Определение № 380 от 09.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3774/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Н., срещу решение № 262848/21г., постановено по гр.д. 953/20г. на СГС ІІ-В въззивен състав, с което е отхвърлен искът му, насочен срещу „Първа инвестиционна банка“АД, за прогласяване на нищожност на заповед за незабавно изпълнение от 13.01.2014г., ведно с разпореждането за незабавно изпълнение. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3, и ал.2 ГПК. В срока за отговор банката е възразила срещу искането за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по искането, съдът следва да вземе предвид обема и характера на правния спор между страните, фактическите и правни изводи на въззивния съд, касационните основания за обжалване, и накрая липсата или наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в хипотезата на поддържаното в изложението основание. С искова молба, подадена от Д. Н., срещу „Първа инвестиционна банка“АД е поискано прогласяване на нищожност на заповед за незабавно изпълнение от 13.01.2014г., ведно с разпореждането за незабавно изпълнение, поради следните обстоятелства: не е постановено разпореждане на съда преди издаването на заповедта за незабавно изпълнение; в заповедното производство съдът не е извършил проверка на договора за банков кредит дали съдържа неравноправни клаузи. В срока за отговор банката е възразила, че спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, и освен това съдът не дължи издаване на разпореждане отделно от заповедта за изпълнение, тъй като се инкорпорират в един акт. Въззивният съд е приел, че издадената заповед за парично задължение по чл. 417 ГПК е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана е от районен съдия, изразената в нея воля е напълно разбираема. Тя не съставлява акт, несъвместим с основите на правовия ред, нито с нея е разпоредено действие, което е престъпление или противоречи на добрите нрави. Според въззивния съд, когато се уважава изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, разпореждането се инкорпорира в самата заповед, включително и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Освен това доводът за наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит, има значение за правилността на заповедта, но не и за нейната валидност. В касационната жалба са посочени следните касационни основания за обжалване: заповедният съд не е спазил формалната процедура, тъй като не е издал разпореждане преди заповедта за незабавно изпълнение; заповедният съд е бил длъжен, но не е проверил за съдържащи се в договора за кредит неравноправни клаузи; заповедният съд не е връчил заповедта за незабавно изпълнение. В изложението към жалбата са формулирани следните въпроси: Следи ли служебно заповедният съд за неравноправни клаузи в потребителските договори, както и за клаузи, които противоречат на закона и добрите нрави? Длъжен ли е съдът да издаде самостоятелно разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение или то се инкорпорира в самата заповед? Настоящият състав на ВКС намира, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като първият въпрос е преклудиран с влязлото в сила решение по чл. 422 ГПК, постановено по дело, което се е развило между страните, където със сила на присъдено нещо е разрешен спорът между страните относно възникването, съществуването и изискуемостта на вземането и неговият размер. Този първи поставен въпрос е без значение за изхода на настоящото дело, което има за предмет установяване на нищожност на заповедта за незабавно изпълнение, тъй като в настоящото производство се проверява дали издадената заповед за парично задължение по чл. 417 ГПК е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписана ли е от районен съдия, изразената в нея воля напълно разбираема ли е, противоречи ли на основите на правовия ред, или с нея е разпоредено действие, което е престъпление или противоречи на добрите нрави. Тъй като първият въпрос не е обуславящ за изхода на делото, то липсват основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. По вторият въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС. Съгласно определение № 640/12г. на І ТО в заповедта за незабавно изпълнение имплицитно са включени и трите акта- разпореждане за издаване на заповед, заповед за незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Тъй като липсва противоречие с практиката на ВКС, то липсва основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не се сочат от касатора, а и не се констатират от съда причини за изменение на съдебната практика (изменение на закона или на обществените условия съгласно т.р.№1/10г. на ОСГТК), поради което липсва и основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По вторият въпрос не е посочена практика на СЕС или на Конституционния съд, с която въззивното решение да е в противоречие, поради което липсва и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Не се сочи от касатора, а и не се установява от настоящия състав на ВКС, въззивното решение да е постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало (вероятна недопустимост), нито се констатират противоречиви мотиви в решението, поради нарушение на формалната или правната логика (очевидна неправилност). В обобщение: Липсват основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1,2 и 3 и по ал.2 от ГПК съгласно изложеното. Съгласно изхода на спора в полза на банката следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 25, ал.1 НПП. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО