Определение № 850 от 20.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1481/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по постъпила частна касационна жалба от С. С. Х., срещу определение № 322 от 18. 05. 2023 г., постановено от Окръжен съд – Габрово по ч.гр.д. № 166 по описа на съда за 2023 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение № 329 от 03. 09. 2023 г., постановено от Районен съд – Габрово по гр.д. № 1933 по описа на съда за 2022 г., с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Севлиево. По изложени в частната касационна жалба оплаквания за неправилност и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, основания за допускане на касационно обжалване, се иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение, отмяната му и изпращане на делото по подсъдност на Районен съд – София. Противната страна в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК не оспорва жалбата, заявява, че не възразява делото да се разглежда от Районен съд – София. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за обжалване, но е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея въззивно определение не подлежи на касационен контрол. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.) са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, какъвто процесният иск не е. Цената на всеки от двата, предявени при условията на пасивно субективно съединяване два иска, определена според правилата на чл. 69 от ГПК, е по 1000 лв., респ. - по 49,70 лв. за главните искове и по 115.56 лв. за акцесорните, поради което и постановеното по тях решение не би подлежало на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Не е налице законоуредено изключение от това правило по отношение на определенията, постановени във връзка с подсъдността, поради което и въззивното определение в случая не подлежи на обжалване по касационен ред. Това е така независимо от обстоятелството, че въззивният съд в определението си е указал на страните, че същото подлежи на касационно обжалване - правото на жалба произтича само от процесуалния закон и погрешните указания на съда в изложената насока не го създават в полза на страните по делото в случаите, като процесният, в които законът го отрича, поради което и подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение