хипотезата на чл.110 КТ за допълнителен труд при същия работодател и чл.111 КТ за допълнителен труд при друг работодател, се съблюдават разписаните норми и максимална продължителност на работно време в чл.113 КТ. В настоящия случай е налице друга хипотеза, при която с допълнителни споразумения, сключени с ангажираните по проекта служители не са преуредени заеманите от членовете на екипа длъжности, съгласно кодовете им по Националната класификация на професиите и длъжностите за 2023г., като се запазват мястото на работа, длъжността, срока и работното време и се изменят единствено основното трудово възнаграждение за периода на участие в проекта и се възлагат като трудови задължения задачи по проекта, които следва да се изпълняват в рамките на 8-часовия работен ден. Не се съдържат данни по преписката, които да обосноват приетата от административния орган промяна на длъжностите и срока на договора на лицата, полагащи труд по проекта, което от своя страна да е обусловило изпращане на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ. В този смисъл не е налице и твърдяното от касатора нарушение на разпоредбата на чл.27, ал.8 ПУСНИФ, според който за изпълнението на съответен проект основният и спомагателният персонал трябва да бъде назначен по основно трудово правоотношение или допълнително трудово правоотношение. Видно от данните по делото, всички отчетени разходи за персонал са на база сключени трудови договори, които макар и сключени преди сключване на договора за финансиране на кандидата, са преуредени с допълнителни споразумения към тях, с които пряко се ангажират лицата да полагат дейности по проекта. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение на Административен съд София –град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно доказателствата в тази насока /платежно нареждане от 09.02.2026 г./, възлизат на сумата от 2 045,00 евро. Водим от изложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

23