Определение № 4771 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3710/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ц. Б. Д. срещу определение № 1707 от 01.07.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 1450 от 2026 г. на Пловдивския окръжен съд, X състав, с което е отменено определение № 5168 от 28.04.2026 г. по гр.д.№ 12563 от 2025 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено определение, с което е отменено осъждането на Г. А. Щ. да заплати на Ц. Б. Д. разноски по делото в размер на 1 534,29 евро.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. При прекратяване на делбено производство поради оттегляне на иска от ищеца, следва ли да се присъдят разноски на ответника при условията на чл.78, ал.4 ГПК, респективно- следва ли да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответника в производство по делба, ако производството е прекратено по молба за оттегляне на иска, депозирана от ищеца преди първото по делото открито съдебно заседание? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното определение със следната практика на ВКС: определение № 1843 от 08.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 1231 от 2026 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 2182 от 14.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 2937 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 107 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 1579 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 70 от 10.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 901 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о.

2. Налице ли е спор за правата на съделителите и оспорване на факта на съсобствеността в случаите, когато с искова молба за делба се претендира наличие на съсобственост при определени квоти за съделителите, в отговора на исковата молба посочените квоти и наличието въобще на възникнала съсобственост са оспорени, след което искът е оттеглен и делото е прекратено на това основание? По този въпрос се сочи противоречие с определение № 1843 от 08.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 1231 от 2026 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Твърди се и че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 14.08.2026 г. ответникът по жалбата Г. А. Щ. оспорва същата като твърди, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който на основание чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.248, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да прецени дали да налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Първоинстанционното дело е било образувано по подадена на 22.07.2025 г. от Г. А. Щ. срещу Ц. Б. Д. искова молба за делба на недвижими имоти, останали в наследството на Б. П. Щ., починал на 02.05.2025 г. В нея ищецът е твърдял, че заедно с ответницата са наследници на Б. Щ. при равни квоти и поради това е претендирал за допускане и извършване на делба на оставените в наследството му имоти. В писмения отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска за делба с твърдение, че съсобственост между страните не съществува, тъй като имотите са й завещани със саморъчно завещание на Б. Щ. от 02.06.2021 г., обявено с протокол от 23.06.2025 г. и вписано в СВ към АВ- [населено място] на 14.08.2025 г. и в СВ към АВ- [населено място] на 28.08.2025 г. След като се е запознал с подадения от ответницата отговор на исковата молба, с молба от 05.02.2026 г. (преди провеждане на първото съдебно заседание по делото) ищецът е заявил, че оттегля иска си и е поискал делото да бъде прекратено. С определение № 1838 от 24.02.2026 г. районният съд е прекратил делото поради заявеното оттегляне на иска и е осъдил ищеца да заплати на ответницата направените от нея разноски за адвокат по делото в размер на 1 534,29 евро, а по сметка на съда- държавна такса от 12,78 евро. С определение № 5168 от 28.04.2026 г. съдът е оставил без уважение подадената от Г. А. Щ. молба по чл.248 ГПК за изменение на определението от 24.02.2026 г. в частта за разноските.

За да отмени определението от 28.04.2026 г. на първоинстанционния съд и отмени осъждането на Г. Щ. да заплати разноски на Ц. Д. в размер на 1 534,29 евро, въззивният съд е приел, че ищецът не дължи на ответницата разноски по делото, въпреки че същото е било прекратено поради оттеглянето на иска. Позовал се е на определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч.гр.д.№ 542 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и т.9 от ППВС № 7 от 1973 г., според които разпоредбата на чл.64 ГПК (отм.), сега чл.78 ГПК намира приложение по делбени дела, при които е налице спор за правата на съделителите, когато се оспорва факта на съсобствеността, начина на извършване на делбата или присъединените искове, както и при обжалване на първоинстанционното и въззивното решение. Приел е, че такъв спор по настоящото дело няма и разноски на страните по него не се дължат. Това било така, защото веднага след узнаването, че общият наследодател се е разпоредил с наследството си със саморъчно завещание ищецът- съделител е оттеглил исковата си молба. Тази искова молба била подадена на 22.07.2025 г., а саморъчното завещание било вписано на 14.08.2025 г. и 28.08.2025 г., тоест към момента на нейното подаване ищецът не е могъл да знае за завещанието. След узнаване на този факт ищецът не е оспорил завещанието, тоест по делото не е възникнал правен спор, обуславящ дължимост на разноските по делото.

С оглед тези мотиви на обжалваното определение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това определение:

1. Не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като определението не противоречи на посочените от касаторката определения на ВКС. Нещо повече, част от тези определения не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а в другата част- не е разгледан аналогичен казус на казуса по настоящото дело и няма произнасяне по единствения съществен за настоящото дело правен въпрос: дали ищецът дължи разноски на ответника при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, когато оттеглянето е направено поради новонастъпили и узнати от ищеца след подаване на исковата молба факти, които обуславят неоснователност на иска. Конкретно:

1.1. Определение № 1843 от 08.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 1231 от 2026 г. на ВКС, ГК, II г.о. не представлява практика на ВКС, тъй като с него не е допуснато касационно обжалване и съответно не е разрешен правен въпрос, който би бил от значение и за други граждански дела, а ВКС се е произнесъл само по процесуалноправен въпрос, касаещ конкретното дело- налице ли са основания за допускане на касационно обжалване на конкретно определение на въззивен съд. Ето защо, това определение не може да е основание за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд. Независимо от горното, това определение не би могло да обуслови допускане на касационното обжалване и тъй като в него не е разгледан и няма произнасяне по въпрос от значение за настоящото дело: разгледан е въпроса дали се дължат разноски на ответника при оттегляне на иск за делба по причина, различна от причината за оттегляне на иска по настоящото дело- поради постигнато между страните съгласие за доброволно разрешаване на спора.

1.2. Определение № 2182 от 14.07.2023 г. по ч.гр.д.№ 2937 от 2023 г. на ВКС, ГК, II г.о. също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд по същите съображения, изложени по-горе за определение № 1843 от 08.04.2026 г. И с това определение не е допуснато касационно обжалване и в него е разгледан случай, различен от настоящия: случай на дължимост на разноски при прекратено делбено дело поради оттегляне на иска, направено след първото проведено по делото заседание, и дадено от ответника съгласие за това.

1.3. В определение № 107 от 19.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 1579 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е даден отговор на по-общия въпрос има ли право ответникът на разноски при прекратяване на делото поради отказ или оттегляне на иска, съответно дължат ли се разноски за осъществено процесуално представителство за съдебното заседание, в което е прекратено производството спрямо ответника. Това определение също не може да обуслови допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, тъй като разгледаният в него въпрос е неотносим към настоящото дело, по което делбеното дело е било прекратено поради оттегляне на иска преди провеждане на открито съдебно заседание и по което оттеглянето на иска е поради новоузнато от ищеца обстоятелство, правещо неоснователен иска му за делба.

1.4. В определение № 70 от 10.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 901 от 2020 г. на ВКС, ГК, II г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК е даден отговор на въпроса следва ли да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер в полза на ответниците в производство по делба, след като производството е прекратено по молба за оттегляне, депозирана от ищеца преди първото по делото открито съдебно заседание. В това определение също не е поставен и не е даден отговор на съществения за настоящото дело правен въпрос дали ищецът дължи разноски при прекратяване на дело за делба поради оттегляне на иска, когато това оттегляне е направено поради узнати от ищеца след подаване на исковата молба обстоятелства, които обуславят неоснователност на иска.

2. Не е налице и посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание е налице в няколко случая: а) когато за разрешаване на конкретния правен спор липсва правна уредба, поради което се налага прилагане на правото или на закона по аналогия; б) когато приложимата към спора правна норма е неясна или непълна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС или в) когато едно вече дадено от ВКС тълкуване на приложимата правна норма следва да бъде променено, предвид настъпили промени в законодателството или в обществените условия. В конкретния случай по единствения относим към конкретния правен спор въпрос (дали ищецът дължи разноски на ответника при прекратяване на делото поради оттегляне на иска, когато оттеглянето е направено поради новонастъпили и узнати от ищеца след подаване на исковата молба факти, които обуславят неоснователност на иска) има съдебна практика на ВКС- например определение № 3759 от 09.07.2026 г. по ч.гр.д.№ 2220 от 2026 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 332 от 02.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 2518 от 2015 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч.гр.д.№ 6176 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В нея се приема, че ищецът не дължи разноските, направени от ответника по прекратено поради отказ или оттегляне на иска дело, когато оттеглянето или отказът на иска са направени поради настъпили след предявяване на иска нови факти, независещи от волята на ищеца, които нови факти правят неоснователен иска му. От постановяването на тази практика на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, поради което не се налага промяната на тази практика. Същевременно приетото в обжалваното определение съответства на тази практика на ВКС: тъй като причината за оттегляне на предявения иск за делба на наследствено имущество е било настъпването на нов факт (вписването от ответницата след предявяване на иска за делба в Службите по вписванията към АВ- [населено място] и АВ- [населено място] на завещание в нейна полза), който факт прави неоснователен иска на ищеца за делба, правилно съдът е приел, че ищецът не дължи разноски на ответницата по прекратеното дело, след като е оттеглил иска си веднага след като е узнал за вписаното завещание.

3. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на съдебен акт: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба. Определението не и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони (такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл), нито извън тези закони (въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение