Определение № 368 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Диана И. Н. и Н. И. Н. срещу въззивно решение от 18.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 96 /2010 г. на Апелативен съд Бургас, г.о., с което е отменено решение на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността поради липса на съгласие на 1.) пълномощно на И. Н. Н. и 2.) алеаторен договор (индивидуализирани) и вместо това са отхвърлени исковете на Диана Н. и Н. Н. за прогласяване на нищожността поради липса на съгласие на 1.) пълномощното и на 2.) договора за прехвърляне на собственост на имот срещу задължение за издръжка и гледане на съпругата. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, излагат основания за това, както и основания за допускането му до касационно обжалване, които ще бъдат разгледани по-долу. Ответникът и в това производство И. П. Н. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил последователни мотиви за това, че наведените като основание на исковете за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка твърдения за насилие не са доказани, а останалите твърдения - за невъзможност за формиране на правно валидна воля към момента на упълномощаването, без да се твърди и доказва, че наследодателят е бил поставен под запрещение или се е намирал в процедура за това, дават основание за унищожаване, а не за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие, което обуславя и извода за неоснователност на исковете за прогласяване на нищожност на договора. При това изложение настоящият състав намира за обуславящ изведения въпрос за правната квалификация на предявения срещу упълномощителната сделка иск, а оттам – за основателността на иска, за разрешен в противоречие с посоченото и приложено решение № 566 /08.07.2009 г. по гр.д. № 2095 /2008 г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при невъзможността на наследодателка(та) поради тежко увреденото и здравословно състояние да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения и имот, е налице нищожност на упълномощаването, а не унищожаемост по чл.31,ал.2 ЗЗД, както е приел въззивният съд. Този въпрос осъществява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Жалбоподателите следва да заплатят на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната им жалба в размер на 1,503.84 лева. Воден от изложеното съдът