Определение № 271 от 24.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3766/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. А. Джиланов - от [населено място] срещу Решение № 779 от 19.04.2013 г. по т.д. № 3303/ 2012 г. на Софийски апелативен съд и по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу постановеното на основание чл. 248 ГПК Определение № 1524 от 02.07.2013 г. по същото дело. В касационната жалба Г. А. Джиланов - от [населено място] излага оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване сочи решените по делото правни въпроси и поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, за което сочи съдебна практика. Поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, съображения в подкрепа на което не излага. В частната касационна жалба [фирма] - [населено място] излага оплаквания за немотивираност и неправилност на определението и в Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи решените по делото въпроси: 1.следва ли съдът да мотивира определението по чл. 248 ал. 3 ГПК, за да се уважи възражение за прекомерност, 2.следва ли страната, която прави възражение за прекомерност, да го мотивира и докаже, 3.при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност съдът обвързан ли е от §2 от ДР на НММРАВ, според която възнаграждението не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата. По тези въпроси поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК и сочи съдебна практика. [фирма] - [населено място] оспорва касационната жалба на ищеца, като недопустима, тъй като цената на всеки от четирите обективно съединени искове е 500 лв., оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна. Г. А. Джиланов - от [населено място] оспорва основателността на искането на ответника за допускане на касационно обжалване на определението по чл. 248 ГПК, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира следното: По касационната жалба на Г. А. Джиланов - от [населено място]: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 94 ал.1, вр. чл. 18 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗАСП за сумите: 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неправомерно използване за посочения период върху хартиен носител на текста на песента „Портрет”, чрез издаване на сборник ”Песни и музикални игри за детска градина”, 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от посоченото неправомерно използване на песента за същия период, 500 лв. - обезщетение за имуществени вреди от неправомерно използване върху хартиен носител на музиката на песента за посочения период, осъществено чрез издаване на посочения сборник и 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от посоченото неправомерно използване за същия период. Така постановеното въззивно решение, постановено по търговско дело, не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 ГПК - всеки от предявените обективно съединени искове по търговско дело е с цена до 10 000 лв., поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане. По частната касационна жалба на [фирма] - [населено място]: Въззивният съд е отказал да измени решението в частта за разноските, с което при условията на чл. 78 ал. 5 ГПК в полза на ответника по делото са присъдени разноски - адвокатско възнаграждение 600 лв., като е уважено възражението на ищеца за прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Изложил е, че искането по чл. 248 ГПК е неоснователно, тъй като при определяне размера на възнаграждението са съобразени както фактическата и правна сложност на делото, така и чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед изложеното не са релевантни за делото първите два от изложените въпроси - ищецът е направил възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 ГПК, което е обосновал с изложени доводи и въззивният съд е мотивирал определението по чл. 248 ГПК. Въпросът съдът при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност обвързан ли е от ограничението по §2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в Наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредбата минимален размер, въззивният съд е решил в съответствие с т. 3 от ТР ОСГТК на ВКС № 6/2012 г. Според посоченото тълкувателно решение при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С оглед приетото в т.24 на посоченото Тълкувателно решение, че определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274 ал.2 ГПК, обжалваното определение следва да се потвърди,тъй като е правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение