Определение № 1057 от 28.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3698/2013 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, срещу решение №8023 от 23.11.2012г по гр.дело № 8146/2011г. на Софийски градски съд, с което изцяло е потвърдено първоинстанционното решение от 13.04.2011г на Софийски районен съд, 28 състав Прокуратурата обжалва в частта по присъдено на основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение в размер на 3 000 лева за неимуществени вреди. Касационна жалба е постъпила и от И. И. Г. срещу въззивното решение ,с което е потвърдено отхвърлянето на иска до претендирания размер от 11 000 лева ,съответно жалбата е в тази част. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва, че решението е недопустимо, тъй като е недопустимо да се ангажира отговорността на Прокуратурата без да е било повдигано обвинение, срещу ищеца е водено полицейско производство по чл. 408а и сл. НПК(отм). Изтъква се още необосноваността на решението ,което не съдържа отправна точка, за да се проследи логиката при определяне на обезщетението.Въпрос не е формулиран, съображения по основанията на чл. 280 ал.1 ГПК не са изложени. В изложението на касатора И. И. Г. като основание е посочено противоречие с практиката ,по въпроса за правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД. Представено е решение №196 от 28.04.1998г на петчленен сътав на ВКС ,в което по реда на надзора са коментирани „интензивните инфлационни процеси” и значението на обстоятелството при определяне на обезщетение по справедливост. Изтъква се довод ,че в недостатъчна степен са отчетени видът, характера и степента на увреждането. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по постъпилите жалби. И в двете касационни жалби не се аргументира основание по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, в изложението на Прокуратурата липсва и поставен правен въпрос. Оплакването за недопустимост на решението се основава на съображения, които нямат отношение към приложното поле на института и процесуалните условия за постановяване на допустими съдебни актове. Няма как положително преценените от съда материални предпоставки за отговорност на Прокуратурата, привлечена с иска като ответник по ЗОДОВ, да обусловят сочения порок на решението. Освен това, Прокуратурата е материално легитимирана да отговаря по искове за вреди и в случаите на т.нар. полицейски производства, водени по реда на чл.409 НПК(отм), макар че се касае за уличен, а не за обвиняем във формално- правен смисъл. Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК по общо формулирания в изложението въпрос на касатора И. И. Г. по критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По различни правни аспекти на въпроса е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о, на които обжалваното решение не противоречи.Нямат подкрепа в съдържанието на обжалвания акт доводите на касатора за противоречие с приложеното решение №196 от 28.04.1998г на петчленен състав на ВКС ,липсва тъждество на решаващо обсъжданите обстоятелства от значение за прилагането на чл. 52 ЗЗД по двете дела. Изложените от въззивния съд съображения по размера на обезщетението са обхващали периода на воденото наказателно производство 2000-2007г, което не е предпоставило съобразяване с инфлационни процеси при определяне на обезщетението в парична стойност. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. В случая са посочени кръга обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер. Това са характера и тежестта на повдигнатото обвинение, срока (продължителността ) и интензитета на процесуалната принуда за контратния период и негативните преживявания в тази връзка, както са били доказани. Като игнорира конкретно установени и решаващо преценени от съда обстоятелство от значение за размера на обезщетението, защитата на касатора Г. поставя въпрос по прилагането на критерия на чл. 52 ЗЗД най-общо, без връзка с решаващите съображения на съда. Ето защо, воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.