Определение № 1170 от 30.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2281/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. П. срещу въззивно решение № 832 от 07.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3303/2021 г. на Апелативен съд София, с коeто e потвърдено решение № 265279/06.08.2021 г. по гр. д. № 14050/2017 г. на Софийски градски съд (при допусната в диспозитива на въззивното решение очевидна фактическа грешка), с което предявеният от касатора срещу „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата над 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., предявен като частичен от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие реализирано на 26.09.2016 г. ПТП.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните като конкретно ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?“

2. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?“

3. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“

4. „Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т.7 от ППВС № 17/1965 г.?“

От касатора се поддържа, че съдът е разрешил въпрос първи в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпрос втори се застъпва отклонение от даденото в т. 11 на ППВС № 4/1968 г. разрешение. Въпрос трети е обоснован като решен в противоречие с каузалната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, обективирана в решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на II т.о. и решение № 4/08.03.2021 г. по т.д. № 2940/2019 г. на II т.о. Според касатора по въпрос четвърти е налице известно отклонение от указанията, дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г.

При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено за разликата над 10 000 лв., като исковете бъдат уважени до пълния претендиран размер от 50 000 лв. ведно с лихва за забава. Претендира се присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същата. Излага се становище за съответствие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС по релевираните въпроси. Поддържа се правилно установен обем на съпричиняване при съобразяване със съдебната практика и излагане на логични и изчерпателни мотиви относно извършените от касатора нарушения на ЗДвП. Оспорват се оплакванията за занижен размер на присъденото обезщетение, тъй като установените по делото обстоятелства насочват към правилното му определяне съобразно обема на претърпените вреди, икономическата конюнктура през 2016 г. и обществено икономическите и социални условия страната. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от Н. К. П. срещу „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ АД искова молба с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение от 50 000 лв., заявено в частичен размер от общо дължимо обезщетение от 100 000 лв., за причинените му неимуществени вреди вследствие реализирано на 26.09.2016 г. ПТП.

При подадени въззивни жалби от застрахователя и ищеца срещу първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лв. с атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е потвърдил същото. Във въззивното производство като спорни съдът е очертал въпросите за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и за обема съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. При определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на изслушаните пред първата инстанция заключения на съдебномедицинска и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (в медицинската й част) относно вида и характера на претърпените от ищеца травматични увреждания, продължителността на лечението им и последвалите усложнения и влошавания здравето му. Икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на причинените вреди и съдебната практика по аналогични случаи също е взел предвид, за да фиксира крайния размер на справедливото обезщетение. Намалил е същото с 50% на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед изслушаните свидетелски показания и автотехническа експертиза за поведението на пострадалия. Въззивният съд е аргументирал, че допуснатите от него и неоспорени в хода на делото нарушения на чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗДвП, изразяващи се в провеждане на съсредоточен телефонен разговор на пешеходната пътека и продължително застояване на нея без необходимост, са допринесли съществено за настъпване на вредоносния резултат.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Формулираният от касатора първи въпрос не удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп на обжалваното решение до касационен контрол. Същият предпоставя обосновка от касатора кои доводи и твърдения, редовно и надлежно заявени във въззивната му жалба, не са били разгледани от въззивния съд, респ. кои неподдържани факти съдът е приел за осъществени. В настоящия случай касаторът бланкетно и формално в изложението поддържа наличие на отклонение от процесуалните норми, разяснени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, без да ангажира конкретни възражения или оплаквания, които счита, че ако бяха съобразени, щяха да обосноват различен правен резултат. Тези задължения за касатора са израз на диспозитивното начало в гражданския процес. На тях кореспондира задължението на касационния съд да се произнесе в рамките на заявените в изложението факти и обстоятелства за наличие на основанията за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Касационният съд няма правомощия да извършва цялостна проверка на въззивното решение, извън съмнения за нищожност или недопустимост, нито да извежда от оплакванията в касационната жалба предпоставки, свързани с въпросите в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като противното би засилило твърде много служебното начало, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът – в този смисъл са мотивите на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Втори и трети въпрос касаят критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, така че то да е справедливо. Макар да са обусловили изводите на въззивния съд, тези въпроси са разрешени изцяло в съответствие с постановките на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г. и казуалната практика, от които въззивният състав не се е отклонил. В цитираните постановления е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Съставът на Апелативен съд София е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищеца вреди – видовете травматични увреждания, техния сравнително нетежък интензитет с оглед този тип увреждания, относително бързото възстановяване и доброто общо състояние на касатора след проведеното лечение. В същото време съдът е формирал извода си за конкретната стойност на обезщетението, имайки предвид и икономическата ситуация в страната към 2016 г. При определяне размера на обезщетението съдът е имал предвид не само интензитета на страданието, но и това, определеният размер да не бъде неморално нисък или неморално висок.

Въпрос четвърти е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не се констатира отклонение от указанията, дадени с т. 7 от ППВС № 17/1963 г. Следва да се съобрази, че обосновката на касатора съставлява довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилна оценка на поведението на пострадалия, изключващо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Наличието на принос за настъпването на вредите от пострадалия е предмет на самостоятелна преценка във всеки отделен случай и съобразно спецификата на спора, поради което предпоставя анализ на факти, различни за всеки казус. В противовес на заявените от касатора твърдения въззивният съд аргументирано е отчел извършените от него правонарушения за настъпване на общия вредоносен резултат. В същото време, без да игнорира събраните по делото доказателства, е съобразил и причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и поведението на пострадалия, обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която определеното обезщетение за неимуществени вреди е намалено с 50%.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС