Определение № 50040 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2472/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. П. П., чрез адвокат Г. Б. от АК-П., срещу решение № 260047/29.03.2021 г. по в.гр.д.№ 91/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава решение № 260316 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 1181/2018 г. на Окръжен съд Пловдив и се уважава иска на В. Д. П. и П. Д. П. /наследници на М. Т. П., поч.на 01.06.2019г./ против М. П. П. за разваляне на сключения между М. Т. П. и Д. П. П., от една страна и ответника М. П. П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 19 от 08.08.2014 г., по отношение на самостоятелен обект в [населено място], район Ю.. [улица], [жилищен адрес] етаж 6, ап.19/46, с площ 116,75 кв.м, ведно с избено помещение № 19, складово помещение от 2,55 кв.м и 1,682 % идеални части от общите части на сграда № 2 и от правото на стоеж върху дворното място, до размер на 2/3 идеални части /Първоинстанционното решение за наследствената 1/3 част на П. Д. П. се обезсилва от въззивния съд, поради отказ от иск, направен от него пред въззивната инстанция. В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно, а в изложението към нея се поддържа очевидна неправилност поради нарушение на правилата, установени с чл.165, ал.2 и чл.172 ГП, както и че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалнопраните въпроси, които се свеждат до обема на дължимите издръжка и грижи от задължено лице и възможността наследник да развали договор за гледане и издръжка, и по процесуалноправните въпроси за приложението на чл.165, ал.2 и чл.172 ГПК. Отделно се твърди, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса, допустимо ли е изявления в различни документи да се приемат за начало на писмено доказателство и основание за изслушване на свидетелски показания за разкриване симулативност на сделката. От В. Д. П. не е подаден писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. П. Д. П. не взема становище по касационната жалба. За да уважи предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че общите наследодатели на страните са прехвърлили на своя внук правото на собственост върху притежаван от тях самостоятелен обект в [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите, с нотариален акт № 19/2014 г. Исковата молба е подадена приживе от М. Т. П. /поч.на 01.06.2019г./ за развалянето на сключения договор до размера на 2/3 идеални части, но след отказ от иска на единия наследник /П. Д. П./, предмет на спор е останало изпълнението на договора за 1/3 идеална част от имота на другия наследник - В. Д. П.. Съдът е установил, че не се доказва точно изпълнение на алеаторния договор, тъй като задължението да се полагат грижи и издръжка не е изпълнявано в пълен обем, ежедневно и непрекъснато, с оглед на което е налице основание за разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, по отношение наследствената 1/3 част на ищеца В. Д. П.. При тези мотиви на въззивната инстанция не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на изправната страна да развали договора поради виновно неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, а решението съдържа преценката на съда за установените по делото факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните принципи на гражданския исков процес. От подробно изложените мотиви в обжалваното решение е видно, че въззивният съд е достигнал до извод за доказано виновното неизпълнение на задълженията по сключения договор за гледане и издръжка от ответника, поради липса на установено по несъмнен начин по делото точно изпълнение от приобретателя. Оплакванията в тази връзка, за преценката на съда по допустимостта на свидетелските показания и за евентуална заинтересованост на свидетелите, представляват доводи за неправилност поради нарушения на процесуалните правила, които обаче не могат да обосноват допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита и съдействие. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправние въпроси, за обема на дължимите издръжка и грижи от задълженото лице и възможността наследник да развали договор за гледане и издръжка, тъй като крайните извози от въззивния съд са изцяло в съответствие със съдебната практика на ВКС– напр.решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о., решение № 163/07.10.2019 г. по гр.д.№ 229/2019 г., III г.о. решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г., IV г.о. и решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/2009 г., ІV г.о., в които се приема, че точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство в онзи обем, срещу който всъщност кредиторът се е съгласил да престира своето право на собственост, т.е. задължението за предоставяне на издръжка и грижи е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение от страна на длъжника, по отношение на единия или двамата прехвърлители, поражда правото им да искат разваляне на алеаторния договор. В случая, въззивният съд е достигнал до крайния извод, че е налице виновно неизпълнение не само въз основа на свидетелските показания, но и въз основа на изложените в отговора на исковата молба твърдения за липса на задължение на ответника да издържа и полага грижи за своите баба и дядо. Липсата на доказателства в подкрепа на твърденията, че договорът за гледане и издръжка е изпълняван от приобретателя лично или чрез трето лице, според съда, дава основание да се приеме за неизпълнено поетото от ответника задължение към прехвърлителите, което обосновава разваляне на договора за наследствената 1/3 част на В. Д. П.. Изводите на съда са изцяло в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Процесуалноправният въпрос в изложението за разликата между пълен и непълен обратен документ и може ли конкретен документ /вносна бележка/ да се приеме за начало на писмено доказателство по чл.165, ал.2 ГПК не дават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в първата му част въпросът е поставен теоретично, а в останалата част преповтаря оплакванията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения поради неправилна преценка за правнорелевантните факти и свидетелските показания, въз основа на които съдът е достигнал до извод за основателност на иска по чл.87 ЗЗД. В този смисъл, въпросът не покрива изискванията на чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване тъй като отговорът му може да бъде даден след анализ на доказателствения материал по делото, при решаване на спора по същество, а не в производство по селектиране на касационните жалби. По отношение на другия поставен въпрос, следва ли съдът да изложи мотиви защо кредитира или отказва да кредитира изцяло или отчасти показанията на свидетелите при възможна тяхна заинтересованост, е налице задължителна практика на ВКС – напр. решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г., ІV г.о., в което се приема, че решаващият съд следва да обсъди показанията на свидетелите, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, т.е. дадените свидетелски показания следва да се преценяват от съда с оглед всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, по смисъла на чл.172 ГПК. В обжалваното решение съдът приема, че предявеният иск е основателен, тъй като от събраните доказателства не се доказва задълженията по договора да са изпълнявани постоянно и към двамата прехвърлители, съобразно нуждите им, както твърди ответника. Не може да се приеме, че е налице точно изпълнение от страна на длъжника, когато нито писмените, нито гласните доказателства установяват, че поетите с договора задължения са изпълнявани в онзи обем от грижи, за които прехвърлителите приживе са дали съгласие за сделката, а с отговора на исковата молба ответникът поддържа, че изобщо няма задължения към своите дядо и баба. В този смисъл е и обвързващата съдебна практика на ВКС, която приема, че при постановяване на решение по съществото на спора, съдът не може да се позовава на свидетелски показания, чрез които се изразяват предположения, а единствено на установените по делото факти, както приема и въззивният съд, поради което въпросът за приложението на чл.172 ГПК също не обосновава допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280, ал.1 ГПК се предпоставя от произнасянето на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, обаче, въпросът допустимо ли е изявления в различни документи да се приемат за начало на писмено доказателство и основание за изслушване на свидетелски показания за разкриване симулативност на сделката, всъщност е повторение на доводите срещу фактическите и правни изводи на въззивния съд, които не могат да бъдат проверявани в производството по чл.288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване по конкретно поставен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, съдебната практика по приложението на чл.165, ал.2 е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, поради което не може да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение