Определение № 1699 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2930/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Л. Д.-О. и А. И. О. против решение № 101/28.02.2023 г. по гр.д.№ 251/2022 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е отменено решение №113 от 11.05.2022г. по гр.д. № 940/2021г. на Смолянския районен съд и вместо това е отхвърлен предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС против „Гранд хотел Смолян“АД, ЕИК 203973631, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да преустанови неоснователните си действия в сградата на хотелски комплекс „Смолян“ с идентификатор № ***, с адрес: [населено място], [улица], в ПИ с идентификатор № ***по КК на [населено място], одобрена през 2005 г., които ограничават, смущават и пречат за пълноценно ползване на общите части на сградата от ищците според предназначението им, като отстрани от тях изхвърлените и изоставени стари вани, тоалетни чинии, бидета, бюра, строителни материали и всички др. предмети; възстанови електрическото захранване на общите части; възстанови самоволно премахнатите части от окачения таван в общите части на четвърти етаж на сградата, респ. да възстанови състоянието му преди започване на неоснователните действия; както и да възстанови самоволно прекъснатото водоснабдяване към собствения на ищците СОС с идентификатор ***, представляващ стая №***и към СОС с идентификатор ***, представляващ стая №***разположени на четвърти етаж в сградата, по отношение на втория от които на ищцата С. Л. Д.-О. е учредено право на ползване. Със същото решение са отхвърлени иска по чл. 45 ЗЗД, предявен от касаторите да бъде осъден „Гранд хотел Смолян“АД гр. София да им заплати по 5 000 лв. на всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, изнервеност и несигурност, причинени от същите неоснователни действия на ответника, предмет на иска по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от доходи от наем за помещение № ***, с идентификатор ***за периода от 01.05.2019г. до 02.09.2021 г. в размер на 3900 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 109 ЗС, защото съдът е отхвърлил иска въпреки установените неоснователни действия, извършени или подържани от ответница, които пречат и смущават ползването от ищците на притежаваните от тях вещни права, че ищците следва да проявят грижа на добър стопанин и да осветят общите части от собствените си обекти, в които има електроснабдяване и да прекарат вода от съседен имот, въпреки, че второто е недопустимо според специалната правна уредба. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1 ГПК по четири въпроса: 1.Представлява ли самоволното преустановяване на водоподаването към сградна инсталация пречене по смисъла на чл. 109 ЗС на собственика на самостоятелен обект от сграда да упражнява в пълен обем правото си на собственост? 2. Представлява ли самоволното преустановяване на електрозапранването на общите части на сградата /преустановяване на осветлението и на електрозахранването на асансьора пречене по смисъла на чл. 109 ЗС на собственика на самостоятелен обект от сграда да упражнява в пълен обем правото си на собственост? 3.Представлява ли създаването на пречки за евакуация от сграда при евентуално възникване на пожар, наводнения, меметресения пречене по смисъла на чл. 109 ЗС на собственика на самостоятелен обект от сграда да упражнява в пълен обем правото си на собственост? 4. Представлява ли смущаване на упражняване на правото на собственост бездействие, с което се поддържа противоправно състояние, което е довело до трайно и продължително смущаващо въздействие? Формулирани са и процесуални въпроси, по отношение на които се твърди също наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а именно: Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правният спор и да посочи защо игнорира доводи, доказателства, а други кредитира напълно? Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение, като обсъди точно всички доказателства по делото в тяхната съвкупност без да ги тълкува превратно, едностранно и извадково? Може ли крайният извод на съда да не кореспондира и да противоречи на установената по делото фактическа обстановка? Може ли съдът да разгледа твърдения, непосочени от страните в производството по делото, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от страна в процеса факт или възражение, при което излизайки извън законовите си правомощия, да отмени първо инстанционното решение и да се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението? По първата група въпроси се твърди и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, а е наведено и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. Та е подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване само в частта по иска по чл. 109 ЗС. Касационната жалба е недопустима по исковете по чл. 45 ЗЗД с цена по 5 000 лв. за всеки от ищците и по чл. 59 ЗЗД с цена 3900 лв. на основание нормата на чл. 280, ал.3 пр.1 ГПК. Съгласно същата, на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Предявените облигационни искове са с цена под посочената от закона граница. Не е налице и предвиденото в същата норма изключение, защото не е налице посочената зависимост. Облигационните искове нямат обуславящо значение за решението по исковете по чл. 109 ЗС. Поради това касационната жалба, в частта й против решението на въззивния съд по исковете по чл. 45 ЗЗД по чл. 59 ЗЗД ще се остави без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба в частта по исковете по чл. 109 ЗС и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищците са купили в условията на СИО стаи от хотел „Смолян“ № ***и № ***с н.а. 12,т.2/14.08.2012 г. при което е представено удостоверение за проведена процедура по чл. 202 ЗУТ, но е изготвен инвестиционен проект за обособяване на стаи ***и ***на четвърти етаж - само архитектурна част и те са заснети със самостоятелни идентификатори ***и ***. С н.а. № 49,т.2/13.07.2013 г. те са се разпоредили със стая ***, като ищцата си е запазила правото на ползване върху нея. Стаите се ползват за кантора и офис. В тях има ток, но няма вода. В дната от стаите няма и водомерен възел. Установено е безспорно, че в общите части на хотела е спряно електрозахранването, като стълбището се осветява от крушка, свързана с кабел от някой от обектите в хотела, но не тези на ищците. Ответникът е собственик на всички останали обекти в сградата и на около 94 % от общите части, след като останалите собственици на самостоятелни обекти /стаи/ са ги заменили за офиси и кантори в друга сграда. От СТЕ е установено, че електрозахранването на общите части – фоае, стълбище и асансьор е преустановено през 2018 г. поради непогасени задължения от титуляра на партидата „Гранд хотел Смолян“ АД, включващи и цена на достъп до електроразпределителната електрическа мрежа. Възможно е захранването на общите части самостоятелно, но това е въпрос на техническо решение и изготвяне на техническа документация. Към настоящия момент е констатирано наличие на необезопасен проводник, който е закрепен по стени и тавани по стълбището със свързана васунга и лампа. Ако бъде захранен с ел.енергия е опасен за посетителите. Електрическата инсталация обаче не била компрометирана. Вещото лице не е установило отделяне на ел. захранването на общите части от обектите, които ответника притежава от сградата. СТЕ със специалист В и К е констатирала изключително незадоволително състояние на водопроводната инсталация на сградата, като е необходима цялостната й подмяна с нови съвременни устойчиви материали. При извършването на ремонтни дейности, когато е имало повече самостоятелни обекти на различни собственици, ползвани на офиси и кантори, са възникнали много аварии, следите от които личат и сега в техническото помещение на сградата, от където започват вертикалните щрангове и главният водомер за сградата и спирателен кран, който е затворен. По делото е установено, че е затворен от служители на ответника, тъй като изтича голямо количество вода, която не е отчита от контролните водомери на самостоятелните обекти поради компрометиране на инсталацията /има наличие на течове, които се отчитат от общия водомер като консумирана вода/. В сегашния си вид сградната инсталация е силно компрометирана на много места и не отговаря на техническите изисквания за сградна В и К инсталация. Предишните собственици на самостоятелни обекти са си вземали оборудването от санитарните помещения и е повредена и/или запушена В и К системата. На повечето стаи на четвъртия етаж, включително и на стая ***липсват водомерни възли /спирателен кран, водомер и друг кран/, което само по себе си компрометира системата. Вещото лице е посочило нормативното изискване на Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, собствениците и носителите на вещни права върху водоснабдени обекти в един поземлен имот да ползват едно водопроводно отклонение, поради което ищците не могат да водоснабдят обектите си от съседен поземлен имот. За да отмени решението на РС и да отхвърли иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че упражняването на вещните права от ищците не е пряко свързано с привеждане в действие на компрометираната, остарява В и К инсталация, изградена 1983 г., защото обособяването на купените стаи като самостоятелни обекти е станало без одобряване на проекти за отделяне на В и К и ел.инсталациите и за приемане за експлоатация на тези обекти. Били одобрени само проекти-архитектурна част по чл. 202 ЗУТ. Не било променено и предназначението на сградата в многофункционална и то оставало само като хотел. Собствениците на двете стаи нямали самостоятелни партиди за В и К услуги, а имало само контролни водомери, което било в нарушение на действащата нормативна уредба /която не е посочена/, а към настоящия момент се извършвал ремонт на остарялата В и К инсталация на сградата. Ищците придобили хотелските стаи при наличната 40-годишна инсталация и опасността от авария е обективно състояние, което не е ограничение на правото на собственост, не създава състояние, което да съставлява вредно или смущаващо въздействие на веща, пречещо за използване по предназначение. Собствениците на самостоятелни обекти не плащали разпределената неотчетена от техните водомери, но отчетена от общия водомер на сградата вода, а нямало и решение на общото събрание за това. Относно прекъснатото ел.захранване на общите части, съдът е приел, че то е станало в изпълнение на решение на общото събрание на етажната собственост, поради което не се касае за неоснователно действие. За този извод, съдът се е позовал на показанията на св. М., според които, тъй като собствениците на самостоятелни стаи не плащали консумативни разходи, управителя на хотела поискал прекъсване на ел.захранването. Съдът посочва, че разпределението на разходите е следвало да става по равно между етажните собственици, ползватели и обитатели. Според съда, ищците, полагайки грижата на добър стопанин за своите работи, е следвало да предприемат действия за да осветят общите части на неработещия хотел захранвайки от своя обект осветлението им. Относно премахването на части от окачения таван, съдът е приел, че то е резултат от действия на бивши собственици, а не са доказани неоснователни действия на служители на ответника. Наличието на натрупани вещи по коридорите и фоаето е прието, че не препятстват достъпа на ищците до обектите им, а поддържането на хигиена в тези части е задължение на ищците, предвид установеното, че само те ползват обектите си. Първата група въпроси са включени в предмета на спора, но не са определящи за изхода по делото, тъй като прекъсването на водоподаването за сградата от представител на ответното дружество е обусловено от това, че В и К инсталацията е компрометирана и пускането на водоподаването би довело до множество течове и аварии, т.е. би увредило обекти от сградата. Безспорно е, че В и К инсталацията се нуждае от основен ремонт и подмяна, а тъй като тя е обща част, тези действия са в тежест на етажните собственици. Същото се отнася и за прекъсване на електрозахранването на общите части. Освен, че е установено наличието на необезопасени кабели и изтръгнати ключове, което съставлява потенциална опасност от инцидент при включено електрозахранване, отстраняването на тези повреди също е в тежест на етажните собственици, а спирането на водоподаването и електроподаването в тази хипотеза не е неоснователно действие. По тези два въпроса не е налице и допълнителното основание – не е налице противоречие с посоченото от касаторите решение № 351/14.10.2011 г. по гр.д.№ 1179/2010 г. на ВКС, І гр.о., с което е прието, че е допустим иск по чл. 109 ЗС от един етажен собственик против друг за ползване на обща част. По настоящия спор предявения иск също е приет за допустим. Поради това е неотносимо и ТР №31/1984 г. на ОСГК на ВС, което разглежда допустимостта на негаторния иск пр извършено строителство със строителни книжа, но пречещо на съсобственик да упражнява правата си. С цитираното решение по чл. 290 ГПК е прието, че невъзможността пълноценно да се ползва комин, когато е зазидан от собственик на горен етаж е неоснователно действие и основание за уважаване на негаторен иск. Когато прекъсването на общата част комин е вътре в жилище на етажен собственик, това не може да се отстрани от всички етажни собственици, какъвто е случая с цялостна подмяна на инсталации на сграда. В настоящия случай остаряването на В и К инсталацията е резултат от обективни процеси, а спирането на водата е последица от компрометиране на системата, кумулираща го-големи разходи и аварии, поради което то не е неоснователно действие. Същото се отнася и до спиране на ел.захранването, което е направено от ответното дружество, но само по себе си не е неоснователно действие при констатираните необезопасени места по инсталацията. Последните не са резултат от действия на ответника или не само от негови действия. Поради това не е налице противоречие с решение № 348/16.10.2012 г. по гр.д.№ 903/2011 г. на ВКС, І гр.о., според което негаторният иск предоставя защита и срещу бездействие на ответника, който пряко или косвено подържа неоснователно действие, което пречи или смущава правото на собственост на ищеца. Не се констатира противоречие и с решение № 291 от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 269/2009 г. на ВКС, І гр..о. По него е установено преграждане на стълбище – обща част с дървена врата, каквото преграждане няма по настоящото дело. Достъпът на ищците до техните обекти не е възпрепятстван от складираните предмети в други общи части на сградата – коридори, фоаета. Въззивното решение е в съответствие с решение № 50019 от 07.03.2023 г. по гр.д.№ 809/2022 г. на ВКС, ІІ гр.о., тъй като по него съдът е приел, че ако ищецът вече е сключил договор за присъединяване по чл. 117 ЗЕ, но обекта му не е електроснабден, тъй като не е изпълнил задълженията си по чл. 117, ал. 7 ЗЕ, действията на ответника по преустановяване електрозахранването чрез вътрешна сградна инсталация, захранваща неговия самостоятелен обект/и в сградата, не могат да се квалифицират като неоснователни. Посочено е, че е недопустимо чрез иска по чл. 109 ЗС, ищецът да налага на ответника да заплаща консумираната в собствения му обект електрическа енергия. По третия въпрос не е доказана пречка да се евакуират ищците поради натрупани вещи по коридорите и фоаетата, тъй като достъпа им от техните обекти до входа на сградата е свободен. Затова този въпрос е неопределящ за изхода от спора. С ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се прие, че бездействие, с което се поддържа противоправно състояние също може да доводи до трайно и продължително смущаващо въздействие за упражняване на правото на собственост и да е основание за защита, чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС. В настоящия случай това състояние е продължило значим период от време и безспорно смущава правото на собственост. Доколкото обаче сградата е етажна собственост, два от обектите в която са на ищците, нефункционираща като хотел, в изключително лошо състояние поради компрометиране на В и К инсталациите, наличие на необезопасени участъци от електрическата инсталация на общите части, разрушително изнасяне от бивши собственици на водомери, кранове, елементи от санитарните помещения, плоскости от гипсокартон, врати и дори прозорци, смущаването правото на собственост на ищците не е резултат само от действия на ответника, спирането на тока и водата при това състояние на сградата не би могло еднозначно да се преценят като неоснователно действие, а непускането им – като неоснователно бездействие. Същевременно възстановяването на сградните инсталации, в частта, в която са общи части и поддържането им в изправен вид е задължение на етажните собственици. Затова поставеният четвърти въпрос не кореспондира на установените факти по спора, не определя изхода от спора, поради което не е налице и противоречие на въззивното решение, с което е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС със съдебната практика. Втората група въпроси се отнасят до задължението на съда да обсъди по отделно и в съвкупност събраните доказателства, да формира фактически и правни изводи от тях, като обсъди всички доводи и възражения на страните. Касаторите твърдят, че съдът не е обсъдил кореспонденцията между ищцата и В и К дружеството относно прекъсване на водоподаването. Тя установява, че водата е прекъсната от ответника, но това е установено и от СТЕ, възприета от съда. Към момента на прекъсването действително е имало и натрупани големи сметки, което е посочено и в мотивите на решението, но СТЕ е установила и актуалното състояние на В и К инсталацията на сградата, с което съдът се е съобразил, съгласно изискването на чл. 235, ал.3 ГПК. Според касаторите, съдът необосновано приел, че изключването на ел.захранването на общите части било по решение на общото събрание на етажната собственост, което било установено само от свидетелски показания. Безспорно е, че ел.захранването е изключено от представител на ответното дружество, притежаващо мажоритарен дял от общите части, което е отчетено и от въззивния съд. Изложеното съставлява касационно оплакване, а не основание за допускане до касация по посочената група процесуални въпроси, тъй като решението съдържа мотиви, на които се позовава касатора, а се оспорва обосноваността на изводите на съда. В производството по допускане на касационно обжалване обаче не може да се преценява обосноваността на изводите на съда, ако те са логични и не противоречат на научните и опитните правила и правилата на формалната логика. Касаторите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК. Очевидна неправилност е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Въззивното решение не е очевидно неправилно - съдът не е приложил в обратен смисъл императивна правна норма. Действително въпреки нормата на чл. 3 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съдът е посочил като съображение, че ищците могат да водоснабдят двата си обекта от съседен имот. Тона съображение обаче не е решаващо за отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС за възстановяване на водоподаването към двата обекта на ищците и не е свързано с нито една от предпоставките по иска по чл. 109 ЗС. Не се установява от мотивите на решението неспазване на съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Настоящата инстанция не констатира и грубо нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Следователно не е налице и очевидна неправилност. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ и платежно нареждане размер 1 000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение