Определение № 184 от 24.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4595/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №301 от 12.07.2019г. по гр.д. № 329/2019г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 420 от 06.03.2019г. по гр.д.№ 2548/2018г. на Плевенски районен съд за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1804 от 22.11.2017г. по същото дело в частта, с която е прогласена спрямо ищцата Н. И. И. относителна недействителност на акт на рапореждане с наследствено имущество, извършено от М. И. И. в полза на И. Л. В., като се чете, че правното основание на иска е в разпоредбата на чл. 76 ЗН, вместо изписаното чл. 76 ЗЗД. Касационната жалба е подадена от М. И. И. и И. Л. В. чрез адвокат М.. Твърди се, че предмет на делото е въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е констатирал, че в решението на районния съд погрешно е посочена датата на поправяното решение - 22.11.2017г., вместо вярната дата 22.11.2018г. Според жалбоподателя съдът няма право да тълкува решението и поради това съдебният акт противоречи на практиката по решение № 8 от 01.02.2013г. по гр.д. № 623/2012г. на I г.о. На следващо място се твърди, че с обжалваното решение е решен въпрос, коийто е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, което е предпоставка по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, но формулиран въпрос липсва. Ответницата по жалбата Н. И. не взема станоище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба на наследствени имоти, предявен от Н. И., съединен с иск по чл. 76 ЗН за обявяване относителна недействителност по отношение на ищцата на сключения между ответниците М. И. и И. В. договор за дарение, представляващ разпореждане с част от наследственото имущество. Исковата молба е предявена на 16.04.2018г. и образуваното пред районния съд дело е с № 2548/2018г. С решение № 1804 с посочена дата на постановяване 22.11.201 7 г., районният съд е намерил за основателен иска по чл. 76 ЗН и е допуснал делба на сънаследствените имоти между ищцата и ответницата М. И., като е отхвърлил иска за делба спрямо И. В.. В постановения диспозитив по първия иск е посочил, че прогласява сделката за относително недействителна на основание чл. 76 ЗЗД. Решението е влязло в сила. С молба от 30.01.2019г. от страна на ищцата е поискано да бъде поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като относителната недействителност се счита прогласена на основание чл. 76 ЗН, вместо посоченото чл. 76 ЗЗД. С решение № 420 от 06.03.2019г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на грешката. Това решение е обжалвано от ответниците по иска. Плевенски окръжен съд е постановил сега обжалваното решение, с което е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, постановен в производство по чл. 247 ГПК. В мотивите на решението съдът е констатирал както, че е допусната грешката, свързана с правното основание на иска за прогласяване относителната недействителност на извършеното разпореждане, така и че първоинстанционният съд е сгрешил годината на постановения от него първоначален съдебен акт - в решението е посочена 2017г., а вярната година е 2018г., тъй като делото е образувано същата година и последното съдебно заседание е проведено на 25.10.2018г. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. От страна на касаторите не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са разрешени в обжалвания акт и да са определящи за изхода на спора. Единственото съображение в жалбата и в изложението е свързано не с поправяната грешка, касаеща правното основание на единия от разгледаните искове, а с извършената от съда констатация, че в първоинстанционния съдебен акт, който е обект а поправката, е допусната и друга грешка, а именно при изписване годината на постановяване на акта. Така че, изложените оплаквания нямат отношение към допусната от съда поправка. Констатацията на съда, че е сгрешена датата /по-точно годината/ на първоинстанционното решение, по никакъв начин не съставлява тълкуване на решението по смисъла на чл.251 ГПК. Затова приложеното от касаторите решение № 356 от 13.12.2011г. по гр.д. № 732/2011г. на II г.о. е напълно неотносимо - в решението се прави разграничение между тълкуване на решението/чл. 251 ГПК/ и поправяне на допуснати в него очевидни фактически грешки/чл. 247 ГПК/, като се изтъква разликата в процесуалния ред и предпоставките за извършването им. Липсва противоречие и с посоченото от жалбоподателите решение № 8 от 01.02.2013г. по гр.д. № 623/2012г. на I г.о. В него се приема, че когато въззивният съд констатира допусната от първата инстанция грешка, следва да не се произнася по същество, а да върне делото за извършване на поправка. В разгледания по делото случай се касае до грешка в диспозитива, която създава неяснота за волята на съда /спрямо кои страни искът е уважен и спрямо кои е отхвърлен/ и поради това не позволява на въззивния съд да се произнесе по правилността на обжалвания акт. Констатираната в настоящия случай от Плевенски окръжен съд грешка в годината на съдебното решение представлява техническа грешка при изписването и не се отразява на изявената воля на съда при решаване на спора по същество; съответно не препятства по никакъв начин проверката на обжалваното решение. Затова няма пречка такава грешка, след като е констатирана от въззивния съд, да бъде отстранена след постановяване на въззивното решение. Предвид изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол, тъй като не са налице предвидените в закона предпоставки за това. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.