Определение № 783 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния и представител адвокат К. Б., срещу решение № 199 от 08.07.2022 г. по в.гр.д. № 187/2022 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение № 94 от 15.03.2022 г. по гр.д. № 1785/2020 г. на Районен съд - Монтана, с което е бил уважен предявеният от жалбоподателката на основание чл. 127, ал. 2 СК иск по отношение на малолетното дете А. А. Д.. Въззивният съд вместо това е постановил, че предоставя упражняването на родителските права на бащата А. Д. Д. и определя местоживеенето на детето при бащата, определил е режим на лични отношения на детето с майката К. К. и я е осъдил да заплаща на малолетното дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 180,00 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане. В подадената касационна жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано и неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Иска се същото да бъде отменено и да бъде уважен първоначално предявеният от ищцата иск по чл. 127, ал. 2 СК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от бащата на детето А. Д. Д., подаден чрез адвокат В. В. и адвокат В. М., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество се моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към жалбата, са формулирани следните въпроси, по които жалбоподателката счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС на осн. чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК: Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани пред двете инстанции доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения, да посочи защо приема едни доводи и доказателства, а други не приема, и необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение. В същия смисъл е и вторият, поставен от касатора въпрос, по отношение на задължението на съда да изложи мотиви, от които да става ясно как е достигнал до извода по съществото на спора. Третият въпрос касае задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права. Четвъртият формулиран въпрос е: може ли спорът за родителските права да се решава единствено чрез преценка на материалните възможности на двамата родители. Петият въпрос е дали създаването от единия родител на ново семейство дава предимство в спора за родителски права по отношение на другия родител, който не е създал такова семейство. Последният формулиран въпрос е: при наличие на силна привързаност между децата и липса на изключение от принципа децата да живеят заедно в семейството допустимо ли е съдът с решението си да ги раздели и при какви обстоятелства. Представени са решения на състави на ВКС относно правомощията на въззивния съд, както и по приложението на чл. 127 СК. В изложението е наведено и твърдение за очевидна правилност на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Въззивният съд е установил, че страните в производството са родители на детето А. А. Д., [дата на раждане] Същите не живеят заедно, като са се разделили скоро след раждането на детето. Майката се е установила в [населено място], а бащата живее в [населено място]. Първоначално срещите между бащата и детето са се провеждали в дома на ищцата и в къщата на бабата на бащата в същото село. Срещите им не били продължителни, тъй като детето било малко и често било болно или искало да стои при майка си. Обстоятелството, че бащата трябвало да пътува до селото и че къщата на баба му станала необитаема, мотивирало бащата да поиска да взима детето по-често при себе си в София, където имал голямо жилище, в което можел да обособи самостоятелна стая за детето. Съдът е установил, че майката е заживяла с друг мъж в [населено място], от когото има друго дете. В тази връзка е посочил, че детето е силно привързано към по-малкото си братче. Двамата родители разполагат с необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето. Във връзка с доказването на този факт по делото на всяка от страните са допуснати по двама свидетели, а по отношение на бащата е изготвен и социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане" - Лозенец, съобразно информация, предоставена от бащата. По делото има и становище от Дирекция „Социално подпомагане" - [населено място]. В конкретния случай приоритет следва да се даде на баща при предоставянето на упражняването на родителските права с оглед на изявеното от него желание и възможност за това. Бащата разполага с по-добри битови условия, възможност да осигури на детето различни частни уроци, добра социална среда и да допринесе за интелектуалното му развитие. Майката към настоящия момент е ангажирана с отглеждането на втория си син, докато бащата няма създадени връзки с други жени и изявил желание да се посвети изцяло на отглеждането и възпитаването на сина си. Вследствие на тези заключения въззивният състав е определил местоживеенето на детето при бащата, режима на личните отношения с майката и издръжката, която майката дължи на детето си. Във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, но доколкото мотивите и съответно изводите на окръжния съд не съвпадат с тези на районния, първоинстанционното решение е отменено. Имайки предвид така изложените мотиви на съда, както и задължението си да следи за интереса на детето, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по третия поставен от касатора въпрос - задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за определяне на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права. Изхождайки именно от задължението на съда служебно да следи за защитата на интересите на детето, изрично установено в т. 1 от в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, в трайната и последователна практиката на ВКС се приема, че преценката как следва да се реши спора за родителски права е комплексна - съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето - в тяхната съвкупност. Съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.