Определение № 4122 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1706/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Г., чрез адв. П. К., срещу решение № 218/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 8 от 11.02.2022 г., постановено по гр. д. № 62/2021 г. на Окръжен съд –Сливен, в обжалваната част, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Е. Д. Г. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътно-транспортно произшествие на 26.11.2020 г., причинено виновно от И. К. И., като водач на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. [рег.номер на МПС] над присъдения размер от 100 000лв. до пълния претендиран размер от 800 000 лв. (частичен иск от общо 1 400 000 лв.), както и за законна лихва върху обезщетението от 01.02.2021г. до окончателното заплащане. Решението на Окръжен съд –Сливен, постановено по гр.дело №62/2021 г., с което са уважени предявените искове, като е осъдено „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на Е. Д. Г. сумата от 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на пътно транспортно произшествие на 26.11.2020г., при което са му причинени травматични увреждания, със законната лихва от 01.02.2021 г., както и е осъдено дружеството да заплати сумата от 304,65лв., обезщетение за имуществени вреди, отхвърлен е искът за разликата над 304,65лв. до пълния претендиран размер от 456,97лв. обезщетение за имуществени вреди, както и е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 03.12.2020 г. до 01.02.2021 г. не е обжалвано и е влязло в сила. С решение № 218/12.12.2022 г. по в.гр.д. № 338/2022 г. на Апелативен съд – Бургас е допълнено решение № 8 от 11.02.2022 г., постановено по гр. д. № 62/2021 г. на Окръжен съд –Сливен, като е осъдено ответното дружество да заплати законната лихва за забава върху изплатеното в хода на делото застрахователно обезщетение от 100 000 лв., считано от 01.02.2021 г. до 17.03.2021 г. и е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху посочената сума за периода от 18.03.2021 г. до 10.05.2021 г. Касаторът счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. В изложението към касационната жалба, във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, обобщени от настоящия състав: 1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания и търпени болки на пострадалия и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?; 2/ Как следва да се отчита липсата на възстановяване и обективната невъзможност за пълно възстановяване и последвалото трайно влошаване на качеството на живот и възможност за пълноценно съществуване, каквото е имало увреденото лице преди ПТП и посоченото представлява ли съществен, значим критерий за правилно приложение на принципа за справедливост?; 3/ Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените вреди и „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да се търси „някакво компенсиране“? 4/ За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно и в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точна преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят уврежданията?; 5/ Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените лимити?; 6/ В интерес на кого се увеличават лимитите и съответно премиите – на застрахователите или на пострадалите?; 7/ Определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и с общественото разбиране за справедливост към момента на настъпване на деликта, и огромното им занижаване представлява ли нарушение на изискването за справедливост?; 8/ Липсата на анализ и правилно съпоставяне на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД с действително търпените морални вреди и всички факти, имащи значение в тази връзка, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, представлява ли нарушение на принципа за справедливост?; 9/ Длъжен ли е съдът да вземе предвид конкретните факти и обстоятелства, които обуславят търпените вреди, преживените болки, негативни емоции, както и цялостната промяна в живота на пострадалото лице и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение?; 10/ Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване на вероятности или предположения предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?; 11/ Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? 12/ Трябва ли приносът да е конкретен и доказан и да е довел до настъпването на вредоносния резултат?; 13/ При съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на обезщетението? Касаторът твърди, че е налице противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/68 г. и с посочени решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: По делото е установено, че в резултат на пътно-транспортно произшествие на 26.11.2020 г. по пътя от [населено място] войвода по посока [населено място], при удар в крайпътно дърво на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. [рег.номер на МПС], с водач И. К. И., управлявал в нарушение на правилата за движение, тежко е пострадал пътуващият на задната седалка на автомобила като пътник Е. Г.. Към датата на произшествието за посочения автомобил е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Доколкото отговорността на застрахователя към пострадалия ищец е доказана по своето основание, спорът във въззивното производство е съсредоточен върху това какъв е справедливият размер на обезщетението за претърпените от произшествието вреди. Няма спор по делото, че на 10.05.2021 г. ответното дружество е заплатило на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. Въззивният съд е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът, който е бил на 19 години, е претърпял тежка съчетана травма, обхващаща главата, гърдите, гръбначния стълб, протекла с травматичен шок изразяваща се според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в следното: глава - разкъсно-контузна рана, фрактура на черепната основа с оторагия /кървене от ушите/, фрактура на темпоралната кост в дясно, дясна и лява пирамидни кости, сфеноидален синус в дясно с наличие на пневмоцефалия, развит субдурален хематом вляво и десностранен фронтален, левостранен етмоидален и сфеноидален хемосинус, интравентрикуларна хеморагия в страничните вентрикули, състояние на кома от момента на травмата и наложила се спешна операция поради субдоралния хематом; гръден кош - контузен бял дроб, пневмоторакс и пневмомедиастинум /проникване на въздух/, водещи до дихателна недостатъчност, двустранни плеврални изливи; гръбначен стълб - нестабилна фрактура на Тх8 и Тх9, леки компресионни фрактури на Тх6-Тх7-Тх8, бурст фрактура на Тх12, тялото на Тх9 е с клиновидна деформация, с нарушена цялост, с пълно прекъсване и изтласкване на фрагмент към вертибралния канал, настъпила компресия и контузия на гръбначния мозък, долна параплегия-липса на сетивност и пълна липса на движения на долните крайници, липса на тазоворезервоарна функция, водещо до осакатяване на ищеца, охлузвания на крайниците. Прието е, че при операцията на главата е извършена остеокластична краниотомия, евакуация на хематома, пластика на мозъчната обвивка с периост, дренаж, с хирургическа обработка на голямата рана на лявата париетално /скалп/ състояща се в тоалет, измиване и послоен шев. В последствие е извършена ревизия на раната - след тоалет на полето и щателно почистване се отворил оперативния цикатрикс в рамките на 2 шева, изтекло количество ксантохромен ликворс, извършен дренаж и повторен шев. Прието е, че ищецът е изписан от МБАЛ „Ив.С.“ АД, [населено място] на 23.12.2020г., като в епикризата е посочено, че след отзвучаване на последиците от преживян сепсис, следва да се планира стабилизираща операция на гръбначния стълб и алопластика. Такава операция е извършена след като ищецът е приет на 28.01.2021г. в Клиника по неврохирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, [населено място] в увредено общо състояние. Извършена е декомпресивна ламинектомия на ниво Тх9 и мини инвазивна транспендикуларна стабилизация на гръбначния стълб на ниво Тх7-Тх8-Тх10 и Тх11 с винтове и две свързващи пръчки 120 мм. Вещите лица изясняват, че състоянието на пострадалия след катастрофата е било изключително тежко коматозно с опасност за живота, без реакции, само сърдечна дейност. Не се очаква подобрение на двигателната функция на долните крайници, на тазоворезервоарните нарушения и на склонността към образуване на трофични рани в долната част на тялото. Прекъсването на гръбнака е анатомично и въпреки втората операция, унищожената мозъчна тъкан не е могло да бъде възстановена. Ищецът ще продължава да търпи множество ограничения – невъзможност да движи долната част на тялото си, да седи самостоятелно и да има поколение. В състояние е единствено да ползва ръцете си. При тази парализа са посочили, че рехабилитацията не може да помогне. Посочено е, че от залежаването има склонност за декубитални рани и има нужда от ежедневно обгрижване – тоалет, обличане, приготвяне на храна, постоянен уретрален катетър, подмяна на памперси и др., а описаното състояние е доживотно. Изрично също така е посочено, че на ищеца предстои пластика на черепа за корекция на костния дефект след трапанацията /на темето на главата леко встрани липсва кост, а има само мозъчна обвивка/. По делото са разпитани свидетели, които разказват, че след инцидента Г. търпял силни болки и не искал хора около себе си. Има нужда от ежедневно обгрижване, което го кара да изпитва отчаяние. Преди катастрофата бил здраво и силно момче, работел на полето, а сега е в тежест на семейството си. Изслушаната съдебно-психологическа експертиза дава заключение, че ищецът в резултат от процесното ПТП, е в състояние на емоционална уязвимост, липса на увереност, съпроводени от нарушения на дългосрочната памет. Настъпило е емоционално разстройство с незатихващ интензитет и с проявления на трайна депресивна акцентуация, които заедно със соматичните увреди са довели до социална сегрегация. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че за търпените от ищеца неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в размер на 300 000 лв. Съдът е взел предвид съвсем младата възраст на пострадалия, множеството тежки увреждания на главата, гръдния кош и гръбначния стълб, като най-значимото и непоправимо се явява прекъсването на гръбначния мозък, което води до доживотно обездвижване малко под гърдите надолу, като остават подвижни само ръцете. Описаното състояние изисква постоянни грижи от близките и ежемесечно посещение в болница за смяна на катетър. Отчетено е още, че след получените травми ищецът е изпаднал в коматично състояние и е бил в кома 11 дни. Преживял е две операции и му предстои и трета. При първата операция е получил усложнение от сепсис, с инфекция на кожата, а вследствие на залежаването – декубитални рани, каквито ще има и за в бъдеще. Загубил е способността да има поколение. Налице са трайни последици от деликта и върху психиката на пострадалия, който проявява трайна депресия, водеща до социална изолираност. По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, качил се на автомобил с водач, за когото е знаел, че е употребил алкохол, поемайки риска от настъпване на ПТП и потенциално увреждане, съдът е приел наличието на такова. Позовал се е на изложеното от свидетелите по делото, които са били в компания с ищеца и водача на автомобила, непосредствено преди инцидента и разказват, че последният е употребил алкохол. След подробен анализ на показанията съдът е приел, че те категорично сочат на знание у пострадалия за това, че шофьорът на автомобила е употребил значително количество алкохол, след като вечерта в компания са пили заедно ракия, а и установената концентрация от 2,14 промила алкохол в кръвта на водача е индиция за видимо пияно състояние. Въззивният състав е приел принос за процесните вреди в по-ниска степен от този на виновния за произшествието водач, а именно – 1/3, приспаднал е извънсъдебно заплатеното на 10.05.2021 г. от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. и при определено обезщетение от 300 000лв. е приел, че е основателен искът за сума от 100 000 лв. С оглед на което е потвърдено първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част за разликата над 100 000лв. до претендирания размер от 800 000лв./предявен като частичен от 1 400 000лв./ При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по поставените въпроси в изложението, свеждащи се обобщено до приложението на принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, и за задължението на въззивния съд да вземе в предвид всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни при определяне на размера на обезщетението, като посочи и конкретното им проявление, за да се провери дали въззивното решение съответства на възприетото в ППВС №4/68 г. и посочените в изложението решения на ВКС. По въведените доводи в касационната жалба съдът следва да се произнесе с решението си по съществото на спора. За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав