Определение № 320 от 03.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 44/2026 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Нимаг 2024“ЕООД срещу определение №1150/29.09.2025г. по в.гр.д. №531/25г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение №434/01.08.2025 г. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. Поддържат се доводи,че делото, по което е постановено въззивното решение е гражданско, а не търговско, както е приел въззивният съд, за да приложи нормата на чл.280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото за администриране на подадената касационна жалба. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане съставът на окръжния съд е приел, че постановеното от него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК, тъй като е по търговски спор с цена на иска 16 641,53 лв. С оглед това въззивният съд е върнал подадената от дружеството – частен жалбоподател касационна жалба, съобразно правомощието му по чл.286 ал.1 т.3 ГПК. Така постановеното определение е правилно. Производството по делото е образувано по искова молба от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ против „Нимаг 2024“ ЕООД, с която се претендира заплащане на сумите 15 644,62 лв., представляваща неплатена наемна цена по два договора за наем на ресторант и част от тераса, находящи се във Военен клуб в [населено място] за периода м.11.2021г. – м.03.2022г. и обезщетение за забава в размер на 996,91 лв. за периода 25.03.2022г.-31.03.2022г. Разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК установява минимален размер на цената на исковете по търговски дела - 20 000 лв., под който не може да бъде надлежно сезирана касационната инстанция. Съгласно мотивите към ТР №3/23.02.2022г. по тълк.д.№3/2019г. на ОСГТК на ВКС при съпоставяне на съдържанието на понятията „търговско дело“ и „търговски спор“ се установява, че те не се припокриват, като първото е с по-широк обхват, защото обхваща и споровете, разглеждани от районния съд по реда на общия исков процес. Търговски са делата, образувани по търговските спорове, изрично посочени в чл.365 ГПК, делата, имащи за предмет спорове относно обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Делото, образувано пред Районен съд Гоце Делчев, е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с искане за присъждане на вземания на ищеца, произтичащи от договор за наем, страна по който е търговец, за който той представлява сделка, сключена с цел осъществяване на търговска дейност – предоставяне на ресторантьорски услуги. Поради това следва да се приеме за приложимо ограничението на чл.280 ал.3 т.1 пр.2 ГПК, което обуславя извод за недопустимост на депозираната пред въззивния съд касационна жалба. Същата правилно е била върната,с оглед правомощието на съда,предоставено му с разпоредбата на 286 ал.1 т.3 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение