Определение № 375 от 03.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 262/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Ф. А. С. Е.: [ЕГН] срещу Определение от 23.11.2010 г. постановено по ч.гр .д. №12259/10 г. по описа на Софийски градски съд,с което потвърдено разпореждане на СРС от 29.08.2010 г. по ч.гр.д. № 40 783/2010 г. за отказ от издаване на заповед по чл.417 от ГПК срещу „Ен Д. П.-гр.София за сумата от 836,41 евро –лихва-обезщетение за забава. Ответникът по жалбата не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Същата е постъпила в СГС на 11.01.2011г., т.е. след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева и по граждански –до 5000 лева, както и на съответните определения- чл.274 ал.4 от ГПК във вр. с чл.280 ал.2 ГПК. Доколкото обжалваното определение попада в тази категория, частната касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение