Определение № 338 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. С. Д., чрез адвокат П. М., срещу въззивно решение № 1696/04.03.2020 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. №16126/2018 г. Излага доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Посолство на Алжирската народна и демократична република, чрез адвокат И. Т., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност изразява становище неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на Н. С. Д. против Посолство на Алжирската народна и демократична република за отмяна на заповед за уволнение, като незаконна, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 10 818,54 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и на законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2017 г. до окончателното издължаване на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между Н. Д. и Посолство на Алжирската народна и демократична република е съществувало трудово правоотношение в периода 16.08.2001 г. – 16.10.2017 г., като Д. е изпълнявал длъжността “шофьор“. Сред трудовите задължения на Д., освен обичайните за водач на лек автомобил, били задължение да се въздържа да извършва всякакви действия, дори и извън службата, несъвместими с достойнството, свързано със службата; да спазва, дори след прекратяване на договора, абсолютна дискретност по отношение на всякакви факти, информация или документи, до които е имал достъп във връзка с упражняването на своите функции; да не упражнява никаква платена дейност от каквото и да било естество, под заплахата от незабавно прекратяване на договора, без предизвестие и без обезщетения; да се въздържа от накърняване на интересите и ценностите на Алжир, на неговите институции и на неговите представителства; да се въздържа да изнася от местоработата си, под каквато и да е форма, каквито и да е работни документи, освен с надлежно даденото разрешение от прекия началник; да спазва разпоредбите на правилника за вътрешен ред, който представлява неразделна част от договора. На 14.09.2017 г. на Д. било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като основанието за прекратяване е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предизвестието е връчено при отказ на Д., оформен с подписа на трима свидетели. Със заповед от 16.10.2017 г. договорът бил прекратен на посоченото основание, като заповедта била връчена чрез нотариална покана. Съдът направил извод, че заповедта е мотивирана чрез писменото предизвестие, в което са изложени съображения за това, че работникът не притежава необходимите професионални качества, за да се справя с работата си, а именно: недискретност, неподходящо отношение по време на изпълнение на функциите, неглижиране, неизпълнение на задълженията и неадекватно поведение по време на изпълнение на същите. Съдът изяснил, че тези качества са действително необходими за изпълнение на възложената работа. Съдът приел за установено, че служителят, качеството си на шофьор, не знаел адреси, налагало се поради това за конкретни случаи да бъде ползвано такси, шофирането му било незадоволително, допускал елементарни технически грешки в начина, по който подхожал към пътя, като управлявал автомобила опасно бавно и невнимателно. Имало случаи на одрана броня и врата след шофиране на Д., освен това интригантствал, нямал колегиално отношение и говорел непрекъснато "за всички и за всеки", което създавало напрежение, като се държал предизвикателно и към посланиците. При така установеното, въззивният съд направил извод, че основанието, на което е прекратен трудовия договор е осъществено. Относно твърдението за нарушение на чл. 333 КТ, въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, приел за установено, че в посолството е била регистрирана синдикална секция на отрасловия „Национален синдикат на административните служители“ към КТ „Подкрепа“ и Н. Д. бил синдикален член. Към май 2017 г. обаче вече не е имало легитимна секция на синдиката в посолството. Освен това Д. никога не е бил председател или секретар на тази секция; бил председател на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ в Дипломатическия корпус – София. Дипломатическият корпус не е предприятие по смисъла на КТ, нито са представени доказателства, че секцията към него е териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. Нещо повече, съдът приел, че от доказателствата по делото се установява, че секциите били насочени към преместване в секцията на Синдиката на свещенослужителите, от което следва, че тя няма и конкретна отраслова обособеност, нито ръководни функции. Установено е още, че на Д. било възложено да подготви учредяването на синдикат на българските служители, наети в чуждестранни дипломатически мисии, но нито се твърди, нито се доказва, че такъв синдикат е бил създаден преди уволнението, още по-малко, че Д. е бил избран в негов ръководен орган. Съдът изяснил, че според твърденията в исковата молба Д. бил председател на секция на синдиката в посолството, както и член на инициативен комитет по създаване на самостоятелен синдикат. Първото твърдение е останало недоказано, а второто няма отношение към закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. Едва в писмените бележки пред районния съд ищецът въвел ново обстоятелство – че след като бил председател на синдикална секция в посолството, бил председател на синдикална секция в дипломатическия корпус. Подобно ново фактическо твърдение, съставляващо ново основание на иска, е недопустимо да се въвежда по този начин и срок, а и също е извън закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ – от закрила се ползват само председателят и секретарят на единствената организация на ниво предприятие, както е изяснено в ТР № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС. Относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 5 и т. 5а няма нито фактически твърдения, нито доказателства, обуславящи такава по отношение на ищеца Д.. В заключение намерил, че заповедта за уволнение не страда от пороците, посочени като основание на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отхвърлил същия, както и обусловените от него претенции. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси: допустимо и законно ли е съдебният състав да не се яви на съдебното заседание без мотиви и без предизвестие; допустимо и законно ли е да бъде сменен съдия-докладчикът по делото, в хода на делото, без мотиви и без предизвестие до страните; допустимо и законно ли е определение за отвод, в което не фигурират нито имената, нито подписите на нито един член от тричленния съдебен състав по дадено дело, да се счита за отвода на този съдебен състав; при това положение допустимо и законно ли е да бъде назначаван друг съдебен състав по делото; допустимо и законно ли е съдия-докладчик, който не е член на тричленния съдебен състав по дадено дело, да участва в закрито съдебно заседание по това дело, в това дело да не участва никой друг освен него, той да докладва сам на себе си и сам да определя на себе си, отвод по това дело; допустимо и законно ли е като мотиви за отвод на съдия по дадено дело, съдията, да не дава собствените си мотиви, а да се позове на мотивите на една от страните; допустима и законна ли е заповед за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества за ефективното справяне с възложената работа, в която не са записани нито мотиви, нито факти, свързани с тази липса на качества, нито пък се препраща към друг документ, известен на работника/служителя, в който да са описани факти и мотиви, свързани с тази липса; допустимо и законно ли е дипломатическият корпус да не се счита за предприятие по смисъла на Кодекса на труда и това да води до отказ да се признае правна закрила на синдикалната секция по чл. 333 КТ, при положение, че ДК е организация, има територия, и на тази територия се полага наемен труд, т.е., че се покриват изискванията на КТ; допустимо и законно ли е действаща синдикална организация да няма правна защита по чл. 333 от Кодекса на труда; допустимо и законно ли е в дело за неправомерно уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, при което работодателят не е дал нито едни конкретен факт, свързан с тази липса на качества, ищецът да поиска допускане до разпит на работодателя, подписал заповедта за уволнение; допустимо и законно ли е съдът по това дело да откаже да допусне разпита на този свидетел, без да се мотивира; допустимо и законно ли е съдът да отказва правна помощ за това, че е сбъркал една дума при попълването на своята декларация за материално и семейно положение, при условие, че съдът не е дал никакви указания за попълването на тази декларация; Единият от повдигнатите правни въпроси е за това длъжен ли е работодателят да мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, съответно – по какъв начин. Този въпрос е предмет на тълкуване в Тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК, по допълнения въпрос 3 „В заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ задължен ли е работодателят да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо?” До постановяване на тълкувателно решение, производството по настоящото дело следва да бъде спряно, както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът