Определение № 30 от 07.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1155/2025 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Агро номер едно“ ООД, [населено място] в качеството си на процесуален субституент на „Земеделие БГ“ ЕООД /н./ чрез процесуален представител адвокат Зорница М. срещу решение № 18 от 17.01.2025 г. по в. т. дело № 279/2024 г. на Апелативен съд - В., I състав, с което е обезсилено решение № 124 от 21.12.2023 г. по т. дело № 201/2022 г. на Окръжен съд – Добрич и е прекратено производството по делото, образувано по предявените в обективно евентуално и кумулативно съединение установителни искове от „Агро номер едно“ ООД в качеството на процесуален субституент на „Земеделие БГ“ ЕООД срещу „М. - кар 90“ ЕООД.

Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в писменото изложение към касационната жалба релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради неговата недопустимост, чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:

1. Имат ли право кредиторите на неплатежоспособния длъжник да заместват синдика в правомощията му по осъществяване на процесуални действия за защита на масата по несъстоятелността извън случаите на специалната легитимация по чл. 649 ТЗ? Имат ли кредиторите на неплатежоспособния длъжник правото да предявяват в качеството си на процесуални субституенти на длъжника искове за нищожност на сключена от длъжника разпоредителна сделка и обусловения от тях иск за установяване на собствеността на вещите на длъжника, прехвърлени с тази сделка? /т. 1.1 от изложението/

2. След откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника отпада ли процесуалната легитимация на кредитора в качеството му на процесуален субституент на длъжника по предявен от кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на земеделска техника, сключен от длъжника преди началната дата на неплатежоспособността, както и по обусловения от него иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК за признаване, че длъжникът /вече в несъстоятелност/ е собственик на прехвърлената с договора за продажба земеделска техника? /т. 1.2. от изложението/

3. Изключва ли се с откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника интереса на кредитора да води тези искове, с оглед трансформирането на имуществото на длъжника в „маса по несъстоятелност“ и удовлетворяването на вземането на кредитора само в рамките на универсалното производство? /т. 1.3. от изложението/

4. Ако бъде установено по иск, предявен от кредитора в качеството му на процесуален субституент на длъжника в несъстоятелност, по отношение на длъжника и на приобретателя наличието на основание по чл. 26 ЗЗД на прехвърлителната сделка, сключена между тях, валидността на сделката ще бъде ли отречена и по отношение на останалите кредитори на длъжника? /т. 1.4. от изложението/

5. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по всички предявени искове и да изложи фактически и правни изводи по спорния предмет на делото? /т. 3 от изложението/ - противоречие с решение № 288/28.02.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 348/28.10.2013 г. по гр. д. № 1363/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 50168/09.12.2022 г. по т. д. № 1983/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 50281/11.09.2023 г. по гр. д. № 766/2022 г. на ВКС, ГК, IV г. о., ППВС № 1/13.07.1953 г., решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Касаторът поддържа, че първите три въпроса са решени в противоречие с практика на ВКС, обективирана в определение № 36/28.01.2022 г. по гр. д. № 2541/2021 г. на ВКС, II г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 21.04.2023 г. по в. гр. д. № 4244/2021 г. на СГС, определение № 99/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 830/2020 г. на ВКС, I г. о., определение № 5180/13.11.2024 г. по гр. д. № 4488/2023 г. на ВКС, I г. о., определение № 120/13.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1332/2020 г. на ВКС, II г. о., определение № 115/09.07.2020 г. по ч. гр. д. № 728/2020 г. на ВКС, II г. о.

Вторият въпрос /т. 1.2. от изложението/ е решен в противоречие с определение № 36/28.01.2022 г. по гр. д. № 2541/2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 92/16.02.2017 г. по ч. т. д. № 2413/2016 г. на ВКС, I т. о.

Третият въпрос /т. 1.3. от изложението/ е решен в противоречие с определение № 267/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 139/2009 г. на ВКС, II т. о.

Вторият въпрос, посочен в т. 1.1. от изложението/ е решен в противоречие с определение № 374/10.08.2022 г. по ч. т. д. № 1239/2022 г. на ВКС, II т. о.

Четвъртият въпрос /т. 1.4. от изложението/ е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. по тълк. д. № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение 5/2020 г. от 30.05.2022 г. по тълк. д. № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси в т. 1.5.2. от изложението:

1. След откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника отпада ли процесуалната легитимация на кредитора в качеството му на процесуален субституент на длъжника по предявен от кредитора преди откриване на производството по несъстоятелност иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на земеделска техника, сключен от длъжника преди началната дата на неплатежоспособността, както и по обусловения от него иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК за признаване, че длъжникът /вече в несъстоятелност/ е собственик на прехвърлената с договора за продажба земеделска техника?

2. Искове, които са предявени от кредитор на длъжник по чл. 134 ЗЗД преди откриване на производството по несъстоятелност, допустими ли са и след откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, което е станало по време на процеса?

Допустим ли е иск по чл. 134 ЗЗД, предявен от кредитор на длъжник в производство по несъстоятелност?

Касаторът поддържа, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, доколкото е налице противоречие в практика на гражданските и търговските отделения на ВКС.

В т. 4 от изложението касаторът обосновава очевидна неправилност на въззивното решение с липсата на мотиви относно недопустимостта на предявения иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК и липсата на правни и фактически съображения по него.

В т. 5 от изложението касаторът се позовава и на недопустимост на въззивното решение, като сочи и следния правен въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и в частност с решение № 435/13.04.1970 г. по гр. д. № 2662/1970 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 41/01.02.2011 г. по ч. гр. д. № 357/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., определение № 660/01.12.2020 г. по т. д. № 2812/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.: Въз основа на декларация, с която се потвърждават упълномощаване и извършени действия без представителна власт, може ли да възникне упълномощаване?

„Земеделие БГ“ ЕООД /н./ чрез синдика С. С. и процесуалния си представител адвокат Зорница М. не оспорва касационната жалба и счита, че решението на апелативния съд е недопустимо, тъй като въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт, предвид липсата на ново пълномощно, с което да бъде упълномощен адвокат Т. Г. като процесуален представител на ответното дружество. Поддържа становище, че решението евентуално е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.

Ответникът „М. - кар 90“ ЕООД /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител адвокат Т. В. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост поради липса на правен интерес на касатора от обжалване на въззивното решение, тъй като същият в качеството си на кредитор в несъстоятелността не може да бъде процесуален субституент на обявения в несъстоятелност длъжник в производството по предявените искове. Излага евентуални доводи за липса на предпоставките по чл. 280,ал. 2 и ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в следния смисъл: решението е валидно и допустимо; една част от формулираните въпроси са неотносими, доколкото не са били предмет на разглеждане и не са обсъждани от въззивния съд; въпросите от т. 1.1. до т. 1.3. в изложението представляват един и същи въпрос, формулиран по различен начин, посочените определения по чл. 288 ГПК не представляват практика на ВКС, обуславяща основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; същите определения се отнасят до въззивни решения по искове за защита на абсолютно право /чл. 108 ЗС/, какъвто не е настоящият случай; по въпроса по т. 1.4 от изложението тълкувателните решения са неотносими; не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; въззивното решение не е очевидно неправилно. Ответникът релевира и евентуални доводи за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна, участвала като ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство, в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно евентуално и кумулативно съединени установителни искове, предявени от „Агро номер едно“ ООД в качеството на процесуален субституент на „Земеделие БГ“ ЕООД срещу „М. - кар 90“ ЕООД:

1/ иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на земеделска техника с нотариална заверка на подписите с рег. № 5605 от 11.07.2019 г. на нотариус А. Г. с рег. № 194 на НК, с който „Земеделие БГ“ ЕООД продава на „М. - кар 90“ ЕООД зърнокомбайн, марка „J. DEERE 9640WTS“ с рег. № ТХ11041, рама № Z09640A075021, цвят - зелен/жълт, ведно с прикачен инвентар - хедер „J. DEERE 620R“, рег. № ТХ11460 А, рама № Z0620RX026996, като привиден;

2/ в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 152 ЗЗД за прогласяване нищожността на същия договор за продажба на земеделска техника поради противоречието му със закона;

3/ в условията на кумулативност иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на „М. - кар 90“ ЕООД, че „Земеделие БГ“ ЕООД е собственик на горепосочения зърнокомбайн.

Окръжен съд – Добрич е уважил предявените искове на основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Апелативен съд – В. е взел предвид настъпилия след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство и преди постановяване на обжалваното първоинстанционно решение факт на откриване на производство по несъстоятелност на „Земеделие БГ“ ЕООД с начална дата 01.01.2020 г., назначаване на временен синдик и налагане на запор и възбрана върху движими и недвижими вещи на несъстоятелния търговец на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ с решение № 122/15.12.2023 г. по т. дело № 23/2023 г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение.

За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по предявените искове, съдебният състав е приел, че след откриване на производството по несъстоятелност на „Земеделие БГ“ ЕООД е отпаднала положителна предпоставка - легитимация на кредитора за заместване на синдика при упражняване на универсално процесуално право в полза на масата на несъстоятелността, евентуално правен интерес за индивидуално упражняване на лично процесуално право в самостоятелен интерес. Изложил е съображения, че след откриване на производството по несъстоятелност на „Земеделие БГ“ ЕООД установяване на абсолютна недействителност /абсолютна нищожност на сделката/, която ищецът да ползва като основание за удовлетворяване на собственото си притезание, изисква специална легитимация, която законът предоставя изрично в полза на синдика като орган по управление на имуществото от масата, а не на индивидуалните кредитори. Посочил е, че именно синдикът като изразител на колективния интерес на всички заинтересовани от установяване на действителните права на длъжника върху всички известни активи, формиращи масата за удовлетворяване на кредиторите в универсалното производство е снабден с правомощия да опише вещи, държани от трети лица, върху които длъжникът не е загубил собственост /чл. 652 ТЗ/ и да предяви искове срещу такива лица, които отказват да ги предадат в разпореждане на синдика, въпреки че са ги придобили на абсолютно нищожно основание /чл. 658, ал. 1, т. 5 и т. 7 ТЗ/. Само в строго определените в чл. 649, ал. 5 връзка с ал. 1 ТЗ случаи личната преценка на специализирания орган може да бъде преодоляна, като съответно е уредена специална легитимация на трети лица - кредитори като процесуални субституенти наред с органа, представляващ колективния интерес, и само в този случай решението по предявения иск има универсално обвързващо действие за всички заинтересовани от несъстоятелността лица. Въззивният съд е изложил, че в практика на ВКС /определение № 60267/13.07.2021 г. по ч. т. д. № 639/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 39/26.01.2022 г. по ч. т. д. № 2600/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 100/15.06.2009 г. по т. д. № 808/2008 г. на ВКС, II т. о./ се отрича правото на кредиторите на неплатежоспособния длъжник да заместват синдика в правомощията му по осъществяване на процесуални действия за защита на масата, извън случаите на специалната легитимация по чл. 649 ТЗ.

Въззивната инстанция се е аргументирала, че извън интереса му да участва в разпределение на масата след евентуалното й попълване, ищецът не може да обоснове друг, индивидуален интерес да търси установяване на абсолютна нищожност. Посочила е, че съдебната практика, включително Тълкувателно решение № 7/2020 г. на ОСГТК на ВКС, разясняваща легитимния интерес на третите за сделката лица да упражняват собствена защита, ако процесната сделка засяга пряко или косвено правната им сфера, е неотносима към настоящия казус, тъй като визира най-вече накърнени абсолютни права, а в настоящия случай ищецът се легитимира с твърдения, че е кредитор на парични вземания, в която хипотеза значението на притежаваните /респективно невалидно разпоредените/ права на длъжника за правния интерес на кредитора се определя от засягането на т. нар. „общо обезпечение“ като гарантирана в закона възможност за принудително удовлетворяване от което и да е налично имуществено право /чл. 133 ЗЗД/.

Съдебният състав е изложил съображения, че в хипотезата на несъстоятелност на длъжника накърняването на този индивидуален интерес е изключен, тъй като имуществото на длъжника се „трансформира“ в маса на несъстоятелност /чл. 614 ТЗ/ и удовлетворение може да бъде търсено и постигнато само в рамките на универсалното производство при зачитане на колективните интереси на всички участници /чл. 607 връзка с чл. 616 ТЗ/. От откриването на производството по несъстоятелност индивидуалният интерес на кредиторите отпада /чл. 638, ал. 6, изр. последно ТЗ/, кредиторите не могат да го защитават самостоятелно чрез искове, с които целят да отрекат валидност на разпоредителни сделки.

При евентуално уважаване на иска по чл. 26 ЗЗД решението няма да ползва ищеца /кредитор с парични вземания/, тъй като със силата на пресъдено нещо, която се разпростира само между него и насрещните страни по сделката, той би могъл само да отблъсне възражения на приобретателя, но не може активно да насочи индивидуално изпълнение по реда на ГПК. Универсалното изпълнение върху предмета на сделката би се постигнало само, ако искът бъде предявен от името на самата страна по нищожната сделка, респективно от синдика, в чието лице са концентрирани разпоредителни и управленски правомощия върху всички права, за които може да се твърди, че са останали в масата поради абсолютно нищожно разпореждане.

Посоченият от касатора в т. 5 от изложението правен въпрос се отнася до допустимостта на въззивното решение. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на Апелативен съд – В. по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост поради това, че въззивната жалба е подадена от лице без представителна власт е неоснователен. Съобразно константната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Това са случаите, когато съдът е сезиран от страна, която няма право на иск или не го е упражнила надлежно; когато решението е било постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или ответникът е направил своевременно възражение; когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран – разгледал е непредявен иск. Въззивното решение е недопустимо и когато въззивната инстанция се е произнесла по непредявена или недопустима въззивна жалба, например при подаване след преклузивния срок или от ненадлежна страна, както и когато не е поправена в срок в случай на нередовност или ако въззивната жалба е оттеглена. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по допустима въззивна жалба, предявена от надлежна страна от лице с представителна власт срещу процесуалнолегитимиран ответник, и не е бил десезиран. С приложеното по т. дело № 201/2022 г. на Окръжен съд – Добрич /стр. 156/ пълномощно адвокат Т. В. Г. е упълномощен да представлява и защитава „М. – кар 90“ ЕООД по т. дело № 201/2022 г. на Окръжен съд – Добрич до окончателното му свършване във всички инстанционни производства. След оспорване на автентичността на пълномощното, т. е. на подписа на Н. Г. К. – управител на „М. – кар 90“ ЕООД, положен на пълномощното, ответникът по иска е представил декларация с нотариална заверка на подписа от 11.07.2023 г., с която Н. Г. К. в качеството си на управител и представляващ „М. – кар 90“ ЕООД е потвърдил, както упълномощаването на адвокат Т. В. Г., извършено с горепосоченото пълномощно, така и всички извършени процесуални действия от името на дружеството. Въз основа на представените пълномощно и декларация с нотариална заверка на подписа се налага извод, че адвокат Т. Г. е надлежно упълномощен да представлява ответното дружество и следователно въззивната жалба е допустима.

Формулираните от касатора от т. 1.1. до т. 1.3. вкл. и т. 1.5.2. от изложението правни въпроси се отнасят до допустимостта на иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за продажба на движими вещи, сключен от длъжника преди началната дата на неплатежоспособността, както и по обусловения от него иск по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 124 ГПК за признаване, че длъжникът е собственик на прехвърлената с договора за продажба земеделска техника, в хипотезата, когато исковете са предявени преди подаване на молбата и преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, поради което са релевантни.

По отношение на въпросите от т. 1.1. до т. 1.3. вкл. не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същите не са разгледани от съдебните състави в цитираните от касатора определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 и ал. 2 ГПК, нито в Тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС, а определенията по реда на чл. 288 ГПК нямат характер на практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Относно формулираните в т. 1.5.2. от изложението правни въпроси е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед възможността за противоречивото им разрешаване от съдилищата и избягването на противоречива съдебна практика.

Посочените в т. 1.4. и т. 3 от изложението правни въпроси касаят правилността на обжалвания въззивен съдебен акт.

По отношение на твърдението за очевидна неправилност на решението на Апелативен съд – В. по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК /т. 4 от изложението/ преценката дали въззивното решение е правилно или неправилно следва да бъде извършена в производството по чл. 290 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер 306,26 евро /равностойност на 599 лв./

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение