Определение № 928 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 1005/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на Т.” АД, гр.С. против определение на Варненския апелативен съд № 443 от 28.09.2010 год., по в.т.д.№ 512/2010 год., с което на осн. чл.262, ал.2, т.1 ГПК е прекратено производството по делото, поради изтичане на преклузивния срок за въззивно обжалване. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Ответната по частната жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК не е взела становище по същата. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, имащо характер на разпореждане, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК и данните по делото, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От обстоятелството, че предмет на предприетото обжалване е съдебен акт на Варненския апелативен съд, който, попадащ в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 ГПК е постановен за първи път от въззивната инстанция се налага правен извод, че допустимостта на производството пред касационната инстанция не е обвързано от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което последните не следва да бъдат обсъждани- арг. от чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 97/16.06.2010 год., по т.д.№ 52/2010 год. на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за откриване на производството по несъстоятелност по отношение на ТД „ С.”ЕООД, гр.Д., е просрочена. Изложени са съображения, че предвид датата на която решението на Д. е съобщено на ищеца Т.” АД, гр.С.- 25.06.2010 год., седмодневният срок по чл.633, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.631 ТЗ за страната е изтекъл на 02.06.2010 год., сряда - присъствен ден, поради което подадената на 07. 07.2010 год. въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт е процесуална недопустима, което от своя страна изключва и допустимостта на образуваното въз основа на същата въззивно производство. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. Решение № 97 от 16.06.2010 год., по т.д.№ 52/ 2010 год. на Добричкия окръжен съд, предмет на подадената въззивна жалба вх. № 457/ 07. 07. 2010 год. е редовно връчено на Т.” АД, гр.С., както сочи приложената по делото разписка, на 25.06.2010 год.. Следователно броен по правилото на чл. 60, ал.5 ГПК, седмодневният преклузивен срок за въззивно обжалване, установен с нормата на чл. 633, ал.2 ТЗ за страната- молител е изтекъл на 02.07.2010 год., а не както неправилно е счел Варненският апелативен съд - на 02.06.2010 год. Дори, обаче, да се приеме, че в случая се касае до допусната от въззивния съд техническа грешка при изписване на горепосочената дата, то основателно е оплакването на настоящия частен жалбоподател за неправилно приложение на процесуалното правило на чл.62, ал.2, пр.1 ГПК, предвид наличието на категорични данни по делото/ стр.9/ за изпращане въззивната му жалба по пощата на 02.07.2010 год. Обстоятелството, че пред настоящата инстанция е представено и надлежно заверено ксеркос копие от разписка за предадена на 02. 07. 2010 год. в ПК гр.Ш. кореспондентска пратка, адресирана до Апелативен съд гр.Варна, индивидуалният баркод на която – 00091Х В, съвпада изцяло с Д.тавената на адресата на 07.07.2010 год.такава, като в съдържанието на полученото известие за Д.тавка е изрично вписано „жалба срещу решение № 97/10 год. по т.д.№ 52/2010 год. на Д.”, изключва възприемане датата пощенско клеймо върху плика- 02.07.2010 год. за недостоверна. С оглед гореизложеното незаконосъобразен се явява изграденият от въззивната инстанция краен правен извод, че подадената от въззивника ТД ”П.” АД, гр.С., настоящ частен жалбоподател, въззивна жалба вх.№ 457/07.07.2010 год. е просрочена и като процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, поради преклудиране потестативното процесуално право на въззивника на жалба. Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС