Определение № 139 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1135/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. Т. Б. – Германия, чрез процесуалния му пълномощник адвокат К. Р.-САК, срещу решение № 2192 от 27.11.2013 г. по т. д. № 3138/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд решение № 686 от 06.04.2012г. по т. д. № 1031/2010 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Ф. Т. Б. срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за сумата 5 000 лв., като част от сумата 50 000 лв., представляваща стойността на дружествения дял на ищеца в ответното търговско дружество, както и съединеният с него акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 220 лв. – законна лихва за забава върху първата сума за периода от 01.11.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускане на касационното му обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 01.04.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като цената на всеки от обективно съединените искове е под установения в закона минимален размер, поради което касационният контрол е недопустим. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение