Определение № 3736 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Ц., със съдебен адрес [населено място], подадена чрез адв. А. П., срещу решение № 1016 от 28.10.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1135/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 190 от 01.02.2022 г. по гр. дело № 7192/2021 г. на Бургаския районен съд в обжалваната му част, с която ответникът Г. Т. Ц. е осъден да заплати на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на ищцата М. Х. М. сумите от 10 000 лева и 11 000 евро, преведени по банков път на 30.05.2016 г. и на 29.06.2016 г., с които ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищцата, ведно със законната лихва върху всяка една от сумите от предявяването на иска до окончателното им изплащане.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответницата по касационната жалба М. Х. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния ѝ представител адв. М. З.. Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а подадената касационна жалба по същество е неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваното му част, с която е уважен предявеният от ищцата М. М. в условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД против ответника Г. Ц. за сумите от 10 000 лева и 11 000 евро, въззивният съд е посочил, че изцяло споделя изложените от районния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. Посочено е, че по делото не е спорно, че претендираните суми са били преведени по банков път, както и че ищцата е наследница на извършилия преводите Х. М.. За неоснователни са приети твърденията на ответника, че районният съд неправилно не е кредитирал представения договор за заем от 15.07.2009 г. Във връзка с оспорването на договора, ответникът е бил задължен да го представи в оригинал, но поради неизпълнението на указаното, съдът е приложил чл. 161 ГПК. Посочено е още, че ответникът не е ангажирал доказателства и за относимостта на този договор към предмета на спора, доколкото се е отказал и от разпита на другата страна по договора и не са ангажирани допълнителни доказателства. От съдържанието на представеното извлечение от банковата сметка на Х. М. е установено, че в периода от края на 2012 г. до края на 2015 г. ежемесечно са постъпвали преводи от И. М., които съдържат индиция за възможно съществуване на други облигационни правоотношения, но такива доказателства не са ангажирани по делото. В платежните документи като основания са посочени „продажба на имот“ и „продажба на апартамент“, но по делото липсват ангажирани твърдения и доказателства от ответника за възникването и съществуването на такова облигационно правоотношение. За недоказано е прието и твърдението, че Х. М. е вложил друг смисъл в посоченото от него основание за извършените преводи на двете процесни суми, тъй като същото не намира подкрепа в доказателствата, събрани по делото. Като неоснователно е отхвърлено и възражението на ответника, че е налице причинно-следствена връзка между сключения договор за заем от 15.07.2009 г. между него и И. М. и последвалите плащания от страна на Х. М., тъй като по делото не са ангажирани доказателства в тази насока.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.

Формулирани са следните въпроси, за които се подържа, че са разрешени в противоречие с практика на ВКС:

1. „Допустимо ли е да бъдат уважени доказателства в полза на представилата ги страна, ако в хода на производството същата не успява да докаже съотносимостта на представените доказателства към разисквания случай?“.

2. „Допустими доказателствени средства в процеса ли са извлеченията от банкова сметка в качеството им на частни свидетелстващи документи без необходимите реквизити – подпис на издателя им, за да притежават дори формална доказателствена сила във връзка с разпоредбата на чл. 180 ГПК?“.

Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с решение № 164/07.07.2011 г. по т.д. № 497/2009 г., I т.о., ВКС, решение № 748/17.02.2011 г. по гр.д. № 801/2009 г., IV г.о., ВКС, решение № 29/23.07.2019 г. по т.д. № 1212/2018 г., I т.о., ВКС, решение № 136/14.05.2015 г. по гр.д. № 6554/2014 г., IV г.о., ВКС и решение № 146/08.05.2014 г. по гр.д. № 4442/2013 г., IV г.о., ВКС.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното:

И двата, формулирани от касатора, въпроси касаят правилността на въззивното решение и изискват преценка на представените по делото доказателства – по-конкретно са свързани с представеното по делото извлечение от банковата сметка на Х. М., в какъвто смисъл е наведена аргументация в изложението. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По тази причина посочените въпроси не могат да обусловят допускане на касационното обжалване, доколкото на този етап от производството пред ВКС не може да бъде извършван анализ на доказателствения материал, до което се домогва касационния жалбоподател, видно от допълнителната аргументация по съществото на спора, наведена в изложението.

За пълнота следва да се посочи и че подобно възражение във връзка с приетото още в първата инстанция извлечение от банкова сметка на праводателя на ищцата е направено за пръв път в изложението на касационните основания, поради което въпросът за относимостта и доказателствената сила на представените документи не е разглеждан от въззивния съд и е неотносим към решаващите му мотиви.

Относно основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност:

Не се констатират също така такива пороци на съдебното решение, които да обосновават допускането му до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – поради „очевидна неправилност“. Постановено решение не е явно необосновано, нито е налице нарушение на императивна правна норма или нарушение на основополагащи принципи на съдопроизводството. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно. Очевидната неправилност следва да се различава от неправилността на обжалваното решение по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, за което касаторът е навел множество твърдения в изложението на основанията за касационно обжалване, включително и за обсъждането на приетите по делото извлечения от банкова сметка по делото, които обаче не могат да бъдат разглеждани преди решението да бъде допуснато до касационно обжалване.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя касационни основания.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски в настоящата инстанция. В постъпилия отговор се съдържа искане за присъждане на разноски, но доколкото не са представени доказателства за реалното извършване на такива, искането не може да бъде уважено и не следва да бъдат присъдени разноски съгласно ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение