Определение № 142 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 259/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 4818/28.10.2020 година, подадена от В. Р. К., против определение № 3189/29.09.2020 година на Окръжен съд Благоевград, втори въззивен граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 1052/2020 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното определение № 2481/22.06.2020 година, на Окръжен съд Разлог, постановено по гр. д. № 324/2019 година, с което е било прекратено, производството по делото, като съдът е постановил, че не е компетентен да разгледа предявения от В. Р. К. против Х. Й. иск по чл. 127а от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Същевременно не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на частната касационна жалба правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл.127а, ал. 2 от СК. Тази необжалваемост е въведена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/03.07.2015 година, като не е отпаднала при последващото изменение на разпоредбата, което е извършено със ЗИДГПК, обнародват в ДВ бр. 24.01.2017 година, като продължава да действа и към настоящия момент. С оглед на това доколкото постановеното по съществото на спора решение не би подлежало на касационно обжалване, то и постановените в това производство определения, каквото е и процесното, не подлежат на касационно обжалване, поради което подадената против него частна жалба е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в определението на Окръжен съд Благоевград е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване определението на Окръжен съд Благоевград е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Освен това с молба вх. № 3063/09.04.2021 година В. Р. К. е заявила, че оттегля касационната си жалба с вх. № 4818/28.10.2020 година против. По силата на чл. 264, ал. 1 от ГПК и чл. 296, т. 2, пр. 2 от ГПК при всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или отчасти подадената въззивна или касационна жалба. Разпоредбата има предвид право на иницииралата касационното производство страна, което може да бъде упражнено по всяко време на въззивното или касационното производство, до постановяването на решение по спора. Упражняването на това право е предоставено изцяло на преценката на страната и за пораждането на правните последици от това упражняване не се изисква съгласието на насрещните страни в производството. От своя страна касационният съд е обвързан от изявлението на страната и не може да извършва преценка на мотивите на същата да оттегли подадената от нея жалба и да постанови определението си по искането с оглед на тази преценка. С оттеглянето на касационните жалби с обратна сила отпада сезирането на касационния съд със спора за законосъобразността на въззивното решение, поради което не е налице основание за продължаването на касационното производство. Затова оттеглянето на касационната жалба има за последица прекратяването на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение