Определение № 640 от 13.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1206/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД Стара З. срещу Решение № 296/3.11.2017 г. по в.т.д.№ 289/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено в осъдителната му част Решение № 385 от 14.12.2016 г. на Старозагорския окръжен съд по т.д.№ 211/2015 г. С първоинстанционния съдебен акт касаторът е осъден да заплати на Г. Х. Х. в качеството му на ЕТ „АЛЕКС – Г.ХАЛИЛ“ сумата 197147,15 лв., представляваща възнаграждение за приети от ответника с протокол обр. 19/18.12.2012 год. СМР на обект „Ремонт І-во и ІІ-ро детско отделение“ при УМБАЛ „Проф. д-р С. К.“ Ст.З., с включено ДДС, ведно със законната лихва върху нея от 3 юли 2015 г. до окончателното й плащане, както и 6483 лв. съдебни и деловодни разноски по компенсация. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото правни въпроси. Ответникът по касация ЕТ „АЛЕКС – Г.ХАЛИЛ“ не е взел становище по жалбата в срока за отговор по чл.287 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателен искът за сумата 197 147,15 лв., представляваща възнаграждение за допълнително възложени и извършени СМР по договор от 21 май 2009 г. за ремонт на Първо и Второ детско отделение на ответната болница, квалифициран по чл.266 ЗЗД. Приел е, че облигационната връзка между страните е основана на договор, сключен по реда на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./. Процесните видове СМР не са част от възложените по проекта „Красива България“, които са изцяло изпълнени и заплатени, те са устно договорени допълнителни видове СМР, изчерпателно изброени в протокол обр.19 /18.12.2012 г. Въз основа на събрани по делото свидетелски показания въззивният съд е приел, че допълнителните видове работи са възложени устно от директора на болницата на ищеца и са приети без възражения. Общата им стойност е отразена в констативния протокол с включен ДДС и искът е доказан в предявения размер 197 147,15 лв. Писмен договор не е сключен, тъй като би бил нищожен поради противоречие със забраната да се изменя или допълва договор, сключен по реда на ЗОП. И. от касатора въпрос в т.2 на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК „Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка“ е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и изхода на спора. Въпросът е разгледан в контекста на оплакването на жалбоподателя за липса на валидна договорна връзка по отношение на допълнително извършените СМР и е разрешен в отклонение от формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, според която при сключен договор по реда на ЗОП изменение на същия е допустимо по изключение. То не може да нарушава параметрите на обществената поръчка съществено. В хода на изпълнението на договора може да се установи необходимост от извършване на допълнителни видове работи с оглед качествено и срочно изпълнение, но в случая не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Изменение в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата по ЗОП е недопустимо, а промяната на условията, при които е открита и проведена, може да бъде разгледана като заобикаляне на специалния закон /в посочения смисъл са Решение № 82/19.02.2011 г. по т.д.№ 658/2010 г. на ВКС, Първо т.о., Решение № 241/9 март 2017 г. по т.д.№ 2799/2015 г. на ВКС, ТК, І от. И др./. Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК