Определение № 3222 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4960/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 217/16.08.2024 г. по гр.д. № 206/2024 г., с което Окръжен съд – Монтана, потвърждавайки решение № 52/06.03.2024 г. по гр.д. № 2060/2022 г. на Районен съд – Лом, е отхвърлил иска на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, предвиден в чл. 422 ГПК, да признае за установено, че М. Д. Б. дължи на дружеството и сумата над 975.55 лв. (размерът, до който искът е бил уважен) до 6 520.30 лв. – корекция на сметка за потребена електрическа енергия в периода 19.04.2019 г. – 19.03.2022 г. по издадени седем данъчни фактури, описани в решението, и с определение № 629/18.10.2024 г. по същото дело е присъдил разноски, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението се обжалва от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси – първите два материалноправни, а третият - процесуалноправен: 1. Качеството „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ свързано ли е с качеството на собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот? 2. Неспазването на задължението на всеки абонат да уведоми електроразпределителното дружество в 30-дневен срок и в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни или със собствеността (чл. 15.6 Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа, съответно чл. 19, т. 9 на действащите от 16.07.2021 г. Общи условия), представлява ли нарушение на Общите условия, приети съгласно чл. 104а, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЕ, и неспазването на това задължение може ли да създаде възможност за абоната да се ползва при доказване на недължимост на ел.енергията, потребена в съобветния обект след датата на извършената, но несъобщена промяна в собствеността? и 3. Необсъждането на релевантни по делото доказателства - на констативни протоколи № 3039495/21.05.2020 г. и № 3033661/19.03.2022 г, и необсъждането на правнорелевантни факти представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Касаторът счита повдигнатите въпроси обуславящи решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд е отговорил на първия и на втория в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че фактурата, съставена по чл. 56 ПИКЕЕ, се издава на ползвателя на мрежата и не е обвързана с наличието на вещни права върху електроснабдения обект, а на третия – в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 269, изр. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаваща въззивният съд да обсъди доказателствата, с които са обосновани въведени по делото доводи, както и оплакванията във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, и в противоречие с решение № 104/16.08.2016 г. по т.д. № 1671/2015 г. I-во ТО на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Претендира разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Б. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Помагачите на ответника П. М. П., Ц. М. П., М. П. П., М. Ц. П. и П. П. Й., не изразяват становище по касационната жалба. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е намерил, че делото е било образувано по иска, предвиден в чл. 422 ГПК, за установяване на вземанията по заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1459/2022 г. на Районен съд – Лом, която е била издадена в полза на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу М. Б., а именно: за сумите 6 520.30 лв. – корекция на сметки за периода 19.04.2019 г. – 19.03.2022 г. по седем данъчни фактури, и 745.87 лв. – законни лихви върху главницата, и след като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, с която искът е уважен до размера 975.55 лв., дължи произнасяне дали вземанията по заповедта за изпълнение съществуват над този размер. От фактическа страна въззивният съд е намерил, че ответникът е бил собственик на имота в [населено място], [улица], но с договор по н.а. № 150/30.11.2009 г. го е продал на Б. М. Й. – наследодател на привлечените помагачи. Намерил е, че седемте проверки, при които са съставени приетите протоколи, констатирали потребена, но неотчетена ел.енергия в обекта, са от 20.06.2019 г., 21.05.2020 г., 18.09.2020 г., 13.07.2021 г., 12.08.2021 г. и 19.03.2022 г., т.е. следват повече от 10 години момента на прехвърлената собственост. Намерил е, че след като е продал имота ответникът не ползва имота. След това въззивният съд е извършил анализ на нормативната уредба на договорното правоотношение по доставка на ел.енергия, включително произтичащо от Общите условия и ПИКЕЕ, и е приел, че физическо лице, което е продало имота, не си е запазило вещното право на ползване и след разпоредителната сделка не ползва имота не е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ и не дължи цена, включително т.нар. корекции на сметки в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Въззивният съд е изтъкнал, че пречката да отмени първоинстанционното решение за частичното уважаване на иска е в това, че в тази част като е влязло в сила като необжалвано от ответника. При тези мотиви на въззивния съд обжалваното решение не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд, включително на решенията, на които касаторът се позовава. Разяснено е, че съгласно Закона за енергетиката, само физическо лице, което е собственик или титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот дължи цена на доставената електрическа енергия за битови нужди, като е възможно длъжник да е и физическо лице, ползващо енергоснабдения имот по силата на договорно правоотношение, но само при сключен с електроразпределителното дружество договор за продажба на ел.енергия и през времетраенето на договора за ползването на имота. В своята практика Върховния касационен съд също така разяснява, че Общите условия и ПИКЕЕ предвиждат случаи и начини за извършване на преизчисление за доставеното количество електрическа енергия от операторите на съответните мрежи и регламентират т.нар. корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Разяснено е също, че обяснението е да не се допусне неоснователно обогатяване на някоя от страните по договорното правоотношение и в частност, на потребителя, като корекцията не изисква негово неправомерно виновно поведение. Не е приемано, че потребител е лице, което не ползва имота. Начинът, по който въпрос № 1 и № 2 са формулирани и връзката помежду им разкриват очакванията на касатора настоящият състав да проведе казуално тълкуване на разпоредбите в Закона за енергетиката, според което длъжник на цената на доставена електрическа енергия за битови нужди е бившият собственик на имота, който не е изпълнил задължение да уведоми електроразпределителното дружество за промяната в собствеността, което задължение е предвидено в Общите условия. Такава практика на Върховния касационен съд няма и настоящият състав не намира, че следва да я създаде. Законът за енергетиката дефинира понятието „битов клиент“ и не го свързва, а не е и възможно да го свърже с неизпълнение на задължение в публично известните общи условия, при които крайният снабдител продава електрическата енергия. Общите условия регулират продажбеното отношение, а не страните по договора. По материалноправните въпроси е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Касаторът свързва процесуалноправния въпрос с касационното оплакване, че въззивният съд е бил длъжен, но не е обсъдил два констативни протокола – от 19.03.2022 г. и от 21.05.2020 г., в които ответникът бил вписан като потребител на доставената ел.енергия в обекта, и справките от МВР, в които ответникът продължава фигурирал като живущ на адреса на имота. Макар в настоящото производство Върховният касационен съд да не се произнася по касационните основание (т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС), така изяснен, въпросът не е обуславящ. Дори протоколите да имат такова съдържание – това настоящият състав не може да провери във фазата по селектиране на касационната жалба, те са документи, съставяни от служители на крайния снабдител/на ищеца, т.е. не доказват така засвидетелствания факт. Дори справките от МВР да са със съдържанието, което касаторът твърди, – и това не може да се провери в настоящата фаза, те свидетелстват за административно регистрирания адрес на ответника. Законът за енергетиката не свързва административно регистрираният адрес на физическото лице с качеството на битов клиент/на потребител на доставяната в имота ел.енергия. Изложеното изключва необходимостта настоящият състав да изясни и уточни процесуалноправния въпрос така както е разяснено в тълкувателното решение. Изключена е общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора/на ищеца са разноските, които ответникът е направил в касационното производство. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът