Определение № 147 от 11.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4492/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Е. В. (към момента на подаване непълнолетен и действащ със съгласието на майка си Н. Д. В.), чрез пълномощника му адвокат Н. П., против решение № 1164 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1505 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2237 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 15573/2015 г. на Районен съд – Варна в частта за осъждане на К. Е. В. да заплати на Н. Г. Г., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата 16 171 лв., представляваща припадащата му се съобразно квотата му в съсобствеността стойност на направените от ищеца разходи за СМР и подобрения в делбените имоти – терен и къща, извършени в периода 2013 – 2015 г. лично или чрез възлагане, в това число материали и труд за подробно описани по вид, количество и местонахождение дейности, за осъждането му да заплати държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер на 646.84 лв. и разноски на ищеца по този иска за първоинстанционното производство в размер на 281.77 лв. и за въззивното производство в размер на 1500 лв. Н. Г. Г. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират присъждане на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав съобрази следното: Искът е предявен при условията на чл. 346 ГПК в производство за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** и построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, допусната при равни квоти между страните от по 1/2 ид.ч.. Първоинстанционното решение в частта, с която делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез възлагане в дял на К. Е. В. на незастроената част от поземления имот с проектен идентификатор *** на стойност 26 670 и възлагане в дял на Н. Г. Г. поземления имот с проектен идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор **** на обща стойност 42 030 лв., като Н. Г. Г. е осъден да заплати на К. Е. В. сумата от 7680 лв. за уравнение на дела му и са определени дължимите държавни такси върху стойността на дела, дължими от всеки от съделителите, е влязло в сила като необжалвано. К. Е. В. е атакувал първоинстанционното решение в частта с която е уважен предявения от Н. Г. Г. иск за заплащане обезщетение за извършени разходи за поземления имот и жилищната сграда. Въззивният съд е констатирал, че жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложените доводи са, че по делото действително не са били спорни факта и момента на извършване на твърдяните подобрения именно от ответника, нито определената им стойност съгласно заключението на СОЕ. Спорни обаче са обема и характера на подобренията, извършени въпреки изричното несъгласие и противопоставяне на въззивника, чрез законния му представител в установения размер. Когато съсобственикът извърши подобрения в общия имот без съгласието и без изричното противопоставяне на останалите съсобственици, без да измени намерението си да държи частите на останалите съсобственици, отношенията между съсобствениците действително се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие /чл. 61 от ЗЗД/. Ако съсобственикът е действал и в свой интерес, какъвто е разглежданият случай, другите съсобственици отговарят за необходимите и полезни разноски и увеличената стойност на общия имот. В хипотеза на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД увеличената стойност може да се присъди, само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, доколкото отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Установено е, че към момента на придобиването му от съделителите, имотът е имал характер на вилен, предназначен за временно ползване. Към този момент, имотът е бил във вид и състояние, годно за ползване по предназначение и нищо не е налагало преустройството и подобряването му. Въпреки несъгласието и противопоставянето му, изразени чрез майка му и негов законен представител, съделителят Г. продължително време влагал в имота значителни по размер средства за преустройството му, многократно превишаващи необходимите и обичайни за запазването му по предназначение. Вложените от въззиваемия средства са довели и до промяна предназначението на имота, който от вилен се превърнал в жилищен. Съгласно представен по делото списък на подобренията, с оглед техния вид спрямо предназначението на имота, същите се явяват луксозни подобрения, които не подлежат на заплащане от съсобственика. В този смисъл, независимо от правилната правна квалификация на претенцията по сметки, съдът е приложил материалната норма неправилно. Решението е и несправедливо като резултат, доколкото вследствие извършване на делбата въззивникът не е придобил част от подобрения имот. В незастроената част на имота, възложена на него, извършените подобрения се ограничават до направата на кладенец и засаждане на трайни насаждения. Безспорно е, че занапред той ще се ползва от тях, за което дължи компенсация на ответника, но също е и безспорно, че след делбата остава лишен от дела си в сградата и вместо да бъде овъзмезден за това, той е осъден да заплати на ответника подобренията в сградата, възложена на последния в изключителна собственост. Моли в тази връзка, решението на ВРС да се отмени в обжалваните части, а претенциите по сметки да се отхвърлят като недоказани по основание и размер. Посочил е, че по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието обстоятелството, че заявените от ищеца подобрения и разходи са действително извършени в имота именно от него и в твърдяния обем и период. Счел е, че заключението на комплексната СОЕ, прието пред ВРС установява, че увеличената стойност на имота вследствие извършените в имота подобрения е равна на стойността на разходите, вложени в направата им и възлиза на 30 766 лв., а тази на трайните насаждения на 1 576 лв. или общо на 32 342 лв. Стойността на сградата без подобренията е 21 300 лв. Въз основа на свидетелските показания е формирал извод, че между съсобствениците са водени предварителни разговори по повод предприемане на ремонтни дейности, на които законният представител на ответника е отказал да участва в извършването и финансирането им, но изрично противопоставяне от съсобственика не е доказано. Отношенията между страните следва да се уредят съгласно правилото на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, като ответникът отговаря само до размера на обогатяването му. Ищецът има право на съответна на притежаваната от ответника идеална част в общността от направените разноски, до размера на обогатяването доколкото работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общият имот бе подобрен против волята на съсобственика, отговорността на последния можеше да бъде реализирана само по правилата на чл. 59 от ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Установено е в тази връзка от неоспореното заключение на СОЕ, че стойността на направените разходи в случая съвпада с увеличената стойност на имота възлизащи на 32 342 лв. Следователно, отговорността на ответника е ограничена до размера на обогатяването е 1/2 от направените разходи или до сумата от 16 171 лв. Претенцията по сметки, до този размер като доказана по основание и размер следва да се уважи. По отношение доводите във въззивната жалба, съдът е счел за неоснователно твърдението за луксозен характер на извършените в имота подобрения. Луксозните разноски са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната стойност на вещта. Налице ли са извършени луксозни подобрения се определя от конкретната обстановка. Разноските, направени от ищеца за поставяне на входна врата /порта/, ПВЦ дограма, топлоизолация, поставяне на фаянсови и теракотни плочи, порцеланова тоалетна седалка с казанче, мивки и др. могат да бъдат определени като цивилизационен минимум, с който трябва да разполага всяко жилище в настоящия век. Те са предназначени за привеждане на жилището в състояние годно за обитаване и далеч не могат да се определят като луксозни подобрения. Същите са абсолютно масово приложими и не са луксозни с оглед съвременните стандарти на живот. По отношение на доводите в жалбата за несправедливост на решението в частта по претенцията по сметки спрямо решението по извършване на делба, доколкото въззивникът независимо от плащането на разходите, няма да се ползва от подобрената част от имота, съдът е посочил, че не следва да се разглеждат, доколкото решението в частта по способа за извършване на делба е влязло в законна сила и е извън предмета на въззивното производство. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) следва ли да се счита за подобрение (съответно за определяне разноските по него като полезни или луксозни, поради увеличение стойността на имота) нерегламентирано преустройство на съсобствен имот, предприето от съсобственик без съгласието и с противопоставянето на останалите съсобственици, довело по същество до промяна предназначението на имота и при наличие на такава хипотеза възниква ли задължение за заплащане на разноски от останалите съсобственици при заявена претенция по сметки; 2) следва ли се заплащане в пълен обем или на част съответния дял на разноските, направени за преустройство (подобрения) на общ имот от съделител, който в резултат на делбата няма да се ползва от подобрената му част. Първият въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото предпоставя, че съсобственикът се е противопоставил на извършените разходи и същите са довели до промяна предназначението на имота, а подобни изводи липсват в мотивите на въззивния съд (а и в данните по делото според начина, по който съдът е възприел фактическата обстановка). Вторият въпрос също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото е резултат на правно необоснованото смесване на критериите, по които се преценява способа за извършване на делбата и размера на обезщетението за неоснователно обогатяване, конкретна хипотеза на което е и нормата на чл. 61 ЗЗД. Дължимостта на обезщетение по предявения иск е основано на увеличение стойността на дела на касатора в резултат на извършените от другия съделител разходи за съсобствения имот, а за това е без значение какъв реален дял му е разпределен по реда на чл. 353 ГПК. По съображенията изложени по посочените два въпроса, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК в контекста на наведената от касатора обосновка, а именно, че е осъден да заплати разходите за извършените нерагламентирани преустройства, преобладаващо в застроената част на съсобствения имот, независимо, че въпреки заплащането им, той няма да се ползва от тях. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК обаче е служебно приложимо. К. съдебен състав констатира, че касационното обжалване следва да се допусне за преценка дали не е очевидно неправилен извода на съда, че дали направени разноски са луксозни се определя от съвременните стандарти на живот. Преценката следва да се извърши с оглед критериите по които в хипотезите на чл. 61 ЗЗД се определя обезщетението за направени в съсобствен имот разходи, а именно до размера на обогатяването, което се съизмерва с разликата между стойността на направените разноски и увеличената стойност на имота, която съставлява пазарната му стойност във вида, в който е и във вида, в който би бил, ако разноските не бяха направени. Следва да се прецени и дали не е очевидно неправилен извода на съда, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените за него разноски, като стойността на сградата без подобренията е 21 300 лв., с оглед обстоятелството, че влязлото в сила решение по извършване на делбата установява пазарна стойност на поземления имот от 55 300 лв. и пазарна стойност на сградата от 15 400 лв., поради което е прието, че стойността на незастроения дял на К. В. е 26 630 лв., а на застроения дял на Н. Г. е 42 030 лв. и по тези стойности е определено уравнението на дела. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение