Определение № 1102 от 21.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2627/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца Д. К. срещу решение № 49/03.06.2022г. по възз.т.д.№ 69/22г. на Апелативен съд - Бургас.С него е потвърдено решение № 373/10.12.2021г. по т.д.№ 302/2019г. на ОС - Бургас, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. иск, с правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения от ответниците С. К. и „Център Стройинвест“ ООД договор за покупко-продажба от 25.05.2015г., обективиран в нотариален акт № 327, том II, рег. № 3172, дело № 278, с предмет два поземлени имота в землището на [населено място], с идентификатори № 67800.8.109. и № 67800.8.225 по КК и КР на [населено място]. В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл.281, т.1 - т.3 ГПК – нищожност, недопустимост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост.Нищожността и недопустимостта на обжалваното въззивно решение са обосновани от касатора с доводи, че апелативният съд не е съобразил ТР № 2/19.07.2019г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, като не се е произнесъл по съществото на спора по иска по чл.135 ЗЗД. Според касатора обжалваното решение е нищожно и недопустимо, тъй като в него не е съобразено, че с изплащането на присъдената му сума за дружествен дял по гр.д.№ 7123/2018г.на РС - Бургас вземането му по отношение на ответното дружество за дружествен дял не е удовлетворено изцяло и качеството му на кредитор на дружеството не е отпаднало, тъй като имотите, предмет на атакуваната сделка, не са включени в счетоводния баланс на дружеството за месец май 2015г., респективно, че за пълното удовлетворяване на вземането му е необходимо преди това да бъде прогласена относителната недействителност на атакуваната сделка.Неправилно според касатора апелативният съд не е отчел, че производството по иска по чл.125, ал.3 ТЗ по гр.д.№ 7123/2018г. е било спряно с определение от 12.06.2019г. до влизане в сила на окончателен акт в производството по иска по чл.135 ЗЗД при споделяне на доводите на касатора. Релевирани са доводи за допуснати процесуални нарушения и за материална незаконосъобразност и необоснованост на изводите за определяне и за загубване на качеството на кредитор на ищеца. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска, евентуално за връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за произнасяне по съществото на спора. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е въведено основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: 1.При наличие на връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, при погасяване на иска за вземането на кредитора същият губи ли качеството си на кредитор в производството за относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, при положение, че кредиторът не би се удовлетворил изцяло, тъй като от патримониума на дружеството са продадени и не се включват в счетоводния баланс имоти, неправомерно продадени от дружеството длъжник на трето лице на цена, значително по-ниска от придобивната им цена?. 2.Длъжен ли е съдът да разгледа и реши спора по същество при предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, щом има плащане по предявен от кредитора иск за вземането, при който кредиторът не се е удовлетворил изцяло, тъй като от патримониума на дружеството са продадени и не се включват в счетоводния баланс имоти, неправомерно продадени от дружеството на трето лице на цена, значително по-ниска от придобивната им цена? 3.При спиране на делото, поради преюдициалност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, лицето, предявило отменителния иск по чл.135 ЗЗД, запазва ли качеството си на кредитор, при положение, че това е установено безспорно по делото на кредитора за вземането му? 4.Какви са критериите за определяне и изгубване на качеството на кредитор при своевременно подаване на иск по чл.135 ЗЗД и иск по чл.125, ал.2 ТЗ, когато има плащане по иска на кредитора за вземането му, в който не са включени имотите, предмет на отменителния иск по чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, при положение, че кредиторът не е удовлетворен изцяло, тъй като от патримониума на дружеството са продадени и не се включват в счетоводния баланс имоти, неправомерно продадени от дружеството на трето лице на цена, значително по-ниска от придобивната им цена? 5.Съдът, при преценка на фактите по делото, във връзка с чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, трябва ли да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за преценката дали кредиторът се е удовлетворил изцяло за вземането си, тъй като от патримониума на дружеството са продадени и не се включват в счетоводния баланс имоти, неправомерно продадени от дружеството на трето лице на цена, значително по-ниска от придобивната им цена? В подадения чрез адв.Д. Р. писмен отговор ответникът по касационната жалба „Център Стройинвест“ ООД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски. Не е постъпил писмен отговор на касационната жалба от ответницата С. К.. Съставът на ТК, I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, с правно основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционният съд, че липсва един от елементите от фактическия състав на чл.135 ЗЗД – качеството на ищеца на кредитор.Приел е, че ищецът е загубил качеството си на качеството си на кредитор на ответното дружество, предвид пълното удовлетворяване на вземането му за дружествен дял, възникнало преди сключване на атакуваната сделка.Въззивният състав е взел предвид, на осн. чл.235, ал.3 ГПК, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 7123/2018г. на РС - Бургас, предявеният от ищеца против ответното дружество частичен иск за паричната равностойност на дружествения му дял в размер на сумата 10 000лв., представляваща част от сума в общ размер 333 700лв., е частично уважен, съгласно счетоводен баланс към края на месец май 2015г., за размера от 3666лв., а за разликата над 3666лв. до предявения размер от 10 000лв. искът е отхвърлен, както и, че преди обявяване на делото за решаване пред първата инстанция присъдената сума в размер на 3666лв. е заплатена на ищеца по банков път.Като се е позовал на мотивите към т.2 на ТР № 3/2016г. по тълк.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение е формирана сила на пресъдено нещо за несъществуване на вземането на ищеца по отношение на дружеството за размера над 3666лв. и ищецът вече не може да предяви иск за горницата над вече получената сума за дружествения му дял в размер на 3666лв.По тези съображения във въззивното решение е прието, че хипотетичното обявяване на атакуваната сделка за недействителна не би се отразило върху правната сфера на ищеца. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна винаги да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният въззивен съдебен акт да е недопустим или нищожен, като преценката за допустимост и валидност се извършва с произнасяне по същество на подадената касационна жалба. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за валидността и за допустимостта на въззивния акт /в обжалваната част/ и във фазата по селекция на касационните жалби. Констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. В случая доводите в касационната жалба за нищожност и недопустимост на въззивното решение са неоснователни. Настоящият състав не констатира да е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Съдебната практика приема, че нищожен е съдебен акт, който не е постановен от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, който не е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, който не е изготвен в писмена форма или не е подписан, в който волята на съда е изразена по начин, който поради абсолютната й неразбираемост не позволява да се изведе, дори и чрез тълкуване, нейното съдържание.В случая атакуваното решение не притежава някоя от посочените характеристики. То е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната компетентност на съда, в изискуемата форма и волята на съда е ясно и разбираемо изразена. Както е изяснено в мотивите към т.1 от ТР № 1/2017г. по тълк.д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, недопустимостта е порок, при който съдебното решение е валидно, но е постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество; Касае се за порок в процесуалноправната основа на исковото производство - за липса на положителна, или за наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск. В случая атакуваното решение не е недопустимо, тъй като е постановено при наличие на всички положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му при наличие на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото. Както е изяснено в мотивите към т.1 от ТР № 1/2017г. по тълк.д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото е абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск - съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането; Спазването на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск при разглеждането на делото във всяка инстанция, обезпечава законосъобразното развитие на процеса и допустимостта на съдебното решение; Ако нарушението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е допуснато от първата инстанция, въззивната инстанция съобразно правомощията си на съд по съществото на спора и в изпълнение на служебното си задължение да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса (чл.269, ал.1 ГПК), ще е длъжна със своите процесуални действия да отстрани порока, като сама спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор и след това да разреши висящия пред нея обусловен спор между страните. Съгласно т.2 от ТР № 2/2017г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК.В мотивите към т.2 от ТР № 2/2017г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че посочената връзка на преюдициалност между двете производства, попадаща в приложното поле на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е основание за спиране на производството по Павловия иск. В мотивите към т.2 от ТР № 2/2017г. по тълк.д.№ 2/2017г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че това разрешение е неотносимо към хипотеза, в която се касае за кредитор на непарично вземане, включително и за титуляр на потестативното право за сключване на окончателен договор, като в тази хипотеза връзката на обусловеност е обратна - в този случай производството по чл.135 ЗЗД се явява преюдициално спрямо производството по чл.19 ал.3 ЗЗД, респективно последното е това, което подлежи на спиране, като посоченият пример не изчерпва възможните хипотези, когато успешното провеждане на отменителния иск е условие за реализиране на правата на съответния кредитор на непарично вземане, при които производството по иска по чл.135 ЗЗД не се явява обусловено, а обуславящо за изхода на другия спор. В случая, липсва нарушение на процесуалните норми, уреждащи абсолютните процесуални предпоставки на правото на иск, конкретно процесуалната норма на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.Въззивният съд не е разполагал с алтернатива, освен да зачете влязлото в сила в хода на първоинстанционното производство решение по гр.д.№ 7123/2018г. на РС -Бургас, с което е частично уважен предявеният частичен иск за паричното вземане на ищеца по отношение на ответното дружество за равностойността на дружествения му дял. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по всички формулирани от касатора въпроси произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване в смисъла, изяснен в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите не са правни, а са фактически, тъй като изискват проверка на изводите на въззивния съд за отпадане на качеството на ищеца на кредитор на ответното дружество. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. Отделно от това, по поставените въпроси не е налице приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно, разпоредбата на т.3 на чл. 280, ал. 1, ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В разглеждания случай касаторът не е въвел доводи, попадащи в някоя от дефинираните в т.4 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ВКС хипотези на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия.Ето защо формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване. С оглед на този изход, на касатора не се дължат разноски.Разноски не се присъждат и на ответното дружество, тъй като не е доказало извършването на разноски в касационното производство. Така мотивиран, съставът на ТК, I т.о.: