Определение № 1334 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4490/2022 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба от Н. А. Н. за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по настоящето дело определение № 141 от 01.02.2023 г., с което не е допуснато касационно обжалване въззивно определение № 2520 от 05.07.2022 г. по в.гр.д. № 1425/2022 г. на Варненския окръжен съд. Молителят поддържа, че касационната инстанция не се е произнесла относно това дали въззивното определение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК и не е разгледала възражението му, че съдиите при Районен съд-Варна са били предубедени предвид предявения от него иск против този съд по Закона за защита от дискриминация. Иска се по реда на чл. 250 ГПК касационната инстанция да се произнесе налице ли е касационно основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради това, че по делото след 07.03.2022 г. е имало налична информация за висящо дело между Районен съд-Варна и Н. Н., но съдията не се е отвел от разглеждане на настоящото дело; не противоречи ли обжалваното определение на ТР № 13 по гр.д. № 5/1976 г. на ВС и решение № 27 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 4508/2014 г. на ВКС, І г.о. с това, че съдиите не са отвели, и не е ли то неправилен съдебен акт, при който е имало основание за отвод, но съдиите не са се отвели. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл. 250, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебен акт може да бъде допълнен по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК само ако съдът не се е произнесъл по цялото заявено от страната искане. В случая такава непълнота не е налице. По искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение касационната инстанция се е произнесла с определение № 141 от 01.02.2023 г. Въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване по съображения, че в частната касационна жалба жалбоподателят Н. Н. не е посочил правните въпроси, които са обусловили изхода на делото, спрямо които да се преценява наличието на някое от основанията за достъп до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Тъй като в частната касационна жалба жалбоподателят Н. се е позовал бланкетно и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК, без да конкретизира коя от трите визирани хипотези има предвид, касационният съд е извършил служебна проверка за валидността и допустимостта на обжалваното определение и е приел, че същото не е нищожно или недопустимо. В частната касационна жалба не е обосновано наличието на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Според трайно установената практика на ВКС „очевидната неправилност“ предполага тежък порок на съдебния акт, пряко установим от неговото съдържание, какъвто касационната инстанция не е констатирала. В обобщение, с определението, чието допълване се иска, съставът на ВКС е изразил пълно и ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съдържащото се в молбата по чл. 250 ГПК искане сочи, че с нея жалбоподателят цели преразглеждане на делото и постановяване на нов съдебен акт, с обратен резултат, което е недопустимо. Постановеното определение, с което въззивното определение не е допуснато до касационно обжалване, е окончателно и не може да бъде отменяно или изменяно от съда който го е постановил, а процесуалният закон не предвижда възможност за неговото обжалване по реда на инстанционния контрол. По изложените съображения молбата за допълване следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното