Определение № 16 от 07.03.2018 г. на ВКС по д. № 13/2018 г.

Производството е по чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор между Административен съд – Монтана и Районен съд – Лом кой от тях се явява компетентен да разгледа подадената от [фирма], [населено място], жалба срещу мълчалив отказ на О. с. „З.” – [населено място] (ОСЗ В.) да извърши поисканата на 07.08.2017 г. от дружеството – жалбоподател регистрация на договори за наем на недвижими земеделски имоти. Жалбата с вх.№ ПО-399 от 01.12.2017 г. по описа на ОСЗ В. е подадена от [фирма] до Върховния административен съд, който е изпратил същата по компетентност на Административен съд – Монтана. В нея са изложени са твърдения, че жалбоподателят е наемател на земеделски недвижими имоти, като е поискал регистриране на договорите за наем в картата на възстановената собственост, поддържана от ОСЗ В.. Администрацията изискала допълнителни документи, за да извърши регистрацията, но според жалбоподателя това искане няма нормативна опора. Твърди, че е предоставил всички изискуеми от Наредба № 49 /2004 г. и Наредба № 6/ 2000 г., издадени от министъра на земеделието, документи за извършване на регистрацията и че други документи не могат да бъдат изисквани от него. Бездействието на административния орган според жалбоподателя съставлява мълчалив отказ, който той обжалва пред административния съд като незаконосъобразен и моли да бъде отменен. По жалбата е образувано административно дело № 572/ 2017 г. пред Административен съд – Монтана, който с определение № 5 от 03.01.2018 г. прекратил производството пред себе си и изпратил делото по компетентност на Районен съд - Лом. Административният съд приел, че пред него се оспорва отказ за извършване на административна услуга, предвидена в чл.60 ал.1 т.12 ППЗСПЗЗ и Наредба № 49/ 2004 г. Редът за оспорване на този отказ е същият, по който се оспорват и административните актове, съгласно пар.8 ПЗР АПК. Тъй като индивидуалните административни актове по ЗСПЗЗ и отказите за издаването им (с изключение на тези на министъра на земеделието и храните) подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота (пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК – ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.), компетентен да се произнесе по жалбата е общият съд. Ломски районен съд, на когото жалбата е препратена по компетентност (по нея е образувано гр.д.№ 94/ 2018 г.), също е прекратил производството по нея пред себе си, считайки се некомпетентен да разгледа спора. Този съд приел, че искането в жалбата не е насочено към оспорване на индивидуален административен акт или отказ за издаване на такъв, поради което разпоредбата на пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.) е неприложима. Поискана е административна услуга, а разглеждането на жалбата срещу отказа за извършването й е в компетентност на административния съд. Районният съд повдигнал с прекратителното си определение спор за компетентност между него и Административен съд – Монтана, въз основа на който акт е образувано настоящето производство. След образуване на делото по него е постъпила молба от управителя на [фирма], с която се заявява оттегляне на жалбата и се изразява становище, че не е налице необходимост от произнасяне по спора за подсъдност. Съдебният състав приема, че не може да бъде валидно десезиран с тази молба. Съдебното производство е висящо от момента на постъпването на жалбата срешу отказа на ОСЗГ – В. и тази му висящност продължава до произнасянето на компетентния съд по процесуалното действие на жалбоподателя, с което го десезира. Кой е компетентният съд обаче е спорно, защото както общият, така и административният съд са се счели за процесуално некомпетентни да разгледат жалбата, съответно налице е и спор кой от тях е компетентен да се произнесе по оттеглянето на жалбата. Поради това необходимостта от произнасяне по спора за подсъдност не е отпаднала. Петчленният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа жалбата на [фирма] е Ломски районен съд. С пар.8 ПЗР АПК правилата на производства за издаване на индивидуални административни актове и обжалването им по административен и съдебен ред изрично бях посочени като приложими и по отношение на административните услуги, ако в специален закон не е предвидено друго. До приемането на пар.19 ПЗРЗИД АПК, обн.ДВ бр.39 от 20.05.2011 г., подсъдността на споровете във връзка с извършване на административни услуги, както и отказите за извършването им бе на административните съдилища по силата на чл.128, ал.1, т.1 АПК. С приемането на пар.19 ПЗР ЗИДАПК бе направено отклонение от общото правило, отнасящо се до индивидуалните административни актове и отказите за издаването им по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. С изключение на тези, издадени от министъра на земеделието, храните и горите, всички останали могат да се обжалват пред районния съд по местонахождението на имота по реда на АПК. Водещ елемент при определянето на компетентния съд за разглеждане на споровете е материалният закон, по който е издаден индивидуалният административният акт, а не неговият вид. Ако актът или отказът за издаването му са по прилагането на ЗСПЗЗ и правилника му, то компетентен да се произнесе по неговата законосъобразност е районният съд по местонахождението на имота. Същото важи и за административните услуги, които са дължими по силата на закона и правилника, както и за отказите за извършването им. Отказът за регистриране на договори за наем на земеделски земи, представени пред ОСЗ на основание чл.37б ал.1 ЗСПЗЗ, е отказ за извършване на административна услуга по смисъла на пар.1 т.2 б.”В” ЗА и доколкото тази услуга е предвидена в ЗСПЗЗ, компетентен да се произнесе по законосъобразността на този отказ е районният съд по местонахождение на имота, на основание пар.19 ал.1 ПЗР ЗИДАПК (ДВ бр.39/ 20.05.2011 г.). По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд