Определение № 2856 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1222/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против решение № 60/23.03.2026г. по гр.д.№ 498/2025г. на Окръжен съд – Ловеч, с което, след отмяна на решение № 104/06.06.2025г. по гр.д.№ 788/2024г. на Районен съд - Троян, в частта му, с която искът на Р. Б. Л., с правно основание чл. 519, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 7 669,38 евро и до размера от 12 782,30 евро, с въззивното решение допълнително му е присъдена сумата в размер на разликата от 5 112,92 евро - застрахователно обезщетение, за претърпени от Р. Л. неимуществени вреди в причинност с ПТП от 08.12.2022г., по вина на водача на неидентифициран лек автомобил, а първоинстационното решение е потвърдено в останалата му част. Касаторът оспорва правилността на въззивния акт, като намира необоснован извода за доказано застрахователно събитие, в причинност с което са твърдените от ищеца вреди. Твърди се неизвършен цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства, нито изложени собствени мотиви по въведените от страната въззивни доводи за неправилност на първоинстанционното решение. От друга страна се твърди тяхната негодност да установят настъпването на застрахователното събитие, в причинност с което се твърдят вредите. Заключенията на СМЕ и САТЕ страната намира хипотетични, въз основа показанията на лице, което не е пряк свидетел на ПТП, поради което и не е заявило обстоятелства относно конкретния механизъм на същото, обстоятелствата при които е осъществено и поведението на участниците. Така и свидетелските показания се основават на предположения и ведно със заключенията на СМЕ и САТЕ не обосновават категоричен извод за наличие на противоправно поведение на водач на неизвестно МПС, причинил увреждането на ищеца. Съдът не е съобразил заключението на СМЕ в частта му, според която, този тип увреждане е напълно възможно да настъпи и при падане от собствен ръст, от стълбище, удар в стена, стълб или спрял лек автомобил, най-общо - при битов инцидент. Като цяло, според касатора е невъзможно установяването на механизъм на ПТП на база единствено косвени доказателства, което недопустимо приравнява „вероятността„ на „доказаност“ и на практика прехвърля тежестта за доказване на застрахователното събитие на ответника. Липсва ясна мотивация дори при така предприетото косвено доказване: как чрез същото се установяват отделните елементи от фактическия състав на деликта, тъй като, дори да би бил доказан удар между МПС и ищеца, липсва основание да се приеме, че не се касае за случайно събитие, поради липса на техническа възможност на управляващия го да го предотврати. Поддържа се необоснованост на въззивното решение, тъй като формираните изводи противоречат на правилата на формалната логика, на емпиричното и научно-теоретично знание. Факическите изводи на съда не се подкрепят от действително установената фактическа обстановка. Ответната страна - Р. Л. - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, по съображения, взети предвид при настоящото прознасяне. Намира, че нито касационната жалба, нито формулировката на въпросите съдържат конкретно твърдение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до оспорване настъпването на застрахователно събитие, в причинност с което се твърдят обезщетяваните вреди, респ. пасивната материално-правна легитимация на Гаранционен фонд да отговаря за обезщетяването на същите, настоящият състав съобрази следното: Ищецът претендира обезщетяване на вреди от ПТП, възникнало на 08.12.2022г., около 10,00ч., на паркинг пред СБАЛОЗ „Проф. Д-р Марин Мушмов„ в [населено място], на [улица], при движение на заден ход на лек автомобил с неустановен регистрационен номер. За обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, ищецът твърди следното: след слизане от таксиметров автомобил пред болницата, където пристигал за преглед, изпуснал рестото си - в монети - и се навел да ги събира, когато усетил удар, вследствие който паднал на земята. Твърди, че водачът на автомобила чул виковете му, спрял, слязъл от колата и му предложил помощ, но не съобщил за ПТП, каквото задължение има по чл. 123 ЗДвП. Ищецът твърди, че първоначално не отчел сериозна болка, както и че създалата се след сблъсъка ситуация била възприета от охранител на болничното заведение - Д. М., който впоследствие му оказал и помощ, осигурявайки инвалидна количка. При последващо проведеното, в същия ден, ехографско изследване / в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ„ ЕАД, след напускането на онкологичната, където го отвели негови близки / е констатирана фрактура на лява тазобедрена шийка. Приет бил за оперативно лечение - вътрешна фиксация с винтове. За ПТП е съставен констативен протокол № К - 680/ 08.12.2022 г. на СДВР. Образуваното досъдебно производство е спряно, поради неизвестен извършител, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК. Искът е предпоставен от отказа на Гаранционен фонд да заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, обоснован с липсата на доказателства за механизма на ПТП и за причинност между претендираните от ищеца вреди със същото - причините и обстоятелствата при които са настъпили, вкл. поведението на участниците - в частност ищеца, при това осъществено противоправно и виновно от водач на неидентифициран автомобил - липсват свидетели, веществени доказателства, каквито и да било обективни следи от такова ПТП. С отговора на исковата молба, ответникът предявява същото възражение. Оспорва доказателствената сила на съставения констативен протокол за ПТП, тъй като се основава на данни от пострадалия и по начало не описва механизъм на ПТП. Поддържа в евентуалност възражение за случайно събитие, тъй като с оглед местоположението и поведението на пострадалия - на пътното платно, като внезапно изникнало препятствие, наведен, поради което и невидим за водача на МПС - ПТП е било технически непредотвратимо за последния. Поради същите обстоятелства се поддържат възражения за причиняване на вредоносния резултат единствено и само от пострадалия, в евентуалност – съпричиняването му в значичелен процент. Като свидетели по делото са разпитани охранителя на болничното заведение, пред което се твърди настъпило увреждането и съставител на констативния протокол. Първият - св. Д. М. - потвърждава, че през декември 2022г. човек от Троян, пристигнал за преглед, е бил ударен от кола. Не твърди да е очевидец на ПТП, но пресъздава заявените му от пострадалия обстоятелства - че блъсналият го автомобил бил син на цвят, водачът му слязъл и го попитал дали има оплаквания, каквито тогава пострадалият отрекъл. Едва след прегледа си на третия етаж / за който бил пристигнал /, слизайки на партера Р. почувствал силни болки, дори се облегнал на свидетеля и го помолил за помощ и тогава споделил за произшествието. Свидетелят осигурил инвалидна количка и зачакали бърза помощ. Пристигнали и близките на ищеца и го отвели към ИСУЛ. Свидетелят заявява, че към този момент на паркинга / с малък капацитет за 5-6 автомобила / били джипа на управителя, две линейки на болничното заведение, които спират там регулярно, както и една малка синя кола, която е виждал и друг път и само която била напуснала паркинга междувременно. Оттогава не я е виждал. Вторият - св. А. С. - няма ясни спомени от констатирането на ПТП, освен че станало късно, по тъмно. Търсили записи от видеонаблюдение. Споделя, без да е съвсем сигурен, за наличие на камери на обекта / вероятно визирайки болницата, пред която е разположен паркинга, видно и от сателитните снимки за разположението на автомобилите /, но не се виждало самото произшествие, или не се виждал номера на колата - няма ясни спомени. Говорили с охранителя на паркинга, който не бил очевидец. СМЕ е дала заключение, че претърпяната от ищеца травма, според характеристиката и разположението й, съответства да е получена по начина описан от пострадалия - върху едната страна на тялото. Същата, обаче би могла да се получи и при падане от собствен ръст след подхлъзване или препъване, при падане от стълбище, но едва ли от удар в стена, стълб или спрял автомобил. При обяснения в открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че фрактурата е от падане на една страна, което предполага пострадалият да е бил бутнат, върху му да е въздействала някаква сила. САТЕ, работила и по сателитни снимки, на които действително се различава малък автомобил, паркиран пред входа на болничното заведение по начин, предполагащ излизане от паркинга на заден ход / приема, че ударът е настъпил в зоната на десния тротоар и югозападния край на паркинга пред болничното заведение. Приема ниска скорост на автомобила: максимално достигната 6 км./ч., като с приближаване края на маневрата / към тротоара / - не повече от 3 км./ч. и с рязко падане до 0 км./ч.. Този извод вещото лице обосновава с факта, че след удара пострадалият е паднал на лява страна, а не е „носен“ от автомобила / в такива случаи скоростите са под 10 км./ч. /, както и че не е бил прегазен. Експертизата приема, че водачът на МПС е имал видимост назад и е могъл да наблюдава пострадалия, дори при твърдяното от ищеца приведено положение, а ако се приеме, че не е имал видимост, то не е следвало да потегля, без да се убеди, че е безопасно. Предвид скоростите на движение на автомобила и изчислените опасни зони, според вещото лице, произшествието е било предотвратимо със спиране във всеки момент от движението на автомобила до достигане дистанция от 1,2 м. до мястото на удара / местоположението на пострадалия /. За да приеме за доказано застрахователно събитие със съдържанието, заявено от ищеца, първоинстанционният съд е възпроизвел съдържанието на събраните доказателства в пълнота / свидетелски показания и заключения на СМЕ и САТЕ / и без допълнителен анализ е приел за доказано от същите противоправно и виновно поведение на водача на неустановен лек автомобил - в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, а предвид неизвестността му - материалноправната легитимация на Гаранционен фонд да отговаря за обезщетяването на вредите, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Възприемайки доказана причинност между ПТП и вредите на ищеца, с оглед събраните доказателства за търпими от същия болки и страдания, съдът е определил обезщетение в размер на 15 000 лева. Във въззивната си жалба Гаранционен фонд оспорва установен от доказателствата механизъм на ПТП, като споделен от съда единствено на база обясненията на самия пострадал, доколкото всички останали са негодни да обосноват изводи за същия - обстоятелствата при които е настъпило увреждането, поведението на участниците в ПТП. Оспорва доказаност на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение на неизвестен водач на МПС и причинна връзка между същото и увреждането на ищеца, доколкото вината се предполага. Акцентира на липсата на очевидци на събитието. Намира заключението на САТЕ хипотетично и негодно като доказателствено средство, както и констативния протокол за ПТП, съставен по обяснения на пострадалия. Неправилно, според ответника, съдът не е кредитирал заключението на СМЕ в частта му, в която обосновава възможност за получаването на идентичен тип вреди и при самостоятелно падане - при препъване, подхлъзване и пр.. Дължимото от ищеца доказване следва да е пълно и главно, но такова не е проведено. В евентуалност се поддържа възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. За да потвърди извода на първоинстанционния съд, за доказано настъпване на застрахователно събитие - ПТП, причинено противоправно и виновно от неизвестен водач на МПС, в причинност с което са уврежданията на ищеца, въззивният съд, макар и недостатъчно прецизно и последователно, но изводимо от мотивите му, по същество се е аргументирал със съвкупността от косвени доказателства, потвърждаващи твърденията на ищеца: че ударът е причинен от малка синя кола / чието присъствие на паркинга потвърждава и св. М., както и че последващо само същата е напуснала паркинга; наличие на малък автомобил е видно и на сателитните снимки, използвани от САТЕ, с разположение предполагащо движение на заден ход, за излизане от паркинга /; че ударът е предизвикан при движение на ниска скорост / присъща на маневра на заден ход /, установимо от характера на причиненото на ищеца увреждане; че получената травма отговаря на механизма на причиняване, описан от пострадалия - удар отдясно, при което е паднал на лява страна / заключение на СМЕ, според което подобно падане предполага въздействие на някаква сила, бутане /. Съдът е приел / доколкото е безспорно от свидетелските показания, че от болницата ищецът си е тръгнал с увреждането, заради което са повикани близките му и отведен за изследване и лечение в друга болница /, че в тежест на ответника е било да въведе твърдения и представи доказателства, които да опровергават този, установим от доказателствата като напълно възможен, механизъм на ПТП. Въз основа заключението на САТЕ, според което, в конкретната обстановка водачът на неизвестното МПС / малка синя кола / е имал видимост към пострадалия, а дори да е нямал, е бил длъжен да подсигури безопасността на маневрата си, е обоснована и противоправността на поведението на водача на неизвестното МПС – в нарушение на чл. 20 и чл. 40 от ЗДвП. Същината на увреждането и търпимите болки и страдания не са обект на касационен довод, като обстойно са коментирани, въз основа на свидетелски показания и заключение на СМЕ. Доказателства в оборване на презумираната вина ответникът не е ангажирал. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ За правомощията на въззивната инстанция и задълженията й като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства, да обсъди и се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи, аргументи, възражения и оплаквания ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 2/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните ? - допълнителния селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза и с посоченото по-горе ТР, както и с ТР № 1/2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 1/1953г., както и поради противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр.д.№ 2378/2019г. на ІV г.о., гр.д.№ 1826/2016г. на ІІ г.о., гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о., т.д.№ 1608/2015г. на ІІ т.о., т.д.№ 34/2013г. на ІІ т.о. и т.д.№ 66/2025г. на І т.о. на ВКС; 3/ Може ли въззивният съд да основе решението си на предположения ? – в идентична хипотеза на чл. 280, ал.1 ГПК, касаторът сепозовава на приетото в ППВС № 1/ 1953 г. и решения по т.д.№ 587/2018г. на І т.о. и т.д.№ 66/2025г. на І т.о. на ВКС; 4/ Длъжен ли е съдът да спазва принципа на безпристрастност при възприемането на обективните факти по делото ? – с позоваване на решение по т.д.№ 496/2021г. на І т.о. на ВКС; 5/ Длъжен ли е въззивният съд, при преценка на свидетелските показания, да ги обсъди в тяхната цялост и взаимовръзка с останалите доказателства и допустимо ли е да кредитира показанията на свидетел само в една част, без да изложи мотиви защо не възприема останалата част от тях, особено когато съдържат неизгодни за ищеца факти ? – позоваването е на решения по нак. дело № 358/2023г., т.д.№ 2195/2022г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 4755/2008г. на ІІ г.о. ВКС; 6/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото ? – все в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, въззивният акт се сочи постановен в противоречие с решения по т.д.№ 2546/2019г. на ІІ т.о. и т.д.№ 66/2025г. на І т.о. на ВКС; 7/ За задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост ? – посочени са решения по т.д.№ 1034/2019г. на ІІ т.о., т.д.№ 684/2019г. на ІІ т.о. и т.д.№ 66/2025г. на І т.о. ВКС; 8/ Как въззивният съд следва да формира вътрешното си убеждение и до такъв порок води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество и установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща ли грешките при формиране на вътрешното убеждение при прилагане правилата от неюридически характер - на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретично знание ? – т. 12 от ТР № 1/2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС и решения по т.д. № 2546/2019г. на ІІ т.о. и т.д.№ 66/2025г. на І т.о. ВКС; 9/ Налице ли е пълно и главно доказване, когато не са представени доказателства, водещи до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство ? - допълнителният селективен критерий и по този въпрос се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с приетото в решение по гр.д.№ 4578/2015г. на ІV г.о. на ВКС. Поддържа се очевидна неправилност на въззивното решение, без самостоятелно обосноваване, като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Първи, втори и шести въпроси по същество са идентични и се отнасят до приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК вр. с чл. 269, пр. второ ГПК: задължението на съда да се произнесе по всички въззивни доводи и съобрази всички относими към тях доказателства, в тяхната цялост, съвкупност и взаимна обусловеност. Като задължение на съда при всяка въззивна инстанционна проверка, въпросът удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий с цитираната съдебна практика. Съдът е съобразил и коментирал всяко от събраните доказателства, а защитата на ответника - касатор по същество се състои в отричане наличието на доказателства, от които пълно и главно да се установи механизма на ПТП и причинност на увреждането на ищеца със същото. Касационната жалба не сочи друг, несъобразен от съда правен или фактически довод на страната, извън този за негодност и непълнота на събраните доказателства. Достигнатият различен, от споделяния от касатора, правен извод на съда, основан на кредитирана съвкупност от косвени доказателства, не съставлява нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК или чл. 236, ал. 2 ГПК вр. с чл. 269, пр. трето ГПК - обект на цитираната съдебна практика. Третият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване по идентични съображения: съдът не се е основал на предположения, а на съвкупност от косвени доказателства - за факти, които в своята взаимовръзка - времево, териториално и спрямо лицата, до които се отнасят - обосновават извод за за реализирането на съответния фактически състав, независимо от липсата на преки доказателства за осъществяването му. Правилността на този му извод подлежи на преценка в друга фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК, след преодоляване на селективната фаза по допускането му. Четвъртият въпрос не кореспондира с относим касационен довод: за наличие на основание за пристрастност на съдебния състав, респ. на основание за отвод или на свидетел и произнасяне в нарушение на чл.172 ГПК. Видно и от решението, обосноваващо допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторът няма предвид такъв порок на формираната от съдебния състав воля или такъв вид процесуално нарушение, а съществено процесуално нарушение от вида, предмет на първи, втори и шести въпроси, предвид което и за този важат съображенията изложени по-горе. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства, преценил е същите в съвкупност, а доколкото се касае за съвкупност от косвени доказателства, въз основа на която е формирал вътрешното си убеждение, годността й и правилността на същото е предмет на проверка по същество. Петият въпрос е предпоставен от касационния довод за неправилност на решаващите изводи на съда, поради основаването им, както и заключенията на САТЕ и СМЕ, на показания на свидетел, който не е очевидец на самото ПТП. Последното не е равнозначно на нарушение от вида, визиран във въпроса: частично кредитиране на показания и безмотивно игнориране на друга част. Съдът не е отказал да кредитира нечии свидетелски показания, в някоя тяхна част, нито е възприел показанията на св. М. като такива на очевидец. С това не се явява обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Седмият въпрос е относим към касационен довод за компрометирано експертно заключение, изводимо от съпоставянето му с други доказателства по делото. Такъв касационен довод не е въведен. Страната твърди, че доколкото заключението се основава на факти, твърдени от ищеца и без да са подкрепени с показания на свидетел - очевидец или друго доказателствено средство, то изводите му са неприложими. Дори да се счете за обоснован общия селективен критерий, доколкото съобразяването с чл. 202 ГПК е задължение за всеки решаващ съд, основаващ правните си изводи на експертни знания, не се явява обоснован допълнителния селективен критерий. Съгласно цитираната съдебна практика, решаващият съд не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи и го преценява не само с оглед неговата яснота и обоснованост, но и съобразно всички доказателства по делото, като оценката му във всички случаи следва да бъде мотивирана от съда. Не е посочено от страната конкретно доказателство, с което влизат в противоречие експертните изводи. Дали самите факти, заложени като обективна данна със самото възлагане на експертизата, въз основа която е работило вещото лице, са достатъчно доказани, в конкретния случай не рефлектира върху обосноваността на заключението, а на годността му да се ползва като доказателствено средство, без самото то да е непълно или невярно. Осмият въпрос не предполага еднозначен отговор по приложението на правна норма или правен принцип, извън конкретиката на спора, което е достатъчно да се изключи релевантността му на правен въпрос. Как съдът е следвало да изгради вътрешното си убеждение по конкретния спор и дали са налице грешки при формиране на вътрешното му убеждение в резултат на неспазване правилата на формалната логика, опита и научното знание, е въпрос, предполагащ преценка за правилност въз основа съдържанието на конкретните доказателства и годността им в съвкупност да обосноват извод за конретния механизъм на ПТП. Дори да се приеме за обоснован общия, не се обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: решенията по т.д.№ 2546/2019г. на ІІ т.о. и т.д.№ 66/2025г. на І т.о. ВКС не коментират порока „необоснованост“ по смисъла на т. 3 от ТР № 2/02.07.2004г. по гр.д.№ 2/2004г. на ОСГК на ВКС, а със същата точка е обявено за изгубило сила цитираното от касатора ТР № 1/17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС – т.12. Девети въпрос по същество се свежда до това възможно ли е пълно и главно доказване въз основа на единствено косвени доказателства. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд, основани на съвкупност от косвени доказателства, е обоснован общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Не е обоснован допълнителния селективен критерий с цитираното решение по гр.д. № 4578/2015г. на ІV г.о. на ВКС, в отговора на правния въпрос по което съставът е приел следното: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство… Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт … Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказване, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г. (отм.) и съответно – чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007г. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е възприето и в решение № 31/09.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС: Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от живота, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по гр. дело № 3530/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Въззивният съд е приел за възможно главно и пълно доказване въз основа на косвени доказателства, в унисон с възприетото в цитираното решение. Въпросът съдържа предпоставка, която не кореспондира с решаващия извод на съда, а отразява становището на касатора: че системата от косвени доказателствени факти не създава сигурност за осъществяване на релевантния фактически състав. Тази предпоставка компрометира релевантността на въпроса, а дали действително е налице, е предмет на проверка в същинската фаза на касационното производство, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. По идентични съображения - възможна адекватна преценка при произнасяне в друга фаза на касационното производство, досежно акцента в защитата на ответника - за необоснованост на фактическите констатации, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, опитните и научните правила - не се обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение, като принципно изводима единствено от мотивите, без анализ на съдържанието на събраните доказателства и на процесуалните действия на съда и страните и по начало предполагаща особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. За обосноваването й, като самостоятелно и приоритетно основание за допускане на касационното обжалване, ответникът не е навел и твърдения. С оглед изхода на делото, предвид защитения материален интерес от 12 782,30 евро и съдържанието на осъществената защита - депозиран отговор на касационната жалба на ответника, съобразявайки правната сложност на спора, доколкото в настоящото касационно производство не подлежи на проверка правилността на фактическите констатации и по начало касационната инстанция не е съд по фактите, но от друга страна спецификата на селективната фаза на касационното производство, с която следва да се съобрази защитата, настоящият състав намира, че на процесуалния представител на ищеца - адв. Росица Петкова, за уговорено представителство от който, при условията на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., е представено доказателство във въззивна инстанция - следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 700 евро. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение