Определение № 4215 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1883/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Л. А., чрез адв. Ч. Ч., срещу въззивно решение № 92/20.01.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 2709/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 264234/25.06.2021 г. по гр. д. № 1350/ 2019 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение, на основание чл. 31 ЗЗД, е унищожен до размера на 5/6 ид.ч. договор за продажба на недвижим имот по нот. акт № ..../20.03.2017 г., т. І, рег. № 2962, дело 21/2017 г. по описа на нотариус Е. Е., рег. № 367 на НК, с който П. Х. К. и Ц. П. И. са продали на Р. Л. А. (дъщеря на продавачката) апартамент № .... в жилищна сграда – [жилищен адрес] вх. „В“, в [населено място], район „С.“, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ 65,66 кв.м, с прилежащо избено помещение № 8, с 3.963 % ид. части от общите части на сградата и със съответните ид. части от правото на строеж, при описани за имота граници, за сумата 9 900 лв. Договорът е унищожен поради това, че при сключването му продавачът П. К. не е можел да разбира и ръководи действията си. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора; липсата на мотиви води ли до неправилност на въззивното решение“; 2) „задължен ли е съдът да извърши проверка на заключението на допуснатата и изслушана по делото експертиза с оглед неговата обоснованост, достоверност и документираност, както и да прецени същото с оглед на всички събрани по делото доказателства; каква е доказателствената сила на заключенията на вещите лица относно здравословното и психично състояние на лицето в производствата по чл. 31 ЗЗД; експертиза, основаваща се на медицински документи, съставени въз основа на медицински преглед на прехвърлителя, извършени много след датата на сделката или много преди същата, могат ли да са убедителни доказателства за способносттта на прехвърлителя да действа разумно към датата на изготвяне на прехвърлянето и следва ли да се кредитират от съда; на още по-голямо основание такива заключения на експертизи следва ли да се кредитират от съда, ако противоречат на други събрани по делото доказателства (писмени и гласни) за здравословното състояние на завещателя и способността му да действа разумно към датата на съставяне на завещанието; съдът длъжен ли е да възприеме заключението на вещото лице; вещите лица, макар и психиатри, могат ли да изземват от съда задължението му да приложи правото, едва след като установи фактите и то по един безспорен и категоричен начин“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата П. К., представляван от председателя на настойническия съвет К. Х. К., чрез адв. С. П., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, а по същество - за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С обжалваното решение е прието, че на 07.06.1990 г. ищецът П. К. и Д. П. К. са придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесния апартамент. Д. К. е починала на 13.01.2017 г., като съпрузите нямат деца. Установено е, че през 2016 г. здравословното състояние на ищеца се влошило и за периода от 12.09.2016 г. до 26.09.2016 г. е бил приет за лечение в Държавна психиатрична болница - Пазарджик, като са диагностицирани психични нарушения, дължащи се на органични (съдово-мозъчни) увреждания - когнитивен дефицит, интелектуално функциониране в границите на средната норма и емоционално – волева промяна. Психичните симптоми са констатирани при психиатричните прегледи, провеждани от 2016 г., като с различна степен на изразеност са наблюдавани налудности и халюцинации, снижение на паметта и вниманието, нарушена ориентация и емоционално-волеви дефицити. На 20.03.2017 г. ищецът и Ц. И., сестра на покойната му съпруга, продали апартамента на Р. А. (дъщеря на продавачката) за сумата 9 900 лв., при данъчна оценка на имота - 52 298,40 лева, а според заключението на съдебно-техническата експертиза, пазарната цена на апартамента през м. март 2017 г. е възлизала на сумата 99 678 лв. Непосредствено след продажбата, поради грубо неадекватно поведение, ищецът отново е бил приет по спешност в ДПБ - Пазарджик, където се е лекувал от 07.04.2017 г. до 07.05.2017 г. Поставена му е психиатрична диагноза – „съдова деменция, състояние след инсултос серебри”, „органично налудно разстройство”. През м. февруари 2018 г. е лекуван в Психиатрична клиника при УМБАЛ „Света М.“ ЕАД - Варна и постановената диагноза е „мултиинфарктна деменция”. Здравословното състояние на ищеца е станало причина за поставянето му под пълно запрещение с влязлото в сила решение № 1574/28.09.2018 г. по гр. д. № 1332/2018 г. на ОС – Варна. Според приетото по делото заключение на психиатричната експертиза, отразените в медицинските документи заболявания и състоянието на ищеца сочат, че към датата на сделката същият е страдал от органични (съдово-мозъчни) нарушения, когнитивен дефицит, с изявени психотични симптоми, които постепенно са ескалирали и са довели до психиатричната хоспитализация по спешност в началото на м. април 2017 г. Състоянието на органична психоза нарушава базисните психични годности на лицето, а описаните при медицинските прегледи когнитивни нарушения са затруднявали П.К. пълноценно да разбира и ръководи действията си, да преценява правните последици от тях и да се грижи за своите работи. При тези данни, след обсъждане поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и експертните заключения, въззивният съд е приел, че заболяването на ищеца, обусловило поставянето му под пълно запрещение, се е проявило още преди сключването на сделката, като в деня на продажбата продавачът не е бил в състояние разумно да преценя и да разбира правните последици от действията си. Фактът, че отчужденият недвижим имот е негово жилище, уговорената символична продажна цена (9 900 лв.), начина на плащане, липсата на данни в нотариалния акт каква част от тази цена е получил, поведенческите прояви и начина му на живот преди и след сделката, обуславят извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Свидетелските показания, чрез препращане по реда на чл. 272 ГПК, не са кредитирани от въззивния съд, поради заинтересоваността на свидетелите от изхода на делото (чл.172 ГПК). В заключение е прието, че предявеният иск за унищожаемост на договора за продажба до размера на притежаваните от ищеца 5/6 ид.ч. от правото на собственост е основателен, поради установената невъзможност към датата на сключването му дееспособното лице да е било в състояние да разбира и ръководи действията си. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Поставените в изложението въпроси са релевантни, но нямат претендираното от жалбоподателката значение и не обуславят селектирането на жалбата. Практиката на ВКС е установена, че основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна макар и дееспособна, към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-конкретно - дали то е било такова, че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, за да може свободно да формира и да изрази волята си. Преценката е предоставена на съда. При извършването й съдът е длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния момент обстоятелства, които са от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други. Съобразяват се освен медицинските, още и житейските и юридическите критерии, като заключенията на приетите медицински експертизи се обсъждат заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент. В този смисъл, при формиране на изводите си, съгласно чл. 12 и чл.235, ал. 2 ГПК, съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства, обсъждайки ги поотделно и в съвкупност, като не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства. Това задължение има и въззивният съд като решаваща инстанция. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции (вж. - ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 164/04.06.2014 г. по гр. д. №196/2014 г., ІІІ г. о., решение № 60293/ 20.12.2021 г. по гр. д. № 652/ 2021 г., ІІІ г.о., решение № 237/11.01.2021 г. по гр.д. № 1553/2020 г., IV г.о., решение № 60227/16.11.2021 г. по гр.д. № 1181/ 2021 г., III г.о., решение № 222/27.03.2018 г. по гр. д. № 505/2017 г., ІІ т.о. и др.). Константна е съдебната практика, че заключението на вещото лице трябва да бъде обсъдено наред с всички останали доказателства по делото, като съдът преценява доказателствената му сила съобразно обосноваността му (вж. - решение № 118/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г., III г. о.; решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV г. о.; решение № 248/ 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г., III г. о., решение № 57/08.05.2014 г. по гр. д. № 7493/ 2013 г., II г.о. и др.). Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. При формиране на преценката си дали ищецът е могъл при сключването на договора да разбира и да ръководи действията си, съдът е съобразил не само медицинските, но и с житейските и юридическите критерии. Изводите, че установеното медицинско състояние, което е препятствало възможността ищецът да формира разумно и съзнателно воля за разпореждане с имота си, е съществувало преди и към момента на сделката, не са формирани само на базата на заключението на медицинската експертиза, а на анализа на всички събрани по делото доказателства, включително - амбулаторни листи, психиатрични прегледи, епикризи, провеждани хоспитализации (в т.ч. и по спешност) и данните отразени в тях за конкретните поведенчески прояви на лицето. Психичните симптоми, констатирани още през 2016 г., изразяващи се в налудности и халюцинации, снижение на паметта и вниманието, нарушена ориентация и емоционално-волеви дефицити, постепенната им ескалация до грубо неадекватно поведение през 2017 г. са отчетени от въззивния съд като постоянни и трайни. Съобразени са в тази връзка доказателствата за условията и начина на живот на ищеца, семейна среда, обкръжение, социална адаптация, вкл. способността му пълноценно да защитава интересите си. Поради изложеното, обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК – относимите за спора доказателства са преценени от въззивния съд поотделно и в съвкупността им, и след обсъждане на становищата и доводите на страните са формирани решаващите му изводи по предмета на спора. Основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка, защото в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо да се навлиза по съществото на спора. В случая, жалбоподателката не сочи (извън аргументацията по формулираните въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. След като и поставените въпроси не обуславят допускането на касационния контрол, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен. Ответната страна по жалбата е направила искане за разноски, но тъй като липсват доказателства разходи за касационното производство да са сторени, такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение