Определение № 4944 от 30.10.2025 г. на ВКС по д. № 3480/2025 г.

Производството е по чл.135 ал.5 АПК. Образувано е по спор между Софийски градски съд /СГС/ и Административен съд – София област /АССО/ кой от тях се явява компетентен да разгледа предявения от Г. В. К. иск срещу Административен съд – София град /АССГ/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 500 000 евро. Първоначално делото е образувано пред пред АССГ въз основа подадена от Г. К. до Върховния административен съд /ВАС/ „частна жалба“ с вх.№ 10209 /01.07.2024 г., който с разпореждане от 03.07.2024 г. я изпратил за разглеждане от АССГ по компетентност. Този съд с определение № 11676/ 11.07.2024 г. по адм.д.№ 6639 /2024 г., след като приел, че по естеството си подадената от Г. К. частна жалба съставлява иск по ЗОДОВ, за осъждане на ответника АССГ да заплати обезщетение за неимуществени вреди от лошо правосъдие, изпратил по подсъдност делото на АССО. С определение № 1056/ 05.09.2024 г. по адм.д.№ 844/ 2024 г. на АССО бил повдигнат спор за подсъдност пред ВАС, доколкото съставът на съда счел, че всъщност Г. К. подал частна жалба срещу определение на АССГ, а не искова молба. С определение 11166/ 18.10.2024 г. по адм.д.№ 9215/ 2024 г. ВАС приел, че не е надлежно сезиран със спор за подсъдност, а всъщност имало спор относно предмета на делото и изпратил същото на АССГ за изискване на уточнение от Г. К. иск ли предявява или частна жалба, а ако е иск, да уточни молбата. Въз основа на тези указания, с разпореждане № 24352/ 21.11.2024 г. по адм.д.№ 10923/ 2024 г., АССГ изискал от Г. К. да отстрани нередовности на частната жалба и последният със заявление изх.№ 14301 от 29.11.2024 г. уточнил, че е подал иск за обезщетяване на вреди от правораздавателната дейност на АССГ. Въз основа на това уточнение АССГ повторно, с определение № 26123/ 06.12.2024 г. по адм.д.№ 10923/ 2024 г., изпратил по подсъдност делото на АССО, като прекратил производството пред себе си. Пред АССО делото било образувано под номер 1495/ 2024 г., но по него не били извършени никакви действия, тъй като с определение № 1563/ 11.12.2024 г. съдът прекратил производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на СГС. В мотивите към акта е прието, че Г. К. е предявил иск против АССГ за обезщетяване на нанесени му неимуществени вреди в производството по адм.д.№ 2894/ 2024 г. на АССГ, по което съдът злоупотребил с право, нарушил основните му човешки права, бавил делото, ограничил достъпът му до правосъдие, използвайки незнанието от негова страна на български език. Съдът посочил, че искът не може да бъде квалифициран по чл.1 ЗОДОВ, а следва да намери приложение общия исков ред за реализиране на отговорността за вреди по чл. 49 вр. с 45 от ЗЗД, който спор се разглежда от общите съдилища съгласно правилата за местна и родова подсъдност по ГПК. В частта, с която се претендирало от АССГ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради ограничаването на правото му на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, искът следвало да се квалифицира по чл.2б ЗОДОВ и той също подлежал на разглеждане по реда на ГПК. Пред СГС делото е образуувано под № 14455/ 2024 г. и след отвод на съдии с разпореждане № 3915/ 13.02.2025 г. исковата моллба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовности. На ищеца е предоставена правна помощ, но процесуален представител не му е назначен, тъй като до момента всички посочени от Съвета на САК адвокати отказали да поемат защитата му. След още поредица отводи на съдии по делото, с определение № 16978/ 11.09.2025 г. съдията-докладчик, без да изложи мотиви, приел, че е сезиран с иск по чл.2в ал.1 т.1 ЗОДОВ, счел, че между него и АССО е налице спор за родова подсъдност и изпратил делото на ВКС за разрешаването на този спор, прекратявайки производството пред себе си. Неправилен е изводът на съдия-докладчика от СГС, че е налице спор за родова подсъдност, неправилна е и преценката му кой съд е компетентен да разреши този спор. Както е изяснено в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк.д.№ 1/ 2015 г., ОСГТК, ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, с порът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност, но не и за родова подсъдност. Това е спор кой съд е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, да разгледа делото и този спор се разрешава от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, съгласно чл.135 ал.5 АПК /преди влизане в сила на измененията ДВ бр.63, 2025 г./. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа исковата молба на Г. К. е СГС. Фактическите обстоятелства, на които се основава претенцията срещу АССГ, са изложени в последната уточняваща молба /изх.№ 14301 от 29.11.2024 г./ по следния начин: „ … противоправно и нагло деяние на АССГ, ХХІІІ кас. с-в …. което с опр. 6808 от 30.05.2024 г. по д. 2894/ 2024 г. направи лъжа, манипулация и измама защото изобщто не препрати този определение на мен и аз не мога обжалвам него в установен от закона на РБ срок !!! … АССГ ХХІІІ кас. с-в … злонамерено и нагло наруши закон и моите права и със флагрантен отказ от правосъдие прекрати пр-во по дело 12138/ 2023 АССГ ІІІ-16, а след това и 2894/ 2024 …. Определение № 6808/30.05.2024 г. неокончателно изобшто защото не препратено на мен официално а скрито от мен от АССГ ХХІІІ с-в и това направено злонамерено и това нарушение на закон РБ и моите права …“. Очевидно ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от противоправни /според него/ действия на съдии в АССГ, състоящи се в неправилно прекратяване на производството по конкретно административно дело и неуведомяването му за постановения съдебен акт и лишаването му от правото да го обжалва. Няма оплакване за бавно правосъдие, нито за извършено от АССГ съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Сочените в исковата молба правни норми не обвързват съда при квалифицирането на спорното право, обвързват го единствено фактическите твърдения, а правната квалификация на претендираното като възникнало въз основа на твърдяните факти право е служебно задължение на компетентния съд. Искът не може да бъде квалифициран нито по чл.2б, нито по чл.2в ЗОДОВ, при липса на фактически твърдения за забавено правосъдие или за съществено нарушение на съюзното право. Исковата молба не е нередовна, изложени са твърдения за действия на съдии от АССГ, които според ищеца са противоправни и които са му причинили вреди. Претендира се обезщетение за тези вреди, като твърдяните противоправни действия не попадат в никоя от хипотезите на обезщетяване на вреди, предвидени в ЗОДОВ. Заявено е за защита притезателно субективно гражданско право по чл.49 ЗЗД, компетентен да разгледа спора е общият /а не специализираният административен/ съд, по реда на ГПК. По изложените съображения петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд