Определение № 50013 от 14.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1862/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД против решение № 10334/21.04.2021 г. по т.д. № 5522/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение № 149/12.09.2019 г. по т.д. № 93/2018г. по описа на ОС – Враца П. В. В. е осъден да заплати на касатора равностойността в швейцарски франкове на 42 492,08 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк България“АД към датата на изпълнението по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.04.2008г., представляващи част от дължима главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода 10.09.2013г.-27.08.2018г., ведно със законната лихва считано от 30.08.2018г. до окончателното изплащане и са отхвърлени исковете на банката за заплащане на сумите 997,36 швейцарски франка – такси за периода 25.04.2016г.-28.08.2018г.; 75,88 швейцарски франка – изтекли по давност застраховки за периода 11.04.2016г.-28.08.2018г. и 897,20 лв.- разноски по кредита за периода 29.03.2018г.-27.08.2018г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, същото предвид постановения диспозитив е напълно неясно и неизпълнимо. Твърди, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът П. В. В. в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

ВКС, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.04.2008 г. в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франка на 63 400 евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита /чл.1/. Посочил е, че на осн. чл. 2, ал. 1 от договора разрешеният кредит е бил усвоен по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, като след това е бил превалутиран служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се е превеждал по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. САС е констатирал, че кредитополучателят е оправомощил банката служебно да извършва тези действия - ал.3 на чл.2. Относно погасяването на кредита е разгледал клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора - погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по други свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката с тези средства след служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Посочил е, че съгласно чл.3, ал. 1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 15 пункта. Към момента на сключване на договора посоченият БЛП е бил в размер на 4, 50 %. Или дължимата лихва към момента на сключването на договора е била 5.65%. В чл. 22, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им – чл. 22, ал.2. Уговорени са били и дължими на банката такси- годишна такса за управление и административна такса за обработване на документи. САС е разгледал чл. 18, ал. 1 от договора, според който при непогасяване на която и да е вноска или при неизпълнение на което и да е задължение банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 18, ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща изцяло в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо волеизявление на страните. В този случай банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си. САС се е позовал на заключеннието на ССчЕ, депозирано пред ВрОС, за прекратяване от страна на кредитополучателя на плащанията на вноските, от 17.10.2013 г., което е дало право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, извършено с нотариална покана, връчена на длъжника на 28.06.2018г.

По отношение направеното от длъжника възражение за неравноправност, респ. - нищожност на клаузите, свързани с правалутирането на дълга и прехвърлянето на валутния риск върху кредитополучателя, както и за нищожност на допълнителните споразумения, САС е приел, че приложение намира ЗЗП. Поставил е в доказателствена тежест на банката оборването на презумпцията по чл.146, ал.4 ЗЗП, което в случая е счел за недоказано. Съдът е установил, че с оглед съдържанието на клаузите на чл. 1 и чл. 2 от процесния договор реален паричен поток от кредитора към кредитополучателя в швейцарски франкове не е бил налице. Действителното усвояване на кредита е било в резервната валута на страната - евро. Съобразил е създадената практика на ВКС и СЕС, че при тези случаи договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/. Приел е за основателно възражението на длъжника за неравноправност на клаузите, прехвърлящи изцяло върху кредитополучателя валутния риск – чл. 20-22 от договора. Обсъдил е, че в случая, по делото е останало доказано, че банката е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчно информация, която би му позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията си по кредита, т.е. - да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът. Поради което съдът е заключил, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, като в последствие в хода на изпълнение на договора процесните договорни клаузи са довели до значителна неравнопоставеност между страните и то в ущърб на потребителя по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП. Съобразно заключенията на ССчЕ съдът е заключил, че се установява промяна /повишаване/ на валутния курс на чуждестранната валута, в сравнение с този, при който е предоставен кредитът. Предвид изложеното, клаузата на чл. 22, ал. 1 е била счетена за неравноправна, тъй като е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. По отношение на релевираните възражения за нищожност на допълнителните споразумения към основния договор, САС е приел, че като резултат от тези уговорки се е стигнало до увеличаване на паричното задължение - много по-висока база за начисляване на лихвите, чийто размер е бил и едностранно увеличаван от кредитора, като от първоначално договорен такъв от 5.65% е нараснал на 6.95% /съгласно последното допълнително споразумение от 29.11.2012г./. Приел е, че допълнителните споразумения съдържат неравноправни клаузи, водещи до увреждане на потребителите, предвид неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като правата на банката нарастват неправомерно за сметка на нарастване на задълженията на потребителя, което не съответства на изискването за добросъвестност /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/. Изложил е съображения, че тези споразумения са били предварително изготвяни от кредитора и ответникът не е могъл да влияе пряко на съдържанието им, нито е могъл да преценява икономическите им последици- евентуалните изгоди или вреди за себе си. Предвид извода за нищожност на клаузите, прехвърлящи риска от промяната във валутния курс на швейцарския франк, САС е счел за приложими клаузите на първоначалния договор за кредит между страните, а не на допълнителните споразумения към него, респ. лихвения процент от 5.65%. /чл.3, ал.1 – от договора/. За неоснователно е било намерено възражението на ответника, че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3, чл. 3, ал.1 от договора са неравноправни. САС е посочил, че те съдържат уговорки на страните по повод основния предмет на договора, формулирани по ясен и разбираем начин съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП и нямат неравноправен характер. Не е било уважено възражението на длъжника за погасяване по давност на претенциите, които обхващат само главницата – по вноски с настъпил падеж и с оглед обявената предсрочна изискуемост.

Въз основа на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза пред въззивната инстанция, на която е било възложено да изчисли размера на главницата, но без да взема предвид допълнителните споразумения, както и да определи размера на дълга, като приложи курса на швейцарския франк/евро/лев, който е бил към датата на усвояване на кредита, САС е установил, че размерът на неплатената остатъчна редовна главница към 24.11.2020 г. е бил 87 168,69 швейцарски франка по курса на банката към деня на усвояване на кредита; размерът на главницата по падежирали месечни вноски възлиза на 13 666,01 швейцарски франка; или главницата е в общ размер от 100 834,70 швейцарски франка, които решаващият състав е определил, че са равни на 61 108,05 евро. Искът е бил предявен като частичен в размер на 70 116,39 швейцарски франка, равностойни на 42 492,08 евро. Предвид установения неравноправен характер на част от договорните клаузи, САС е намерил, че установяването на дълга стойностно следва да съответства на договореностите на страните при отпускането на кредита – не следва да се посочва цифровото му изражение в швейцарска валута, а да е определяем посредством размера на дълга в евро, така както страните са описали предмета на кредита в чл.1, ал.1 от договора, което е и начинът за преодоляване на последиците от неравноправните клаузи. За погасяването на дълга е счел за релевантен курсът на швейцарската валута към момента на изпълнението. Обосновал се е с плаващия курс на швейцарския франк, поради което не следва да извършва преизчисляването към минал момент. В заключение е счел, че ответникът следва да бъде осъден да заплати равностойността в швейцарски франкове на 42 492,08 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк България“АД към дата на изпълнението.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на Съда на Европейския съюз /СЕС/, както и въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. На ясен и разбираем език ли е клаузата на чл.23 от процесния договор? - при наведено допълнително основание за допускане на касационно обжалване - противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 67/12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на ВКС, I т.о.

2. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е приложил решенията на СЕС по дело С-119/17, т. 29 и дело С-186/16, т. 3 от диспозитива /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ по въпроса: Какво означава една валута да е стабилна?

3. По отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът поставя група въпроси, отнасящи се до възъзможността банката като професионалист да прогнозира за 35 години напред курса на чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът, критериите за установяване на тази прогноза, необходимите разяснения, разпределение на доказателствената тежест от съда по установяване на горните факти.

Касаторът се позовава и на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Оплакванията в касационната жалба, че диспозитивът за заплащане на „равностойността в швейцарски франкове на 42 492,08 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк България“АД към датата на изпълнението по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.04.2008 г., представляващи част от дължима главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода 10.09.2013 г.-27.08.2018 г.“ е в противоречие с написаното в мотивите във въззивното решение и е напълно неясно и неизпълнимо, следва да се отнесе към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК

Видно от исковата молба е бил предявен иск за присъждане на сумата от 70 116,63 швейцарски франка – част от общо дължимата главница по процесния договор. С въззивното решение като краен резултат П. В. В. е осъден да заплати на банката-касатор равностойността в швейцарски франкове на 42 492,08 евро по курс купува за швейцарския франк към еврото на „Юробанк България“АД към датата на изпълнението по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 15.04.2008 г., представляващи част от дължима главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода 10.09.2013 г.-27.08.2018 г., ведно със законната лихва считано от 30.08.2018 г. до окончателното изплащане.

За проверка на допустимостта на въззивното решение в горепосочената част, същото следва да се допусне до касационно обжалване.

В останалата обжалвана част относно отхвърляне на исковете на банката за заплащане на сумите 997,36 швейцарски франка – такси за периода 25.04.2016г.-28.08.2018г.; 75,88 швейцарски франка – изтекли по давност застраховки за периода 11.04.2016г.-28.08.2018г. и 897,20 лв.- разноски по кредита за периода 29.03.2018г.-27.08.2018г. произнасянето на САС съответства на петитума по исковата молба. Тъй като по отношение на тази част на обжалваното решение не са поставени правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновано и не се установява основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване.

Касаторът дължи, на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 2 417,63 лв. по сметка на ВКС и по депозитната сметка на ВКС възнаграждение в размер на 500 лв. за особения представител на ответника.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение