Определение № 59 от 08.01.2024 г. на ВКС по д. № 2546/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №16291/19 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част от въззивното решение е уважен в размер на 5 000 лв., предявеният от С. Д. срещу касатора иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с незаконно обвинение в престъпление по чл.346, ал.2, т.1, вр. с чл.ал.1 и т.3, вр. с чл.195, ал.1,т.3 и чл.20, ал.2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 23.01.17 г. присъда. В частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 9 400 лв. въззивното решение не е обжалвано е и влязло в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че по правния въпрос: При определяне на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД? – въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., р.ІІ и сочените решения по чл.290 ГПК. Според касатора не са взети предвид от въззивния съд част от конкретните обстоятелства на случая – тежест на обвинението/ не е тежко по см. на НК/, изпълняваната най-лека мярка за неотклонение и конкретните социално – икономически условия, относими към общественото разбиране на справедливост. По допускане на обжалването ВКС намира следното: При определяне на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е преценил, че наказателното производство е било за престъпление, което е тежко по см. на чл.93, т.7 НК / за него се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години/, наказателното производство е продължило над 6 г. с досъдебна и съдебна фаза, на две инстанции, спрямо ищеца е взета втората по тежест мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 50 лв. и за него и семейството му не са създадени от незаконното обвинение неудобства, по –големи от обичайните – могъл е да работи и да пътува извън страната с разрешение на съответния орган. Обезщетението е определено в размер на 6 000 лв., като от този размер са приспаднати получените вече по реда на гл. ІІІ ЗСВ 1000 лв., за неразумната продължителност на наказателното преследване. При тези данни по делото не е налице соченото от касатора основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е преценил и отдал съответстващо значение на конкретните обстоятелства на случая – тежест на обвинението, стадии на воденото наказателно производство, мярка за неотклонение и други ограничения, свързани с незаконното обвинение. Обезщетил е обичайните вреди, установени в случая и с показанията на св. М. – майка на ищеца. Така въззивното решение не противоречи, а напротив - съответства със сочената от касатора практика на ВКС – ППВС №4/68 г., р. по гр.д. №1381/09 г. на четвърто г.о.и р. по гр.д. №1273/09 г. на трето г.о. на ВКС. В последното е посочено, че „ принципът за справедливост включва в най -пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост“. Към такава пълна обезвреда за ищеца, при установените обичайни вреди, се е стремил въззивният съд и по настоящото дело. И по настоящото дело, както в процесния по гр.д. №1381/09 г. на четвърто г.о. на ВКС случай, е установено, че за около 6 години и три месеца ищецът е бил подложен на моралното изпитание да опровергава обвиненията и да доказва своята невиновност.Предприетите срещу него действия са били незаконни, след като в слязла в законна сила оправдателна присъда той е бил оправдан, и за тях му е определено съответстващо обезщетение. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.