Определение № 2663 от 29.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1571/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото „Рос Паркет“ ЕООД, чрез адв. С. П., срещу Определение № 7885 по в.ч.гр. д. № 1758/ 2026г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Определение № 43893/22.10.2025г. по гр.д. № 1875/2023г., с което състав на Софийски районен съд е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд – Варна. По съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.120 ГПК и незачитане на скючена между страните по делото спогодба с договорена местна подсъдност на спора се моли за отмяна на определението. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК основания. Ответникът – „Инвестиционна Компания“АД, депозира отговор, с който оспорва частната касационна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. / 2 556.46 евро/ – за граждански дела и до 20 000 лв. / 10225.84 евро/ – за търговски дела. С атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по правилността на обжалваното пред него първоинстанционно определение, с което по повод релевиран с отговора на исковата молба отвод за местна подсъдност е прекратено производството по предявения от „Рос Паркет“ЕООД отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за недължимост като погасена по давност на сумата от 166.67 лв. /85, 22 евро/, представляваща вземане за възнаградителна лихва, за което е издаден изпълнилен лист от 15.06.2015г. по т.д. № 3416/2015г., въз основа на който е образувано изп. дело № 1383/2014г. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед предмета на делото – вземане, произтичащо от заемно правоотношение между търговци, същото следва да се квалифицира като търговско, а допустимостта на частната касационна жалба да се прецени съобразно разпоредбите на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3,т.1 ГПК. Предвид обстоятелството, че цената на предявения иск е 166.67 лв. /85, 22 евро/, и не надхвърля установения в чл.280, ал.3,т.1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, частната касационна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.4 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,