Определение № 917 от 26.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 480/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от З. К. С. срещу определение № 31 от 22.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 47 от 2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, I граждански състав, с което е потвърдено определение от 15.12.2023 г. на Пазарджишкия районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1698 от 2022 г. в частта му по предявения от З. К. С. срещу Пловдивския апелативен съд иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 100 лв.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, определение № 65 от 10.02.2009 г. по гр.д.№ 61 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 409 от 24.08.2010 г. по гр.д.№ 740 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Ответникът по частната жалба Апелативен съд- Пловдив оспорва същата като неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ищецът е уведомен за определението на Пазарджишкия окръжен съд на 31.01.2024 г., а частната жалба е подадена на същата дата- 31.01.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая обаче не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд, поради следното:

1. Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, доколкото в частната жалба и в изложението към нея касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, по който твърди, че обжалваното определение противоречи на посочената от него практика на ВКС. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, респективно определение. Този въпрос следва да е обусловил изводите на съда в съдебния му акт и да е от значение за конкретното дело. Непосочването на такъв въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.

Независимо от гореизложеното, касационното обжалване не следва да бъде допускано на посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не се констатира противоречие между приетото в обжалваното определение и посочената практика на ВКС. В посоченото решение № 409 от 24.08.2010 г. по гр.д.№ 740 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че по дела, образувани преди влизане в сила на сега действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., на основание чл.217, ал.2 ГПК от 1952 г. /отм./ е допустимо увеличение на размера на иска и пред въззивната инстанция. Това решение е напълно неотносимо към конкретното дело, по което на първо място са приложими разпоредбите на ГПК от 2008 г., не на ГПК от 1952 г. /отм./ и на второ място мотивът на съда, за да потвърди определението за частично прекратяване на делото, не се основава на недопустимост на изменението на иска, а на това, че претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5100 лв. представлява нов иск, който е недопустимо да бъде съединен за общо разглеждане с първоначално предявения иск за обезщетение за имуществени вреди.

Посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК друга практика на ВКС /Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 65 от 10.02.2009 г. по гр.д.№ 61 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о./ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението, тъй като е неотносима към мотивите на съда в обжалваното определение: Посочените Тълкувателно решение и определение касаят допустимостта на касационното обжалване на въззивни определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото с цена на иска над 5 000 лв. /чл.274, ал.3, т.1 и ал.4 ГПК/, каквото е и обжалваното определение на Пазарджишкия окръжен съд, в което също е прието, че подлежи на обжалване пред ВКС. В тях няма произнасяне по съществения за настоящото дело процесуалноправен въпрос относно това дали е допустимо последващо обективно съединяване на иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с първоначално предявен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане.

2. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение