Определение № 2196 от 19.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 288/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Бумекс“ ЕООД срещу решение № 547 от 06.11.2025г. по в.т.д. № 374/2025г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение № 14 от 03.01.2025г. по т.д. № 1280/2024г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на „Икис Лайт“ ООД 118 951 лева, със законната лихва за забава от 20.06.2024г. до окончателното плащане. Присъдената сума е обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатена наемна цена в периода от 01.01.2020г. до 01.06.2024г.), причинени в резултат на неизпълнение на задължения, произтичащи от сключен между страните договор от 06.10.2017г. Задълженията на „Бумекс“ ЕООД са били в срок до 01.01.2019г. да се изградят, предадат и продадат недвижими имоти (ателие № 4 и две паркоместа ППМ 23 и ППМ24) в жилищна сграда в имот с идентификатор 68134.1932.2155 по кадастралната карта и кадастралните регистри в [населено място], на административен адрес [населено място], [улица]. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е неправилно. Въззивният съд не е изложил свои собствени мотиви. Не е било коментирано като процесуално нарушение неосигуреното участието по делото на „Билтрейд груп“ ООД, също страна по договора от 06.10.2017г. Въззивният съд не е съобразил, че договорът е развален (с покана, изпратена от касатора на 09.09.2019г.), че е налице забава и поради неизправно поведение на купувача „Икис Лайт“ ООД (не са предприети действия за покупка на имота поради липса на парични средства), както и че на дружеството е било предадено държането на имота в началото на 2019г. Не може да бъде ангажирана отговорността на изправната страна по договора, ако забавата се дължи на неизправно поведение на другата страна. Въззивният съд не е съобразил изложените от касатора аргументи по отношение нищожността на каузата за неустойка. Неустойката е надвишавала своята обезпечителна и обезщетителна функция. На правото на купувача – възложител в договора за неустойка от 10% съответства задължението му да заплати 10% от продажната цена на имота по договора. Смесени са били сроковете по чл. 5 и чл. 6 от договора. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1от ГПК касаторът се позовава на решение № 16 от 28.02.2013г. по т.д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 206 от 31.07.2015г. по гр.д. № 6832/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 24/10 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 75 от 01.07.2014г. по т.д. № 3723/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 193 от 27.06.2012г. по гр.д. № 1259/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 73 от 27.07.2010г. по т.д. № 897/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 153 от 28.12.2012г. по т.д. № 1022/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., както и на т. 3 от ТР № 1/2013 по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Прекомерна ли е неустойката по договор по чл. 19 от ЗЗД, сключен между търговци, когато размерът на неустойката, уговорен като процент, покрива изцяло направеното авансово плащане по договора, а заплащането на остатъка от продажната цена се извършва 45 дни след сключване на окончателния договор? 2.) Следва ли при произнасянето си по въпроса за нищожност на неустойката поради прекомерност и противоречие с добрите нрави при наведено твърдение, че същата излиза изивън обезпечителната и обезщетителната функция, съдът да разгледа въпроса за действително претърпените вреди? 3.) При спор относно точния смисъл на договорните клаузи съдът длъжен ли е да извърши тълкуване на договора при спазване на предвидените в чл. 20 от ЗЗД критерии – при тълкуването да се търси действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността? При всяко тълкуване съдът длъжен ли е да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и може ли да подменя нейното съдържание? 4.) С оглед нормите на чл. 12 от ГПК и чл. 235 от ГПК съдът длъжен ли е при спор относно фактите в мотивите към решението да обоснове изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост? Съдебното решение следва ли да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема да недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това? 5.) Нарушава ли съдът принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност, ако основе решението си на факти, които не са установени, нито са твърдени от страните в процеса? 6.) Длъжен ли е съдът да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка? От насрещната страна „Икис Лайт“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Подробно се обсъждат заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Дружеството споделя изцяло фактическите и правни изводи на въззивния съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да потвърди решението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 06.10.2017г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно клаузата на чл. 1 от договора „Бумекс“ ООД се е съгласило да построи качествено и в срок и да продаде, а „Икис Лайт“ ООД – да купи и изплати извършеното строителство и право на собственост на ателие № 4 със застроена площ от 125. 06 кв.м., със съответните идеални части от сградата, и две паркоместа (ППМ 23 и ППМ24), съответно идеалните части от общия подземен гараж с площи на разпределено ползване от 16. 17 кв.м и 2. 87 кв.м., всички в жилищна сграда – апартаменти, офиси, ателиета и подземни гаражи, [населено място], местност „Манастирски ливади - запад“, вход „А“ в дворно място, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.1932.2155, на административен адрес [населено място], [улица]. Уговорената продажна цена за имотите е била в размер на 179 520. 50 евро с ДДС, 10% от която е била платима в 3 дневен срок от подписване на договора, а останалата част – след получаване на разрешение за ползване на сградата (чл. 2 и чл. 3 от договора). Съгласно клаузата на чл. 6 продавачът – изпълнител се е задължавал да построи, довърши и предаде на купувача – възложител имотите, предмет на договора, в срок до 01.01.2019г. Съгласно чл. 5 страните са се задължавали да сключат окончателен договор в нотариална форма за прехвърляне на собствеността в срок до 45 дни след покана от страна на продавача и след въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване. Според чл. 7 продавачът се е задължавал да продаде имотите в срока, посочен в чл. 6, чист от тежести и възбрани, искови молби и каквито и да било права на трети лица. Според чл. 18 от договора при неспазване на срока за изпълнението по чл. 6 с повече от тридесет дни продавачът изпълнител е дължал неустойка в размер на 0.2% на ден, но не повече от 10% от стойността на договора. Предварителният договор е бил представен по делото. Също съгласно възприетото от въззивния съд разрешение за ползване на сградата е било издадено на 10.07.2019г. ( №СТ-05-852/10.07.2019г.), от която дата обектът е бил годен за ползване. Окончателен договор между страните не е бил сключван, а по иск от 16.09.2019г. на „Икис Лайт“ ООД по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителният договор е бил обявен за окончателен с решение № 260403 от 20.11.2020г. по т.д. № 1861/2019г. на Софийски градски съд. Решението е влязло в сила на 26.06.2024г. За времето от 01.01.2020г. до 01.06.2024г. „Икис Лайт“ ООД е платило наеми за ползването на офис и паркоместа в общо размер от 119 603. 66 лева. В този смисъл от състава на Апелативен съд - София е било съобразено заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебна счетоводна експертиза. Вещото лице по експертизата е работило въз основа на счетоводните записвания по търговските книги на „Икис Лайт“ ООД за периода по счетоводни сметки за разходи за външни услуги – наеми, разчети с контрагенти за доставка на наемни услуги, разплащателни сметки за погасяване на задължения. Отделно от това по делото са били представени и сключените от ищеца договори за наем. При тези обстоятелства и доказателства съставът на Апелативен съд - София е заключил, че предявените от „Икис Лайт“ ООД искове са основателни. Правната квалификация на исковете е по чл.92, ал.1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, независимо от посочената от първоинстанционния съд разпоредба на чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. По-конкретно, съгласно посоченото от въззивния съд, се е установявало наличието на валидно облигационно правоотношение по сключен между страните договор, съгласно който „Бумекс“ ЕООД е поело задължение да построи и предаде в завършен вид недвижими имоти (ателие и паркоместа) в жилищна сграда в [населено място], [улица]. Съгласно клаузите на чл. 5 и на чл. 6 от договора, касаещи сроковете за изпълнение, дружеството (продавач – изпълнител) се е задължало да построи, довърши и предаде на купувача- възложител недвижимите имоти, предмет на договора, в срок до 01.01.2019г., а сключването на окончателен договор в нотариална форма и прехвърляне на собствеността е следвало да се извърши след покана от страна на продавача-изпълнител и след въвеждане на сградата в експлоатация с разрешение за ползване. „Бумекс“ ЕООД е било в неизпълнение на задълженията си и е следвало да отговаря за възникналите вреди. За периода от 01.01.2020г. до 01.06.2024 г. ищецът е заплатил наемна цена за ползвани помещения в размер на 118 951 лева, което е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задълженията на продавача по договор да предаде на ищеца построените недвижими имоти, както и на задължението да прехвърли правото на собственост върху тях чрез сключване на договор за продажба. Пряката причинна връзка, според въззивния съд, е била налице, тъй като имотите, предмет на договорите за наем, са представлявали имоти за осъществяване на търговската дейност на купувача по предварителния договор, заместващи тези, които е щял да получи по предварителния договор. Настъпването на вредите е било предвидима последица от неточното изпълнение на задълженията на продавача по договор, поради което вредите са подлежали на обезщетяване. В чл.18 от сключения между страните договор е била уговорена неустойка за забавено изпълнение - 0,2 % на ден, но не повече от 10% от стойността на договора (17 952 евро). Неустойката е обезпечавала вредите за настъпила забава при изпълнението на договора с повече от 30 дни, а претендираните по делото вреди са били за период след този, който е покривала неустойката - от 01.01.2020г. до 01.06.2024г. Или търсеното обезщетение, според въззивния съд, е било за вреди над размера на неустойката (чл. 92, ал.1, пр. 2 от ЗЗД). С оглед мотивите на въззивния съд в решението му първият и вторият от въпросите (материалноправни) дали е недействителна неустойка, която излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция, не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ. Това е, защото въпросите не съответстват на мотивите на въззивния съд в решението му, поради което не са обуславящи за изхода на делото. Въззивният съд, с оглед приетата квалификация на водените искове, е обсъждал факти и обстоятелства, относими към хипотезата на чл. 92, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД - дължимо обезщетение за по-големи вреди от неизпълнението спрямо тези, за които е уговорено заплащането на неустойка. Така действителността на неустоечната клауза на чл. 18 от сключения между страните договор не е била обсъждана от въззивния съд, нито такова обсъждане е било дължимо. Не удовлетворя изискването на чл. 280, ал. 1 от ГПК петият въпрос на касатора – за законосъобразността на решение, основано на факти, които не са установени, нито са твърдени от страните в процеса. Въпросът (процесуалноправен) не е основан на конкретно касационно оплакване в касационната жалба. От касатора не са посочени такива нетвърдени и неустановени факти, на които въззивният съд е основал решението си. По аргумент от чл. 290, ал. 2 от ГПК, поставеният въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК трябва да може да се свърже с конкретен касационен довод (оплакване) на страната, тъй като при разглеждане на касационната жалба касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жабата основания. Третият въпрос (материалноправен) е относно тълкуването на сключения между страните договор, съответно дали при това тълкуване следва да бъдат съобразени критериите по чл. 20 от ЗЗД. Дори да се приеме, че въпросът отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК, то липсва осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т.1 от ГПК. По отношение на разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД има установена трайна и непротиворечива съдебна практика, посочена и от касатора (т.д. № 218/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.), съгласно която на тълкуване по този ред подлежи неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните, като съдът при тази своя дейност, която е обективна, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подмени нейното съдържание. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 от ЗЗД – отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, без да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите. В случая въззивният съд е намерил за релевантни клаузите на чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 18 от сключения между страните договор и ги е тълкувал в съответствие с критериите на чл. 20 от ЗЗД. Четвъртият и шестият от въпросите (процесуалноправни) са относно задълженията на въззивния съд да отговори на доводите и възраженията на страните и да обсъди събраните доказателства относно правнорелевантните факти, като мотивира решението си. В контекста на задълженията на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и ал. 4 и чл. 236, ал. 2 от ГПК и направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от състава на Апелативен съд - София процесуални нарушения, въпросите са от значение за изхода на спора, но не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения (гр.д. № 6832/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, ГК, І г.о.), както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно от съда са били изложени съображения дали договорът между страните е бил развален, като това е било отречено. Отречено е било и неизправно поведение на купувача по договора, както и надлежното изпълнение на задължението на продавача имотите да бъдат предадени до началото на 2019г. Правилността на тези изводи на въззивния съд не може да бъде обсъждана във фазата по допускане на касационно обжалване. Същевременно дори дружеството „Билтрейд груп“ ООД да е било страна по договора от 06.10.2017г., в каквато връзка също са поставените въпроси, то не е било страна в производството по настоящото дело. Така не се касае за негово „неосигурено участие“ в производството, което въззивният съд е бил длъжен да съобрази. Наличието на практика на ВКС по поставените въпроси, за която не се установява да е неправилна или да се нуждае от тълкуване, изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - София не следва да бъде допуснато. От името на „Икис Лайт“ ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат за изготвяне на отговор на касационната жалба. Установява се платено по банков път адвокатско възнаграждение от 7 440 евро с ДДС по договор за защита и съдействие от 05.02.2026г., сключен с Адвокатско дружество „Мишев и Дончева“, за което е издадена данъчна фактура от 05.02.2026г. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът