Определение № 347 от 25.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община против решение № 417 от 25.01.2023 г. по гр.д.№ 10623/2021 г. на СГС, с което след частична отмяна на Решение № 20091327 от 12.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 4391 по описа на Софийски районен съд в отхвърлителната му част, е увеличен размера на присъденото обезщетение на основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45,ал.1 от ЗЗД от 5000 лв. на 9 000 лв. което Столична община е осъдена да заплати на Л. В. А. за причинени неимуществени вреди от счупена фибула на левия крак вследствие непозволено увреждане, настъпило на 14.09.2019 г. в резултат на пропадането в необезопасена дупка на тротоар, находящ се в [населено място], [улица], в близост до входа на следствения арест, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2019 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, защото не са доказани предпоставките на непозволеното увреждане, че решението е постановено при доказателства, които не са достатъчни и са съмнителни относно това как и при какви обстоятелства са настъпили уврежданията, както и дали са причинени на мястото, посочено в исковата молба. Счита, че съдът неправилно е кредитирал показанията на съпруга на ищцата, който е и единствения свидетел на деликта и че е необоснован извода за виновно и противоправно поведение /бездействие на общината/, както и за наличие на причинна връзка между бездействие на общината и настъпилите увреждания на ищцата. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Твърди се противоречие с т.19 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по въпросите: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и доказателства по делото, които имат значение за решението по спора? Следва ли въззивният съд, при условията на ограничен въззив, споделяйки като правилни мотивите на пръвоинстанционното решение, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да направи самостоятелни правни изводи за тяхната относимост към предмета на спора? Възпроизвеждането на мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивния съд от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил и анализирал ли е относимите към правният спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните? Втората група въпроси, по които се твърди противоречие с решение № 183/30.06.2017 г. по гр.д.№ 4028/2016 г. на ВКС, ІV гр.о. е: Може ли да се приеме за доказан фактическият състав на деликт въз основа на ангажирани и приети косвени доказателства /съдебно медицинска експертиза/ и от показанията на един свидетел /съпруг на ищцата, който очевидно е заинтересован от изхода на делото и не е безпристрастен/, проведено ли е пълно и главно доказване в този случай? Третият въпрос е: може ли в този случай да се приеме за доказана причинно-следствената връзка? Наведено е и основанието „очевидна неправилност“. Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като поставените въпроси не кореспондират на данните по делото – събраните доказателства и изводите на въззивната инстанция, направени в мотивите на обжалваното решение. Поради това, че счита, че не е налице противоречие със съдебната практика на ВКС и очевидна неправилност на въззивното решение, ответницата моли да не се допуска касационно обжалване. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: От представената медицинска документация, свидетелските показания на съпруга на ищцата П. и заключението на СМЕ се установява, че на 14.09.2019 г. около 11 часа, вървейки със съпруга си и с нейна приятелка по тротоара на [улица]в [населено място], близо до входа на следствения арест, ищцата внезапно паднала в необезопасена дупка между асвалта на пътното плътгно и пространството, оформено за паркинг пред входа на следствения арест. Усетила много силна болка в левия крак и не могла да стъпва на него. Съпругът и приятелката пренесли ищцата до колата, защото не можела да стъпва и я закарали в ИСУЛ, където в 11:46 часа на 14.09.2019 г. е прегледана и след извършените изследвания се установява, че е счупена фибулата на левия крак. Поставена й е гипсова имобилизация за срок от 45 дни, като заради силната болка вземала по предписание болкоуспокояващи медикаменти и криотерапия. Наложило се да се придвижва с патерици. Поради силен оток и болка в левия крак постъпила отново в спешния кабинет на ИСУЛ, където сменили гипса с циркулярен гипсов ботуш. В продължение на два месеца имала силни болки в левия крак, била на легло за около 40 дни, напълно обездвижена и неспособна да се грижи сама за себе си, в който период била обгрижвана от съпруга си. Болките и невъзможността за движение, и самообслужване преминали за период от три месеца. РС е приел, че са доказани предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община поради неизпълнение на задължението й по чл.48,ал.1 т.2, б."а" от ППЗП, да организират дейности по поддържане на общинските пътища. Определено е обезщетение по чл. 52 ЗЗД в размер на 5000 лв., като за разликата до пълния предявен размер 18 000 лв., иска е отхвърлен. Отхвърлен е и обратния иск на Столична община против "Хидрострой" АД, предявен като евентуален, тъй като възложените СМР за ремонт на улицата, където е станал инцидента са приети от общината като качествено изпълнени. Въззивната инстанция е възприела установената фактическа обстановка от първата инстанция, като се е мотивирала защо възприема показанията на разпитания свидетел – съпруг на ищцата въпреки заинтересоваността му. Посочила е, че неговите показания са последователни, изхождат от очевидец и се потвърждават относно времето и мястото и механизма на причиняване на увреждането от медицинската документация и от заключението на вещото лице, което е заявило, че травмата на ищцата се причинява индиректно при рязко ротиране на ходилото на крайника със странично огъване -супинационно еверзионен механизъм, което увреждане може да се обясни по време и начин със съобщеното от ищцата в исковата молба, както и с казано от св.П. в съдебно заседание. Така съдът се е мотивирал защо възприема заинтересованите показания на съпруга на ищцата, съвпадащи с всички останали доказателства и неопровергани с никакво друго доказателство и установяващи както механизма на увреждането така и причинната връзка между неравността на асфалта, там където трябва пътното плътно да премине в тротоар, но без да има бордюр и настъпилото счупване на левия крак на ищцата без разместване. Изложеното сочи, че съдът се е съобразил със съдебната практика по чл. 172 ГПК и е установил причинно следствената връзка от събраните доказателства по делото. Затова решението не е постановено в противоречие с решение № 183/30.06.2017 г. по гр.д.№ 4028/2016 г. на ВКС, ІV гр.о. по втория и третия въпрос и не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. След като съдът е приел, че е доказано при съвместна преценка на свидетелските показания, медицинската документация и заключението на съдебно медицинската експертиза, необорени от никакви други доказателства кога и при какъв механизъм е станало увреждането – счупването на левия крак в областта на глезена без разместване, са обсъдени и доводите на Столична община за това, че е налице съпричиняване от ищцата, защото не е внимавала и би могла да избегне дупката ако беше по-внимателна. Съдът е приел този довод за неоснователен като е посочил, че поведението на ищцата не е в причинна връзка с вредите и инцидентът не е настъпил по нейна изключителна вина, защото ищцата няма задължение да е повишено концентрирана, придвижвайки се на участък, за който не са положени необходимите грижи по поддържането му в добро състояние, за да избегне подобно травматично увреждане. Следователно наведените възражения и доводи от Столична община са обсъдени от въззивната инстанция. Тя е обсъдила доказателствата и е формирала самостоятелни изводи от тях. Поради това настоящата инстанция не констатира противоречие с разясненията по т.19 от ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по първата група въпроси, като съобразява, че действащият ГПК урежда въззивното производство като ограничен въззив – тя се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, но за неправилността му – само по направените оплаквания във въззивната жалба /чл. 269 ГПК и ТР № 1/2013 г./ Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и на това основание не се допуска касационно обжалване. Касаторът Столична община се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като твърди очевидна неправилност на решението. В конкретния случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т. е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.2, във вр. с чл.9, ал.3 НМРАВ на пълномощника на ответницата по касация адвокат Т. И. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение